Как най-успешно се лекува болестта на Мениер

Болестта на Мениер няма нищо общо с епилепсията, въпреки че едно време са ги бъркали. От нея най-вероятно е страдал и великият Ван Гог. А диагнозата, която тогава му била поставена от доктор Пейрон, е “епилепсия плюс безумие”. Прочутият художник страдал от безпричинни, тежки и повтарящи се пристъпи на главозамайване. И чак към края на миналия век японският ушен лекар д-р Ясуда в една своя статия за първи път повдига въпроса за това, че може би Ван Гог е страдал именно от болестта на Мениер. Защото във всичките запазени писма на великия художник до негови близки и приятели той описва тези свои

пристъпи на главозамайване, придружени с неудържимо повръщане и шум ушите

Още малко история. Тази болест, както личи от наименованието й, е описана най-напред от френския д-р Проспер Мениер. В продължение на 14 години той изследвал всички болни с периодични пристъпи на главозамайване, съпроводени с прилошаване, шум в ушите и понижаване на слуха. Основавайки се на многогодишни клинични наблюдения, д-р Мениер стигнал до заключението, че тези пристъпи могат да бъдат свързани не само с патологични процеси в главния мозък, но и с нарушена функция на вътрешното ухо. Така през 1861 година заболяването получило своето наименование болестта на Мениер.

Чак в средата на ХХ век започнали по-активни изследвания на причините, симптомите и клиничната картина на болестта на Мениер. През 1981 година в САЩ била организирана Асоциация на мениеролозите, в която влизат специалисти от много страни по света.

Основен симптом на болестта е т.нар. системно главозамайване

С една дума, появява се нарушение на равновесието. Болният е принуден да лежи в определена поза със затворени очи. Ако си позволи да отвори очите си и да промени положението на главата си, виенето на свят се засилва. Изразява се по-скоро като усещане, че се въртят предметите наоколо. А често страдащият изпитва чувството, че потъва някъде, че пропада собственото му тяло.

Освен това възниква много ярко и силно изразено прилошаване, както и неукротимо повръщане.

Болният се изпотява интензивно, а често се понижава и кръвното му налягане. Кожата побледнява.

Друг типичен симптом е понижаване на слуха, често само на едното ухо. То се съпровожда със силен шум в ухото, усещане за насъбрана ушна кал и усещане за разпукване. Преди пристъп шумът се засилва, а след пристъпа постепенно намалява.

ВНИМАНИЕ!
Тези “атаки” възникват съвсем неочаквано и внезапно. Могат да се повторят няколко пъти в седмицата и дори ежедневно, а понякога и няколко пъти на ден. Периодите между отделните пристъпи могат да продължават и дълго време, няколко години. А между другото, слухът след всеки пристъп се влошава все повече и повече. С времето в процеса се въвлича и другото ухо. Развива се тежко недочуване, а понякога се стига до пълно оглушаване.

Как се лекува болестта

Болестта на Мениер се лекува и медикаментозно, и хирургично. Консервативните методи на лечение обаче не довеждат до устойчиво подобряване. След известно време пристъпите се възобновяват. А процесът на оглушаване, дори и в периодите на ремисия, не спира. Слуховата функция продължава да се влошава. И само хирургическа намеса може да спре това влошаване.

Затова в днешно време повечето специалисти предпочитат и препоръчват хирургичното лечение.

Само така може да се ликвидира повишеното налягане в ушния лабиринт и да се предотвратят както пристъпите, така и оглушаването.

Методите за хирургично лечение на болестта на Мениер са много, но най-ефективна е т.нар. декомпресионна операция. А тя, на свой ред, също се извършва по няколко начина. Един от тези варианти е методът на френския оториноларинголог и отохирург П. Портман. Той е предложил своя метод в края на 20-те години на миналия век. Хирургичната намеса става чрез дрениране на ендолимфатичната торбичка. Тя е разположена в основата на черепа и е съединена с вътрешното ухо чрез т.нар. ендолимфатично пространство посредством специален проток. При хирургична намеса достъпът до тази торбичка може да се осъществи през основата на черепа. Но не са изключени сериозни усложнения. Ендолимфатичната торбичка е много малка и трудно се открива.

Затова подобни операции се провеждат много рядко.

Специалистите разработват по-щадящи методи за нормализиране налягането в ушния лабиринт, които са по-ефективни и по-безопасни.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

...вътрешното ухо се състои от две части: предна част, която е отговорна за слуховата функция, и задна - отговаряща за равновесието.

...до първата половина на XIX век се смятало, че ухото е орган, който изпълнява само слухова функция. Що се отнася до задната част на лабиринта, където се намират така наречените полукръгови канали, учените от онова време са мислели, че тя контролира само вибрациите. И едва през 1824 г. след опитите на френския изследовател П. Флуранса се установило, че тази част регулира равновесието. В своите експерименти Флуранса е прерязал полукръговите канали на гълъби. След това птиците загубили равновесие и не можели да стоят на краката си. Опитвайки се да станат, отново падали.