МИСТЕРИИ
Болни деца спят край могилата на Хасан баба, за да оздравеят

Хиляди алиани от страната почетоха паметта на светеца Хасан баба край гроба му (текето) в кърджалийското село Бащино. Традицията датира от ХV век насам. Касапи гътнаха два бивола, а баш готвачите приготвиха пилаф с 200 кила ориз. Ако животното е женско, то не трябва да бъде заплодено, обясняват организаторите на събора. Убийството му се счита за грях.

Местните принесли веднъж в жертва не бивол или биволица, а вол. Аллах веднага ги наказал. Пратил им порой, бастисал реколтата и стоката им. Споменът се предава от поколение на поколение. Спазваме си адета. Затова природните бедствия ни отминават, хвалят се хората. Тази година градушка удари съседните села. Унищожи всичко, що земята беше родила. Нас обаче ни подмина, твърдят те.
Според преданието Хасан е брат на Осман баба, друг голям мюсюлмански светец. Неговият гроб се намира край Тракиец, също свещено място. Арабски надпис гласи, че той е водил джамаат (последователи) от бедни овчари. Бил приятел с ^рум милети^ - така турците наричали християните. Двамата братя по едно и също време градили текетата си, за да помагат и от отвъдното на следовниците си.
Хасан баба е един от 40-те светци, тачени от местните алиани. Имал 12 помощници. Двама от тях са погребани в двора. Близка до него била и Къз баба. Нейният гроб е най-таченият в некропола, обграждащ Хасан баба текеси. Старецът е почитан и от турците-сунити. В Бащино се смятат за потомци на светеца. Това направление в страната се дели на два клона.
Едните са ^бабаити^, потомци на Осман баба в Южна България, сред които са и част от кърджалийските алиани. Другите населяват Североизточна България и се смятат за наследници на Демир баба, твърдят посветени.
Гробът на Хасан баба е лековито място. На това мнение са и алиевити, и сунити. Тачат го заради особената милост на светеца към невръстните. Ритуалът е прост, но трябва да се спазват точно определени ишарети. Болните деца се донасят три пъти в текето. Полагат се да заспят в края на гроба, при краката на чудотвореца. Коли се добиче, прави се курбан за изцелението им.
Синът ми Мехмед се роди недоносен в осмия месец, малко над две кила. Позакрепиха го в кувьоз, ама не му потръгна на детето, разказва първескинята Фатме Аден. До четвъртата му годинка бе нито между живите, нито между мъртвите. Луднахме всички. Докторите веднъж кажат едно, друг път друго. Бабите тайничко го водят по знахарки и баячки. Файда йок! Един ходжа ни даде съвет да не правим опит за второ дете, докато Мехмедчо не оцелее поне до седмата си година. В противен случай да не се надяваме на потомство. Върху рода ни имало тежко проклятие, което трябвало да изкупим със страданията си, реди препатилата жена.
Фатма и мъжът й са от другата ^страна^ на вярващите мюсюлмани, които много-много не се долюбват с алиевитите. Един казълбашки духовник обаче им разказал за чудесата, които върши покровителят на деца Хасан баба. Ортодоксалните мюсюлмани пряко убежденията си изпълнили задължителните ритуали край Бащино.
Детето преспало три пъти в краката на светеца.
Сетне заколили овца, а курбанът раздали на бедните. Старейшина им дал акъл за последно: Изпълнихте всичко дотук, както повеляват законите. Остава само да се молите и искрено да вярвате в изцерението на отрочето си. Всичко останало е в ръцете на Хасан баба.
Само след седмица Мехмед зачерви бузки. Отвори му се кралимарковски апетит. За първи път излезе да си играе с другите деца на двора, разказва все още сащисаната майка.
Празникът започва в петък с ритуалното жертвоприношение. Най-напред се отделя черният дроб на бивола. Касапинът разделя на равни части все още топлата карантия. Хлапетата чакат своя дял, колячът дава на всяко по къс сурово месо. Децата отнасят парченцата по домовете си, изпичат ги на жар и ги изяждат. Вярват, че така ще израснат силни и здрави като бивола и ще бъдат закриляни от светеца.
Част от месото на жертвеното добиче се разпределя между селяните. Всеки плаща по кило-две, за да си го сготви у дома. Поверието гласи, че хората си ^купуват^ здраве за семейството. Хасан баба се смята и за покровител на младежите, обяснява един от местните тамади.
Пръст от гроба му, зашита в муска, се носи от аскерите в казармата, за да ги предпазва от куршуми.
Но най-голям дикиш хваща при тези, които отиват на война.
Като полуизолирана общност алианите не са от най-разговорливите. Но това не им пречи да бъдат по християнски отворени към болката на всеки. Под сурдинка се разказва, че двама наши рейнджъри, преди да заминат за мисията си в Ирак, посетили текето. Научили незнайно откъде и как, че амулет ще ги закриля в трудния им път. Местен духовник благословил офицерите, дал им необходимите такъми, като им казал да ги свалят от вратовете си, само когато се къпят. Иначе целите им тела ще се превърнат в ^ахилесови пети^. Мъжете изпълнили указанията. На тазгодишното мае видяхме двама - едни такива загорели, освирепели, със странни погледи. От километър си личи, че очите им са видели много ужас. Целунаха ръка на старейшината, похапнаха си пилаф. С никого дума не размениха и отпрашиха с един джип в неизвестна посока, спомня си възрастен бащинец.
Докато нашите доброволци в Ирак остават анонимни, съвсем автентично звучи разказа на Хикмет Бекир. Служих в Анадола. Там изпращат децата на изселниците. Като назидание за това, че са се родили в България. Преди да замина войник, бащата ми сложи на шията малка кожена кесийка. Каза ми: Сине, тука ти е силата, тука ти е закрилата! В нея има пръст от гроба на Хасан баба.
Да пазиш муската като зениците на очите си, за да се видим пак живи и здрави!
Не вярвам в подобни бабини деветини, все пак съм млад човек. Но можеш ли да застанеш срещу бащината заръка. Една вечер кюрди нападнаха поста ни. Най-верният ми аркадаш го простреляха в гърлото, други двама загинаха от олово право в сърцето. Виждах трасиращите куршуми как летят право към мен, а някаква невидима сила ги отклонява в друга посока. От касапницата се отървах само с няколко леки драскотини по ръката и бедрото. Едва когато се прибрах в поделението си спомних за съвета на татко. Ето защо днес съм на маето. Идвам чак от Измир.
В петък вечер, след като биволите са разфасовани, поклонниците се събират за обща молитва. Тя е само за посветени. Хора извън общността (джема) не се допускат. Богомолците се отправят към текето. Пред прага му всеки се събува. Вътре се пипа последователно началото, средата и края на гроба. Вярващите застават на колене. Отправят молитва за здраве и берекет. Някои оставят и дарове. Гробът на Хасан баба е дълъг към 4 метра. Покрит е със зелено сукно. Украсен е по периферията си с изкуствени цветя. По стените на текето са разположени портрети на Хазрети Али, зетят на пророка Мохамед, когото алианите тачат най-много. Има и изображения на 12-те шиитски имами, сподвижници на светията.

Кърджали,
Георги АНДОНОВ

ДОСИЕ
- Мистериозен гроб в най-близкото до Кърджали село Резбарци привлича и християни, и мюсюлмани от цяла България. С една-единствена надежда - болестта да остане тук. Тайнственото място помага най-вече на отписани от доктори и ходжи деца. За лечебните му свойства от столетия насам се носят легенди. Най-спряганата хипотеза е за ^Папаз мезаръ^, сиреч - попски гроб. Патриотично настроени люде отиват и по-далеч. Възползват се от белите полета в историята и твърдят, че на това място е погребан патриарх Евтимий.
- Тюрбето на Данлъ Али баба край кърджалийското село Брош от 800 години също помага на хора с проблеми от цялата страна. Гробът на казълбашкия светец цери най-вече бездетни жени. В алианския храм вярващите палят лоени свещи в четвъртък и неделя. Почитат Али, зетят на Мохамед, заради прогресивните му идеи. ^Кабул!^, сиреч ^Приет си!^, е техният поздрав на древния им език. Святото място според тях лекува страдалци от всички религии. Стига да се уповават на Всевишния. Сакралното място се нарича ^Себап мезар^. Върху него се полага недъгавото бебе. Развива се от пелените. Оставя се голичко. Жената, която го е донесла, бързо се скрива. Изчаква. Ако новороденото проплаче, това е знак, че ще оздравее.
- Всяка година в нощта срещу 6 май (Гергьовден) към родопската местност Дамбала се стичат хиляди мюсюлмани, християни, помаци и роми от цялата страна. Според легендата бликащият там извор веднъж в годината става лековит и цери парализи, екземи, безсъние, рани, заболявания на очите, мигрена, заекване и още куп телесни страдания. ^Водата добива вълшебна сила, защото в тази свята за нас нощ е големият празник на Хъдърлез, нашият светец и баща^, твърдят казълбашите. От прастари времена стъкленици с живителната течност се изпращали чак в Родосто, Цариград, Анадола и Бурса за лек на отдавна изселили се турци.^
- На 4 км от Албена близо до село Оброчище всяко лято късно след полунощ над местността “Кара тепе” местните жители виждат странни светлини. Никой не знае дали те идват от НЛО, или се дължат на някаква странна аура. Хората вярват, че районът е силно енергиен, защото край селото се намира стар дервишки манастир - текето “Ак Язълъ баба”. В текето се съхраняват мощите на светец. Мюсюлмани и християни обаче спорят дали това са останките на покровителя на животните - свети Атанас, или на Ак Язълъ баба. На двора на текето расте и уникално дърво - близо 500-годишна черница. Който върже от себе си нещо на клоните й, желанието му непременно се сбъдва.