Когато през ХI век в Багдад издали ръкописите на Авицена, в тях за първи път се появила гръцката дума епилепсия. В превод това означава хващам, обхващам, сграбчвам.
 По време на епилептичен припадък човек усеща себе си обхванат от някаква могъща сила, на която не може да се съпротивлява.

Епилепсията е състояние, при което повтарящи се периоди на електрическа активност в мозъка пораждат множество симптоми, неподлежащи на съзнателен контрол от пациента. Проявата на болестта зависи от това в коя част на мозъка е активността, но най-често се изразява в епилептичните припадъци, конвулсии, спазми и е съпътствана от загуба на съзнание.


Епилепсията се разделя на идиопатична, когато не може да бъде установена причина, и придобита (симптоматична), когато може да се установи такава причина. Идиопатичната епилепсия често е наследствена, като роднини на пациенти с това заболяване имат между 5 и 10 пъти по-голям риск да се разболеят. Когато епилепсията е придобита, може да е признак за по-сериозно нарушение в мозъчната функция като например тумор. Този вид епилепсия може да се развие и като резултат от сериозна травма на главата, атеросклероза и дори от остро отравяне.

Видове епилептични пристъпи

Има няколко вида епилептични пристъпи. Един от най-познатите за повечето хора е генерализираният припадък (преди известен като гранд мал). Продължителността на този пристъп рядко е над няколко минути и следва точно определен модел. В началото на пристъпа пациентът усеща цялостно мускулно напрежение. Следващият стадий включва резки мускулни съкращения, които могат да доведат до падането на пациента и така да причинят други наранявания. През следващата фаза се наблюдават неконтролирани конвулсии на крайниците. Челюстите се затварят и има опасност пациентът да прехапе езика си. Тежките мускулни съкращения по време на пристъпа могат да нарушат дишането на пациента. Когато този етап приключи, пациентът е сънлив и объркан, като това състояние обикновено преминава в сън.

Парциалният (на отделни огнища) пристъп е вид епилепсия, причинена от електрическа активност, засягаща само една част от мозъка, без да се разпростира. В зависимост от това коя част от мозъка е засегната, симптомите са различни - спазми на лицето или ръката, конвулсии на главата или тремор около устата. Най-често този вид пристъп се характеризира с кратки периоди на объркване, за което пациентът има неясен или изобщо няма спомен. Това е най-често срещаният вид пристъпи сред възрастните.

При последователни епилептични пристъпи мозъкът може сериозно да бъде увреден. Това състояние се нарича епилептичен статус и пациентът се нуждае от спешна медицинска помощ.

ВНИМАНИЕ!
Абсансът, по-рано известен като пти мал, е форма на генерализирана епилепсия, срещаща се почти изцяло при децата. Пациентът може да изгуби връзка със заобикалящия го свят за няколко секунди, но е малко вероятно да припадне или да покаже ясни външни белези, свързани с епилепсията. Поради тази причина, пристъпите могат да преминават незабелязано, но тяхното повторение може да направи детето невнимателно и разсеяно.

Какви изследвания се предприемат при съмнение за епилепсия?

Единичен припадък не означава епилепсия. При съмнение за това заболяване се извършва неврологичен преглед, изследва се електричната активност на мозъка - ЕЕГ, очните дъна, кръвната картина и кръвната захар, прави се КАТ (компютърно-аксиална томография).

Електроенцефалографското изследване - ЕЕГ може да покаже огнищни или генерализирани отклонения. Диагностичната стойност на ЕЕГ нараства с използването на провокационни проби - хипервентилация (дълбоки и регулярни дишания с продължителност до 5 минути), фотостимулация, лишаване от сън, хлоразин и др. Тези проби позволяват да се открият огнищни отклонения или активност.

С оглед изясняване произхода на епилепсията се правят имунологични тестове за токсоплазмоза, цистицеркоза, ехинококоза.

С компютърна томография могат да се установят мозъчни тумори или паразити и др.

ЛЕЧЕНИЕТО

В терапията на епилепсиите най-съществено значение има медикаментозното лечение.

Епилепсията се отличава с висока ефикасност на терапията - до 85%.

Започва се с един антиепилептичен медикамент. За лечението на припадъците се прилагат различни средства, като подборът зависи от характера на припадъците. Ефектът на един препарат не може да се оцени, преди той да е прилаган поне 3-4 седмици.

Ако епилепсията не се повлиява от предписаното лекарство, тогава медикаментът се заменя с друг.

В случаите, когато чрез медикаментите не се постига задоволителен контрол над припадъците, се говори за резистентна на медикаментозно лечение епилепсия. В такива случаи могат да се приложат различни хирургични методи на лечение. Най-общо те се състоят в премахване на епилептичното огнище или прекъсване на връзката му с мозъчните структури.

При определени видове епилепсия и добра предварителна диагностика хирургичното лечение може да осигури много добри резултати в повече от 80% от случаите.

При симптоматичните епилепсии се провежда лечение на основното заболяване. По този начин се цели да се премахне първопричината за епилепсията.

При епилепсиите лечението се прекратява след 2 до 5-годишен свободен от пристъпи период.

Спирането на лекарствата трябва да се извърши постепенно. В края на лечението е добре последните ЕЕГ да са нормални. От голямо значение е да се проследи развитието на ЕЕГ след прекратяване на лечението.

КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ ПРИСТЪП

Първично генерализираните големи припадъци възникват най-често след събуждане или привечер. Те се характеризират с внезапна загуба на съзнанието.

При големия епилептичен припадък настъпва внезапно падане, загуба на съзнанието, последвани от сън.

Тоничната фаза продължава 10 или повече секунди, след което възникват мускулни гърчове, траещи 1-2 минути. От тоничния гърч на дъвкателните мускули на лицето може да се получи прехапване на езика, а спазъмът на коремните мускули може да предизвика изпускане по малка нужда.

След клоничната фаза настъпва следприпадъчната фаза. Болният е в безсъзнание, зениците са широки и не реагират на светлина. Продължава 10 или повече минути.

Какво представляват малките епилептични припадъци?

Те са най-чести във възрастта между 4 и 12 години. Имат голяма честота и протичат с краткотрайна загуба на съзнанието - обикновено не по-продължителна от 20 секунди, без падане и без изразени гърчове. Малките епилептични припадъци се проявяват с краткотрайно втренчване на погледа и застиване на тялото в определена поза, изпускане на предмети, краткотрайно спиране на четенето или писането. Понякога краткотрайната загуба на съзнание се придружава от движения на устните, езика или пръстите на ръцете.

Миоклоничната епилепсия също е характерна за ранната детска възраст. Протича с внезапен мускулен гърч и често падане напред.

Какво представляват огнищните припадъци?

Всички видове огнищни припадъци могат да преминат във вторично генерализирани големи припадъци.

Например моторните припадъци най-често започват с гърчове в ръката, които се разпространяват към съответната лицева половина или към крака. Гърчовете възникват най-често в ръката поради това, че тя има най-широко представителство в предната мозъчна извивка. Сетивните пристъпи се проявяват с мравучкания в ръката, лицето или крака.

При огнищните епилепсии съзнанието остава съхранено.

Какво да предприемем?

Трябва да се знае, че не бива да се правят опити да се прекъсне епилептичният пристъп.

Единственият начин да се осигури безопасността на пациента е да се предотврати нараняването му при досег с остри или опасни предмети, огън и електричество.


Не трябва да се правят опити да се накара пациентът да погълне каквото и да било, тъй като челюстите му по време на пристъпа рязко се затварят и рискуваме да нараним и него, и себе си.

Ако пристъпът започне на публично място, трябва да преместим болния на безопасно разстояние, възможно най-бързо. Разхлабете дрехите му, за да осигурите безпрепятствено дишане и го обърнете внимателно на една страна.

Ако това е първият му пристъп, постарайте се да запомните максимален брой детайли от случилото се, които после да преразкажете на лекаря.