Нес­та­бил­на­та сте­но­кар­дия е меж­дин­но със­то­я­ние. То осъ­щес­т­вя­ва пре­хо­да от ста­бил­на­та сте­но­кар­дия към ос­т­ро нас­тъп­ва­щия ми­о­кар­ден ин­фаркт. Т.е. тя е един вид пред­вес­т­ник за евен­ту­ал­но­то нас­тъп­ва­не на теж­ко ми­о­кар­д­но ус­лож­не­ние.
Имен­но и то­ва е ней­но­то най-го­ля­мо ус­лож­не­ние - ми­о­кар­д­на­та нек­ро­за. При па­ци­ен­ти, ко­и­то не об­ръ­щат вни­ма­ние на сте­но­кар­д­ни­те си прис­тъ­пи,

ми­о­кар­д­ни­ят ин­фаркт мо­же да нас­тъ­пи с го­ля­ма ве­ро­ят­ност

Ос­вен то­ва на­ли­чи­е­то на нес­та­бил­на сте­но­кар­дия го­во­ри за ед­на теж­ко про­ти­ча­ща ате­рос­к­ле­ро­за на съ­до­ве­те. То­зи про­цес оба­че не об­х­ва­ща са­мо ко­ро­нар­ни­те съ­до­ве, той мо­же да се про­я­ви нав­ся­къ­де по съ­до­ва­та сис­те­ма, вклю­чи­тел­но и в мо­зъч­ни­те съ­до­ве. Та­ка нес­та­бил­на­та сте­но­кар­дия иг­рае ро­ля и за нав­ре­мен­но­то от­к­ри­ва­не на зна­чи­тел­ни ате­рос­к­ле­ро­тич­ни стес­не­ния в об­ласт­та на мо­зъч­ни­те съ­до­ве, ко­и­то би­ха мог­ли да до­ве­дат до мо­зъ­чен ин­султ. В ред­ки слу­чаи за­бо­ля­ва­не­то мо­же да пре­диз­ви­ка се­ри­оз­ни ри­тъм­но-про­вод­ни на­ру­ше­ния, ка­то пред­сър­д­но мъж­де­не, АV-блок и дру­ги.

Ле­че­ни­е­то на нес­та­бил­на­та стенокардия


има два съ­щес­т­ве­ни мо­мен­та - ле­че­ние на рис­ко­ви­те фак­то­ри и ле­че­ние на са­мия прис­тъп.

Ле­че­ни­е­то на рис­ко­ви­те фак­то­ри включ­ва след­ни­те ос­нов­ни ета­пи:

- кон­т­рол и адек­ват­на терапия на ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­то­ния - цел­та е ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не да се под­дър­жа в гра­ни­ци­те 120-130/80;
- ле­че­ние на дис­ли­пи­де­ми­и­те - най-чес­то то­ва ста­ва с про­мя­на в на­чи­на на жи­вот. Ди­е­тич­ни­ят ре­жим е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние, тъй ка­то вли­яе бла­гоп­ри­ят­но вър­ху всич­ки рис­ко­ви фак­то­ри.


Тряб­ва да се из­бяг­ват маз­ни­ни­те от жи­во­тин­с­ки про­из­ход, бо­га­ти­те на на­си­те­ни мас­т­ни ки­се­ли­ни хра­ни, а да се пред­по­чи­тат пло­до­ве­те, зе­лен­чу­ци­те, ри­ба­та. Ос­вен то­ва за на­ма­ля­ване на об­щи­я хо­лес­те­рол и LDL-хо­лес­те­ро­ла от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние е при­е­мът на ста­ти­ни, ко­и­то ос­вен че пов­ли­я­ват ли­пид­ния ста­тус, имат и бла­гоп­ри­я­тен про­ти­во­въз­па­ли­те­лен и ан­ти­ок­си­дан­тен ефект. При на­ли­чи­е­то на зна­чи­тел­на хи­пер­т­риг­ли­це­ри­де­мия е добре да из­пол­з­ва­те ме­ди­ка­мен­ти ка­то фиб­ра­ти­те.

- ле­че­ние на за­хар­ния ди­а­бет - от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние е адек­ват­ни­ят кон­т­рол на гли­ке­ми­я­та и под­дър­жа­не­то на гли­ки­ра­ния хе­мог­ло­бин под 6,5%;
- уве­ли­ча­ва­не на фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност;
- на­ма­ля­ва­не на те­лес­но­то тег­ло - фак­тор, кой­то е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за адек­ват­на­та кис­ло­род­на кон­су­ма­ция на ми­о­кар­да;
- при­ем на тром­бо­цит­ни ан­ти­аг­ре­ган­ти - то­ва са пре­па­ра­ти, ко­и­то по­тис­кат вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то на тром­бо­ци­ти­те (клет­ки­те, ко­и­то во­дят до фор­ми­ра­не­то на тром­би) със съ­до­ва­та сте­на и по­меж­ду им. По то­зи на­чин се съз­да­ва ед­на доб­ра про­фи­лак­ти­ка на вът­ре­съ­до­ви­те тром­бо­зи.


Обик­но­ве­но ка­то тром­бо­цит­ни ан­ти­аг­ре­ган­ти се пре­по­ръч­ва ре­дов­ният при­ем на ас­пи­рин вся­ка ве­чер след хра­на.

При па­ци­ен­ти, ко­и­то стра­дат от гас­т­рит­ни или яз­ве­ни проб­ле­ми, се пре­по­ръч­ва при­е­мът на кло­пи­дог­рел, кой­то е от­ли­чен ан­ти­аг­ре­гант.

Ле­че­ни­е­то на са­мия прис­тъп има ня­кол­ко осо­бе­нос­ти


То мо­же да бъ­де ме­ди­ка­мен­тоз­но и ин­ва­зив­но. На пър­во мяс­то те­ра­пи­я­та за­поч­ва още вкъ­щи, при са­мо­то на­ча­ло на бол­ко­ва­та сим­п­то­ма­ти­ка. Па­ци­ен­тът при­е­ма таб­лет­ка нит­рог­ли­це­рин под ези­ка и из­чак­ва в по­кой. При не­пов­ли­я­ва­не на сим­п­то­ма­ти­ката се пре­по­ръч­ва при­е­мът на още ед­на таб­ле­тка нит­рог­ли­це­рин. Ако и то­га­ва не се пос­тиг­не ефект, най-доб­ре е да се по­тър­си ле­кар­с­ка по­мощ.

В бол­нич­на об­с­та­нов­ка терапията включ­ва след­ни­те ос­нов­ни пре­па­ра­ти:


За ов­ла­дя­ва­не на бол­ка­та в на­ча­ло­то мо­же да се при­ло­жат сил­ни обез­бо­ля­ва­щи ка­то фен­та­нил.

От го­ля­мо зна­че­ние за прог­но­за­та на със­то­я­ни­е­то е ран­но­то включ­ва­не на бе­та-бло­ке­ри. То­ва са пре­па­ра­ти, за ко­и­то е до­ка­за­но зна­че­ни­е­то им при на­ма­ля­ва­не рис­ка и ле­та­ли­те­та при раз­ви­тие на ми­ок­ра­ден ин­фаркт. Ос­вен то­ва те имат и ан­ти­ан­ги­но­зен ефект, на­ма­ля­ват ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не и по­доб­ря­ват кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на ми­о­кар­да.

Включ­ва­не­то на хе­па­рин (вид ан­ти­ко­а­гу­лант, кой­то пре­чи на кръв­та да се съ­сир­ва) съ­що има сво­е­то зна­че­ние. Нит­ра­ти­те са пре­па­ра­ти, ко­и­то имат ди­рек­тен съ­до­раз­ши­ря­ващ ефект и по­доб­ря­ват кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на ми­о­кар­д­ни­те клет­ки.

Те­зи ме­ди­ка­мен­ти ня­мат от­но­ше­ние към прог­но­за­та на па­ци­ен­та, но зна­чи­тел­но по­доб­ря­ват не­го­ва­та сим­пто­ма­ти­ка. Обик­но­ве­но тях­но­то при­ло­же­ние е свър­за­но с по­я­ва­та на гла­во­бо­лие, ко­е­то оба­че пре­ми­на­ва бър­зо.

Ан­тит­ром­бо­тич­ни­те ме­ди­ка­мен­ти съ­що имат зна­че­ние за пре­о­до­ля­ва­не­то на раз­ви­тие на ми­о­кар­ден ин­фаркт.

Кал­ци­е­ви­те ан­та­го­нис­ти са пре­па­ра­ти на вто­ри из­бор, т.е. из­пол­з­ват се при не­пов­ли­я­ва­не на със­то­я­ни­е­то след при­ла­га­не­то на бе­та-бло­ке­ри и нит­ра­ти. Те съ­що имат ан­ти­ан­ги­но­зен ефект, по­доб­ря­ват кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на сър­це­то и имат от­но­ше­ние към под­дър­жа­не­то на адек­ват­но ар­те­ри­ал­но на­ля­га­не. След ов­ла­дя­ва­не­то на сим­п­то­ма­ти­ка­та и по­доб­ря­ва­не със­то­я­нието на па­ци­ен­та обик­но­ве­но пре­по­ръ­ки­те за про­дъл­жи­тел­но ле­че­ние включ­ват при­ем на бе­та-бло­кер, ста­тин, ан­ти­аг­ре­гант и АСЕ-ин­хи­би­тор. Пос­лед­ни­ят пре­па­рат е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за пра­вил­на­та пом­пе­на фун­к­ция на ми­о­кар­да и ос­вен то­ва съ­що има ан­ти­хи­пер­тен­зи­вен ефект.

КОГАТО ЛЕКАРСТВАТА НЕ ПОМАГАТ, СЕ СЛАГА СТЕНТ

Как­во пред­с­тав­ля­ват ин­ва­зив­ни­те ме­то­ди на ле­че­ние при нес­та­бил­на сте­но­кар­дия?

Ма­ри­я­на Ми­те­ва, Со­фия

Това се налага в слу­чаите, когато ме­ди­ка­мен­тоз­на­та те­ра­пия не мо­же да ов­ла­дее сим­п­то­ма­ти­ка­та.

При дру­ги па­ци­ен­ти ефек­тът от ле­че­ни­е­то е вре­ме­нен и след крат­ко вре­ме ан­ги­ноз­ни­ят прис­тъп се пов­та­ря.

Най-чес­то в те­зи слу­чаи се пре­по­ръч­ва ин­ва­зив­но­то ле­че­ние на за­бо­ля­ва­не­то. То става чрез пос­та­вя­не на стент, когато с по­мощ­та на спе­ци­ал­но въ­ве­ден ка­те­тър с пос­та­вен в не­го ба­лон се дос­ти­га до стес­не­ни­е­то на ко­ро­нар­ния съд, до­ве­ло до бол­ко­ва­та сим­п­то­ма­ти­ка. Ба­ло­нът се раз­ду­ва и та­ка ате­рос­к­ле­ро­тич­на­та пла­ка се смач­к­ва, а съ­до­ве­те се раз­ши­ря­ват.

Ед­нов­ре­мен­но с то­ва на мяс­то­то на смач­ка­на­та ве­че пла­ка се пос­та­вя спе­ци­ал­но об­ра­бо­те­на пру­жин­ка (стент), ко­я­то, от ед­на стра­на, под­дър­жа от­во­ре­на ко­ро­нар­ната ар­те­рия, а от дру­га - пре­чи на вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то на съ­до­ва­та сте­на с кръв­ни­те еле­мен­ти.

За съ­жа­ле­ние оба­че чес­то те­зи стен­то­ве съ­що имат ате­ро­ге­нен ефект и в да­ден мо­мент мо­гат да до­ве­дат до тром­бо­об­ра­зу­ва­не.