Цветан Цветанов като сянка без образ

София, България 01 Ноем. 2010, 15:07 2404 прочита 0 коментара

Как ще завърши имотната сага на вътрешния министър още не е ясно. Но при всички случаи вече е в ситуацията: той ли краде палто, на него ли му крадоха, ама имаше нещо.

Когато през 2006 г. той изникна като лидер на ГЕРБ, никой не се учуди. Властният създател на тази партия Бойко Борисов го посочи и претъпканата Зала 1 на НДК единодушно го избра именно заради това, а не защото го познаваше, харесваше или обичаше. Поначало българите не са склонни да обичат МВР, пък каквито и песни да пее за &bdquo;родната полиция” Веселин Маринов. В малко държави има добро мнение за интелектуалните качества на тези хора, а у нас образът им е натоварен с негативи заради не чак толкова далечното ни минало от преди 20 години. А професионалният живот на най-одумвания политик през последните седмици Цветан Цветанов е преминал точно в &bdquo;родната милиция” или &bdquo;родната полиция”, както се прекръсти тя почти със същата скорост, с която на 10 ноември 1989 г. доста предани комунисти се събудиха яростни демократи. Злонамерените към Цветанов хора не спират да се чудят що ще един физкултурник в МВР и то като оперативен помощник на най-хитовия главен секретар на силовото ведомство, който превърна тази длъжност в по-важна дори от президентската. Само че Цветанов е влязъл в тази система много преди да стане физкултурник. Още през 1987 г., когато МВР все още е било &bdquo;народна милиция” и вероятно две години по-късно си е мислил, че с този ход, както се казва, си е купил фабрика на 9 септември, особено като се има предвид в какво се забъркваше и какво отнесе структурата след избухването на демокрацията. Няма достоверна информация, но не е изключено този избор да му е бил подсказан от вече покойния му баща, работил в оперативната дежурна на ведомството. Цялото минало на Цветанов е белязано от безметежната скромност на всяко българско социалистическо семейство с майка тъкачка, баща шофьор, панелно жилище с пълзящ кофраж, първа любов на спортен лагер, превърнала се в съпруга след романтични скоци от автобус по спирките, за да я пресрещне, целомъдрено задомяване и две деца в семейното огнище на двама държавни служители. Всъщност скромното момче влиза в МВР още на 22 години без образование, но явно по онова време не цензът, а някакви други далеч по-важни критерии са пропускали кадри през комунистическото сито в МВР и Цветанов е отговарял на тях. И вероятно изнурителният труд в канцелариите на невидимия фронт и тежкото обучение е причина да завърши висше образование цели 7 години по късно – през 1992 г., в Националната спортна академия със специалност учител по физкултура и треньор по лека атлетика. За отбелязване е, че по това време неговите колеги и от полицията, и от спортните зали рязко сменят своето амплоа от блюстители на реда и покорители на рекорди в рекетьори и охранители, известни повече като мутрите с ланците, но 27-годишният чиновник в МВР остава верен на системата. За разлика от своя днешен патрон Бойко Борисов, който излиза от системата още през 2000 г. и за да я напусне вече заедно с него и може би завинаги през 2005 г. Но на онзи етап Цветанов потъва в дебрите й невидим, както дотогава, за цели 9 години, изпълзявайки по кариерната стълбица до администрацията на ведомството, като междувременно за ужас на всички съдии през 2000 г. получава следдипломна квалификация по право в УНСС. Кой знае какъв щеше да е днес Цветанов, следвайки този ход на събитията, ако не се бе озовал в подходящия момент на подходящото място и не бе попаднал на авангардния във всяко отношение, включително и в консервативната система на МВР Бойко Борисов. Повикал го тогавашният главен секретар за нещо в кабинета си, а той по собствените му думи се явил &bdquo;стегнат, опрятен, дисциплиниран” и му хванал окото, за да го направи шеф на сектор &bdquo;Ръководство на МВР”. Сигурно има много тънки субективни моменти около това защо Борисов не е избрал силна фигура от МВР или извън него за свой оперативен помощник, но той концентрира най-ясно критериите си за своя подбор на кадри, когато стана дума за Цецка Цачева: &bdquo;Послушна е”. Точно такъв вид имаше Цветанов, докато се въплъщаваше в ролята на сянката на своя лидер. И успя да осребри покровителството му в МВР, компенсирайки 7-те мъчителни години, посветени на едно висше спортно образование, с пет престижни специализации за има-няма една година: противодействие на глобалния тероризъм и на незаконния трафик в Генералната дирекция на полицията в Мадрид, курс по мениджмънт в Международната правоохранителна академия в Розуел, специализация в Сикрет сървис във Вашингтон и курсове на ФБР през 2004 и в Департамента за вътрешна сигурност на САЩ през 2005 г. Някои хора с пагони твърдят, че тези специализации не са току-така и че някъде там Цветанов е придобил други невидимости, различни от канцеларските в МВР, но доказателствата за това са почти толкова скрити, колкото и мотивите на Борисов да си го избере за дясна ръка. Трудно би могло да се каже, че Борисов още тогава го е подготвял за вътрешен министър на правителството си по простата причина, че самият той предпочиташе да стои на този пост и в следващия кабинет на тройната коалиция. Но никак не е трудно да се разбере мотивацията на чиновника, който внезапно става заместник кмет по сигурността на София, отново заради авангардния подход на Борисов към подбора на кадрите си и като градоначалник, а след това оглавява и партията му, тъй като той няма право на това, докато управлява града. Само че Цветанов не просто стана председател на партията на Бойко Борисов. Той я създаде. Навъртя несметно количество километри из страната и основа всяка структура по места. Ако се следят скандалите, които избухват в ГЕРБ тук и там из родината, с днешна дата може да се каже, че не се е справил много успешно. Истината е обаче, че той не е единственият, който яхваше високата вълна, устремена към властта, времето до изборите беше малко и му се налагаше да се предоверява на местното опълчение за партиен келепирец, което пробутваше какви ли не хора. И ако днес Бойко Борисов трябва да се сърди на някого, че в редиците му постоянно трещят миризливи лимонки, това е именно Цветанов. Периодът, в който ГЕРБ спечели изборите, Цветанов стана първо шеф на парламентарната група на партията, а сетне – вътрешен министър и вицепремиер и отстъпи формалната партийна лидерска позиция на Бойко Борисов, го промени до неузнаваемост. От кроткия, леко притеснен и вечно отзивчив помощник на Бойко, когото дори вкъщи наричали Доброволеца, защото бил под ръка на всички и дори гладел и чистел, не остана и следа. Погледът му стана дистанциран, стойката – по-изопната, костюмите – по-шик и само обърканата му и трудна за проследяване реч продължи да се лее все така необхватно. До този момент само политическите репортери от вестниците знаеха колко пот трябва да пролеят, докато произведат от потока думи на Цветанов смислени изречения с начало и край. Но светлините на прожекторите и микрофоните представиха словото му в автентичен вид. И стана безпощадно ясно, че словарният му запас се свежда до &bdquo;политическа партия ГЕРБ”, &bdquo;за пръв път в България...”, &bdquo;който, която, което, които” и няколко партийни клишета, изработени за съответния момент или заимствани от евроканцеларщината от сорта на &bdquo;политическа воля”, &bdquo;нашите западни партньори”, &bdquo;борбата с корупцията и организираната престъпност” и т.н. И тук двамата с Борисов кардинално се разминаха. Онова, което превърна неговия патрон в желана алтернатива на досегашните власти и в което той цели 10 години се чувства като риба във вода – медиите, се оказа недостъпна кота за най-верния му човек. При това давайки му измамни аванси, заедно с измамния възход на рейтингите. Все заради пустото послушание и подражателство на лидера, превърнал медиите в истинска четвърта власт в смисъл на място, от което да управлява. Колкото и да очакваха глътка справедливост за пресъхналото си чувство за справедливост хората и колкото и да се радваха на първопроходството на Цветанов в жанра &bdquo;МВР пикчърс представя” пред малкия екран, еуфорията от вида на натръшкани бандити, а понякога и невинни граждани бързо започна да смразява щастливите им усмивки. Бързо стана ясно, че престоят из канцелариите на някое ведомство не е достатъчно условие да си професионалист, пък дори и да продължава 18 години, колкото днешният вътрешен министър е прекарал в МВР. Издънките заваляха, демонстрацията на строгост и неотвратимост на справедливостта заприлича на жалка гримаса, а силният юмрук на възмездието – на помпон на мажоретка. Рейтингът на Цветанов растеше, но глухото ръмжене първо на юристи, сетне на отделни граждани и накрая на правозащитни организации скоро се превърна в обвинителен вой срещу обичната власт. А той продължи имитацията на патрона си в създаването на видимости. И до такава степен се увлече, че сътвори истински водевил с химна на МВР. Хората искрено се забавляваха, когато доморасли &bdquo;пуитеси”, както казваше Радой Ралин, посвещаваха стихове на Бойко. Но когато реши да повтори и този щрих около лидера си и верният му другар Веселин Маринов изпя безумната си песен &bdquo;Родната полиция ни пази”, заобиколен от облечени в униформи маршируващи балетисти, народът направо се втресе. Цветанов се опита да имитира и защитния аргумент на Борисов от серията &bdquo;ние ги хващаме, те ги пускат”, но не му достигна нито артистичността, нито вроденото чувство за експромт на премиера и тази имитация му навлече вече не гневни протести на съдиите, каквито си изпроси бившият главен секретар на МВР, а презрителни декларации за пълната му несъстоятелност и слабия му ментален капацитет. Клюкарската подплънка на най-знаковата му акция &bdquo;Октопод” развърза езиците на върлите му врагове и им разчисти терена за обвинения в политически репресии.   Разбира се, версията за личното отмъщение на Цветанов заради мърляви подмятания за семейното му щастие бяха прокарани умишлено именно от тези врагове, за да се скрие истинският тепих на битката, който обаче неминуемо ще излезе наяве и тогава ще стане стъписващо ясно, че Цветанов е всичко на всичко мюре за общественото любопитство, червеното петле в картинката за отклоняване на вниманието и безпомощен жертвен агнец в битката на акулите. Но в следващия момент той успя да счупи зъба на клеветата като обяви, че очаква трето дете. Само че опитът му да излезе от битността си на сянка и да се сдобие със собствен образ макар и по подобие претърпя тежки удари. И след професионалните гафове той започна да прави и политически с две изявления в Брюксел – за ромската общност като инкубатор на престъпност на фона на скандала с Франция в ЕС и за приетата незаслужено България в общността на фона на битката ни за прекрачване на Шенген – стресираха дори и колегите му. Опозицията се настърви до крайност, макар вярата на народа в него да не повяхваше и увлечен в имитацията на своя създател на политическото поприще той дори го задмина по рейтинг, сваляйки неподражаемия бат’Бойко на втора позиция след близо десетилетие и оглавявайки класацията на любимите политици. Всъщност тепърва предстои да разберем дали и това е точно така след като окончателно се разплете кошницата на интригата около кабинета &bdquo;Борисов”, но без съмнение Цветанов го повтори и тук. И заговориха за него като самостоен политически продукт – започнаха да го калесват за президентски избори, за премиерски пост и изобщо за някакво ярко бъдеще по върховете на властта и дори да го забъркват в интрига за изместването на Борисов и овладяването на партията, която кадрово и без това е по-близка до него, отколкото до лидера. И влезе в клопката на интригата. Защото враговете го удариха в ахилесовата пета, която е и най-болезненото място на народната любов – внезапното и необяснимо забогатяване на политиците. Борецът срещу корупцията, парите от престъпна дейност, незаконните палати и луксозните яхти на парвенютата внезапно се оказа собственик на необясними средства и неоправдани пазарно имоти, с които се е сдобил именно във властта. Както гласи една руска поговорка: алчността погуби франта, тъй като Цветанов се опита да имитира и състоятелността на Борисов, за която обаче той никога не е бил подозиран като властимащ. Защото хората са готови да преглътнат и най-фарисейската имитация на скромност, но никой, още по-малко българите, не са в състояние да простят дори и кротка лапачка в условията на всеобща стагнация и мизерен бит. И дори майсторите на подобни гешефти завъртяха гнусливо нос от &bdquo;бедняшките” посегателства на Цветанов към &bdquo;селяндурското” облажаване и констатираха, че тези неща се вършат по-елегантно и по-дискретно, както са го правили и го правят те. Защото той се прояви като тъпа имитация на най-тъпите проявления на родните пишманполитици. Точно така изглеждат апартаментите и гаражите на Цветанов на фона на милионите на Доган. Всъщност тъкмо новината за странното забогатяване на първия погълна скандала с авоарите на втория и любителите на световната конспирация тутакси провидяха в това елементи от злокобен сценарий, призван да разтури кабинета &bdquo;Борисов”. Но ако беше така, Цветанов нямаше да изпие нервно толкова много вода в първата си визуална изява след гръмналите обвинения по Нова телевизия, нямаше да говори още по-объркано и да усуква факти, които в нашата държава с големината на един московски квартал тъй или иначе ще излязат наяве. Макар след дълго мълчание Борисов декларативно да заяви, че в този скандал застава заедно с ГЕРБ зад Цветанов, видимо си личеше, че не му е подал модел за подражание. Факт е, че и самият Цветанов доста помълча, преди да се впусне в обяснения. И този път не можа да повтори поведението на своя лидер, изпадал в не по-малко тежки скандални ситуации около биографията. Цветанов явно е изгубил образа си за подражание. Защото едно е да вървиш зад широкия гръб на лидера си, когато някой се опитва да му нанесе кроше, и съвсем друго – самият ти да си боксова круша. Тук имитациите не помагат, защото ударите са ненадейни и изискват автентични реакции. Но десетилетието, прекарано в качеството на ехо, явно е притъпило рефлексите му. И сега наблюдаваме Цветанов такъв, какъвто е, в роля, в която играе себе си. Само че в този случай първичността на вътрешния министър изобщо не е подкупваща, както неизменно печели първичността на Борисов, защото Цветанов съсипа символ-веруюто, с което партията му дойде на власт. Ако беше първият такъв, щеше да озадачи, ако беше вторият, щеше да стресне. Но той е поредният. Пак е имитатор. Но първи до сърцето на Бойко. Как ще завърши имотната му сага, още не е ясно. Но при всички случаи вече е в ситуацията: той ли краде палто, на него ли му крадоха, ама имаше нещо. Нещо, заради което поредица от правителства сринаха партиите си на дъното и дадоха възможност на ГЕРБ да намери идентичност. Човекът изгубил собствен образ като сянката на Борисов обаче е на път да я затъмни. Затова не е изключено предричаното му ярко бъдеще на извисяваща се сянка всъщност да го изпрати в продължителното му минало на дълбоката сянка. Ива НИКОЛОВА