Гледах нещо много тъжно – българи се джавкат помежду си, а един циганин седи отстрани и им се хили. Дори се бяха уплашили изглежда - да не би да ги изкарат расисти, та оставиха с циганина да се разправя нашият Мусолини – тоест Дучето, шефа на агитката на ЦСКА, който пък каза, че не знае защо му викат така. Той обаче се справи добре и се оказа, че някой трябва да е кръстен на Мусолини, за да защити българските интереси.
А циганинът изрече нещо, заради което незабавно би могъл да бъде арестуван. Щял с едно обаждане да извади 15 хиляди цигани, и сетне продължи така, внимавайте сега: „Гледайте какво ще стане тогава, какво ще ви се случи, как ще ви „помеля агитката”.

Петимата българи, без да броим една друга дама, кротко си замълчаха и започнаха под ехидния поглед на циганина да чоплят някакви конспиративни теории за трагедията в Катуница. Иначе казано – най-спокойно прескачаха гроба на българчето Ангел. И циганите пак останаха на завет.

Ето това е чудесна метафора – когато се свиваш пред очевидното нахалство, пред безсрамното репчене, тогава „дучетата” ще излязат на улицата.

Дори умни хора не се сещат, че вече трябва да се отърсят от оковите на празнодумството. Ако ще продължавате да правите подобни седенки, поне се погрижете за реквизита: сложете една снимка на убития Ангел – и една на Тулум Киро. Гледайте ги и си направете избора.

Доста предавания тия дни се държаха като покорни парламентьори – между злото от Катуница и българските наивници. Все се опитваха да омаловажават злото - те дори не знаят, че малко зло няма. Все разсейваха погледа си встрани, докато накрая направо забравиха за убитото момче.

Разсейването е срамният ни проблем, то е и основният грях на телевизиите - те не могат и не искат да задържат вниманието си върху същността, върху раната, която кърви. Далеч по-удобно им е да разпиляват вниманието на публиката по несъщественото - а сме изправени пред едно Зло, което изисква максимална концентрация. Пустословието е пагубно в подобни случаи, но то напълно удовлетворява телевизиите, на тях им е по-лесно да говорят за съпътстващото, отколкото за главното.

Разсейването е удобство - то е индулгенцията за чуждите грехове и за нашето безразличие, то неусетно опрощава убийците. Използва се всеки повод, за да се отвърне поглед от важното. Разсейването ни тика като слепци към бунището за дреболии, и това трябва да ни задоволява. Оглеждат малкото, незначителното - и му придават гигантски размери. А истински важното е пред тях, ще избоде очите им, но те не искат да го виждат, защото него не можеш да го обговориш с празнословие.

У нас всичко започва като фарс и завършва като фарс, затова никой отдавна не вярва на медийните сълзи. Забравата и подмяната са двете прокоби на Прехода. Животинската гавра над Ангел бързо бе заменена с неплатените данъци на Тулума Киро, с разправиите във Фейсбук, и пр.

Онзи циганин от дискусията на Кулезич /ТВ 7/ не ми излиза от главата. Оскотелите му събратя имат най-лошия съюзник в негово лице, но едва ли го съзнават.

Ако искате да знаете, колко е нахално лицето на циганското беззаконие, вижте лицето на този човек, вгледайте се в него, вижте наглия му поглед, чуйте безочливия му смях. Той дори не изказа съболезнования за смъртта на Ангел, и през ум не му мина това, дори притворно не поиска да изиграе един малък театър. Той е образецът на обикновените цигани, той им внушава безнаказаността, която ги е обладала.

И вижте как бързо се намира кой да замести Тулума Киро – само преди седмица той ги поощряваше с арогантното си пренебрежение към българите, прибраха го – и веднага се намери кой да продължи заплахите срещу българите. Винаги съм ненавиждал скритата камера, смятам я за нещо напълно излишно в нашия занаят, наричам я „подла твар” – обаче сега ми се прииска да имахме поне едно свидетелство как кироподобните говорят насаме за българите, какво мерзко клане извършват всекидневно с думи – и това е сигурно, като ги чуваме какво говорят публично.

По някое време нашият Мусолини го попита, защо циганите не си плащат тока. А
онзи се ухили пак и отвърна: „А вие защо ги пребивате?”

Само върху тези две реплики могат да се направят 10 предавания, но човек трябва да знае как да разчленява звуците от врявата, да извади най-важните и с тяхна помощ да стигне до сърцевината на проблема.

Този разговор ми подсказва, че сме свършени. Изтърпяха един нахалник – и само дето не му се извиниха. Нищо няма да излезе и след Катуница…

Участниците в някои телевизионни предавания сякаш искат да ни втълпят, че българският разум е много плитък, че лесно можеш да го обладаеш със също тъй плитки „истини”.

Чоплят гнусливо или пренебрежително раната, и ръсят неточности без никакви угризения. Усилено създават конспиративни теории, а когато ги оборят, дори не мигват. Например – пак в онзи разговор се твърдеше, че безредиците в Катуница били част от някаква завера на ВМРО на Каракачанов, затова тръгнали от Пловдив и неговия кмет - без изобщо да знаят, че става дума за две съвършено различни ВМРО-та! Телевизиите се препитават с подобно празнословие. А зрителите по-вероятно ще запомнят тази глупашка лъжа, а не това, че беше опровергана незабавно.

Лавината от подобни насилени приказки е ужасяваща. И затова, дори някой да дойде в същото студио и да каже: „Ето с този топор Алексей Петров ми поръча да отрежа главата на Гриша Ганчев” – никой няма да му повярва.

Това всъщност е истинската конспирация: неконтролираният бъбреж вече е породил тотално недоверие в публиката – към всичко и всеки…

Все пак, в крайна сметка, ТВ 7 ни остави едно отлично свидетелство. Между другото, то се случи в рубрика със заглавието „Какво става?” Такава рубрика обаче имаше още преди години във „Всяка неделя”. Това са две обикновени думи – „какво” и „става”, и никак не е трудно човек да си измисли други две, вместо да прибягва до чуждо заглавие.

Засега има само една малка полза от случващото се след Катуница – мнозина отново спокойно започнаха да наричат „ромите” цигани. Битката с тях е загубена, но поне да ги наричаме така, за да не се чувстваме прекалено гузни…

Докато размишлявах върху грозната несправедливост, в която сме затънали, чух нещо вълнуващо. В „На 4 очи” Йорданка Фандъков каза: „За първи път тази година успяхме да влезем в ромските квартали за извършване на кастрация”. Обаче се оказа, че ставало дума за кастрация на бездомни кучета.

За една нощ Търбухът Киро спадна чувствително, в Асеновградския съд той се държа като кротко агънце. Питаха го нещо, а той промълви: „Мълчанието е злато”. Ехе, нали е цар - и той като другия, който казваше, че е господар на мълчанието.
Царе…

А от Би Ти Ви ни подсказаха, как един протест от 3 хиляди и 500 души на другия ден да стане на 5 хиляди. Много е просто - като не го показваш.

Движим се като охлюви във времето, обаче и най-малкото напрежение ни кара да правим грешка след грешка: хладнокръвно наблюдават как палят къщите на циганския крадец, а арестуват хора за разпалване на бенгалски огън в Мрежата.

Нещо става с Диана Найденова. Рубриката й се казва „Опасно близо”, но всъщност
тя остава опасно далеч от събеседника си, поне така бе тази неделя. Разстоянието до него е осеяно от истерични Ъъ-ъъ-хъ – та, които завършват в едно кресчендо. Или са гарнирани с едно „Точкъ.Точкъ”, което би трябвало да означава – „Край, аз слагам точката, истината те прогаря от устата ми, точкъ, точкъ, ъЪ”. Видяхме един много умен и сдържан човек, изправен срещу една превзета теза – пак за проклетите цигани, сега пък се оказа, че и църквата е виновна за безобразията им. И, разбира се, тезата остана в прахоляка на студиото.

Диана има и един нов тик – тя използва винаги думите „Не ви разбрах”, точно тогава, когато дори и някой заспал осветител в студиото е разбрал всичко.

Това „Не ви разбрах” би трябвало да е нейната гилотина, нейната бухалка, нейният сатър, нейното „Виж се колко си глупав!” – обаче се превръща в бумеранг, който лети обратно към нея. В предаването й изглежда има добър гримьор, та не си личат синините по лицето й.

Нейното фатално „Не ви разбрах”, съчетано с любимото й „Ъхъ”, се използва винаги, когато нещо не й харесва в позицията на госта й. Е, епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храм „Александър Невски”, оцеля с лекота - българската църква е оцеляла под турско, та едно „ъ” ще я изплаши. Диана изглежда беше решила, че с духовник от класата на дядо Тихон може да се говори толкова небрежно, колкото и с един глупав депутат. Диана трябва да потърси някакви хапчета срещу високомерие и да си ги взема три пъти на ден.

Въпреки всичко, епископ Тихон постигна своето: внуши на публиката, че медиите са лицемерни, а успя да изрази и отношението си към циганите, което със сигурност ще се хареса на всеки честен българин. Фразата му „Ние всички сме в капана на прекалената толерантност” сигурно е най-важното нещо, изречено от убийството в Катуница досега.

А пък Диана в това време се сещаше за Вальо Топлото, и дори за Папата Поляк, който – според нея – ходел от къща на къща да носи мир. Тези разхвърляни сравнения превърнаха разговора в „Опасно глупаво”.

Накрая Диана посъветва Църквата да търсела по-активно медиите. „Тогава ще станем зависими от тях като политиците” – беше отговорът. Доплака ми се за Диана. Какво става с теб, какво те накара да разпъваш на кръст един български свещеник? Надявам се, че следващата неделя ще си в по-добра форма. Търси хапчетата

За жалост, няма универсално лекарство за нашия занаят. Не е като в прочутия английски виц. Влязъл един и поискал аспирин. Получил си го, платил и вече си тръгвал, когато аптекарят се развикал след него. Бил сбъркал и му дал вместо аспирин - стрихнин.

- Каква е разликата? – попитал човекът.
- 45 цента – отвърнал аптекарят.

Кеворк КЕВОРКЯН

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg