Младите столичани се чудят, защо няколко блока в „Красна поляна“ са популярни като Виетнамските общежития. Ами защото в тях живееха виетнамци. А живееха там, защото работеха в строителството през 70-те години. Тогава „внасяхме“ чужди работници предимно от Виетнам. От онези години, резултат на българо-виетнамската дружба, се родиха българо-виетнамчета, които останаха да живеят у нас и успешно израснаха тук и се интегрираха в родната действителност, пише в. Монитор.

Чужди работници, които се трудят у нас, има и сега. Намират се и виетнамци, но са не повече от една десетка, поне толкова са официално регистрираните. Основната маса хора, които идват да работят по курортите у нас, са от Украйна и Молдова, в немалка част бесарабски българи. Имало и от Киргизстан, от Филипините, от Турция. Приживе проф. Божидар Димитров лансираше идеята, че трябва да привличаме македонци да работят у нас, защото са ни близки. Даваше пример и за лекар, който се преместил да живее в София и станал един от най-добрите специалисти в болницата. В общата статистика обаче македонците са малцинство.

Като говорим за използването на работници от страни извън ЕС, това, което може да привлече един служител, е заплащането. Очевидно те идват, защото парите, които получават, ги устройват. Експерти в областта на туризма твърдят, че и германец би дошъл да работи сезонна работа, ако получава около 1500 евро. С тези пари гражданинът на ЕС би могъл да живее повече от добре според родния стандарт, както и да се труди съвестно, както един германец може да го прави. Заплатите по принцип не се коментират, но вероятно украинските и молдовските камериерки успяват да заработят 1000 лева или малко под тази сума. Дано не звучи твърде утопично, защото пък ако сумата е много под тази, за какво би се бъхтила жената по цял ден. Чувало се е, че някои комбинират дневната работа в хотела с нощна смяна в друго естество, но това е в зоната на здрача. Заплатите на чужденците са съобразени и с тези на българите в сектора, казват от Агенцията по заетостта (АЗ). Остава големият въпрос, защо българите не се съгласяват на тези условия? Разбираемо е, че сезонната работа не може да осигури препитание за цялата година, но пък при толкова безработни младежи, които нито учат, нито работят, не е ясно защо не се хващат на работа, макар и за три месеца.

Между другото в последните 20 години в България живеят и китайци, но те по-скоро развиват собствения си бизнес като навсякъде по света, където има китайски ресторанти и магазини. Обаче споменах китайците заради една случка. Млад безработен българин си намира работа в склад за китайски стоки. Между другото, те са доста затворена общност и рядко вземат нашенци, при положение че могат да наемат роднини или поне сънародници. Така или иначе младежът започва работа, но само след месец се отказва. Причината е, че за 20 работни дни от по почти десет часа, почивките му се свеждали до 15 минути дневно. Тук не се сяда, казал собственикът и правилото било желязно. За пушене на цигара и дума не можело да се отвори. Е, за азиатските му колеги условията си били съвсем наред, защото те така си работели. Момчето беше потресено и разказваше историята си като някакъв екшън. Екшън по китайски, но дали няма нещо подобно и по нашите курорти, но с БГ сценарий?