Русия вече може да достави на Сирия ЗРК С-300 „Фаворит”, обяви министър Серегей Лавров. Американският удар свали моралните прегради пред Русия с поетите задължения преди 10 г. да не прави това. И сега в Сирия има такива комплекси, но те са руско притежание с руски персонал – по тях нито САЩ, нито Израел могат да посегнат.
Перспективата Сирия да придобие свои С-300 силно разтревожи Израел. Такива доставки рушат „крехките” споразумения между двете страни и каналите за връзка една с друга, побърза да напише Bloomberg. Сега Израел се ползва със „свобода на маньовъра” в небето благодарение на „невидимата зелена светлина от Москва”, осигуряваща му превъзходство във въздуха”.
 
Руският експерт по Близкия Изток Семьон Багдасаров е убеден, че отношенията между РФ и Израел ще се влошат, тъй като Израел ще загуби част от превъзходството си във въздуха.
 
Виктор Мураховски обръща внимание, че Израел нанася ударите си от Ливан, но С-300 ще им отнеме тази възможност, защото могат да обстрелват по 6 цели едновременно, а времето за привеждан към бой е само 6 минути.
 
„Сирия вече има някакви не лоши системи за близък и среден радиус на действие” – отбеляза Джереми Бинни, редактор относно Близкия Изток и Африка в списание Jane’s Defence Weekly.  Ако се добавят С-300 „сирийците ще бъдат способни да създадат над страната достатъчно обширна многослойна защита от средства за ПВО.
 
Някои израелски експерти вече публично заявиха, че единственият вариант на отговора на доставянето на тези ЗРК е те да бъдат веднага унищожени още преди инсталирането, като бъдат използвани новите изтребители F-35 и средства за РЕБ. Ако обаче комплексите бъдат инсталирани с руска помощ, при това руските „гарантийчици” присъстват там продължително по договор, като руските инструктори продължително учат „възглупавите араби”, нещата се променят. Евреите ще трябва дълго да чакат.
 
„Няма неуязвими системи за ПВО, няма и неуязвима авиация” – припомня Мураховски.
 
Рано е обаче американските медии да потриват доволно ръце в очакване на израелско-руски военен конфликт. И двете страни теоретично отхвърлят този вариант.
 
Известният израелски ексразузнавач Яков Кедми подлага на съмнение дори тезиса за влошаване на отношенията, защото нищо не заплашва сигурността на Израел, а само усложнява задачата по гарантиране защитата на държавата. Всяка страна има свои интереси и ги отстоява.
 
Според Кедми С-300 няма да повлияе сериозно на баланса. „Ако обаче стане дума за С-400 заедно с куп други елементи от ПВО – това е друго.”
 
Генерал Айтеч Бижев от ПВО на ОНД отбелязва, че С-300 съществено ще усилят отбранителните възможности на Сирия при повторно нападение, но не могат да прикрият цялата територия на страната, тъй като ЗРК комплексите трябва да се разположат шахматно през 50-60 км – за това са необходими няколко годишни бюджета на Дамаск.
 
ПВО се изгражда, както по направления за влитане, така и за по-близко обектово прикриване на електроцентрали, командни пунктове, административно-промишлени центрове, пристанища, летища, промишлени райони. (Преди няколко десетилетия колоритният полковник Андонов от ВА „Раковски” започваше лекцията по ПВО с култовото изречение, че тя е като вълната на жената – "прикрива, но не предпазва”.)
 
По принцип сирийската авиация винаги може да си осигури пролуки в „стикове” между ЗРК. Затова за по-ефективно посрещане на ракетно нападение от страна на САЩ и техните съюзници, Сирия трябва да създаде смесена групировка за ПВО с участието на само от ракети, но и от авиация и средства за РЕБ. Ефективността на защитата се разчита като средствата за отбрана превъзхождат средствата за нападение 1,3-1,7 пъти.
 
За защита на важни обекти на територията на страната са достатъчни 3-4 дивизиона (всеки с по 12 установки). Те обаче не са достатъчни за отразяване на масирана атака на САЩ с използване на самолетоносачи и старт на стотици крилати ракети.
 
Експертът обръща внимание, че използването на С-300 изключително против крилати ракети не е рентабилно, защото целите са прости. С-300 по-скоро са предназначени за унищожаване на маневриращи сложни цели от типа на самолети от тактическата и стратегическата авиация, самолети за далечно радиолокационно откриване, поставяни на смущения. С крилатите ракети отлично се справят комплексите за близък бой („Панцир-С”, „Бук”)
 
Експертите са убедени, че вероятността за доставяне на С-300 в Сирия е много голяма. Според тях, Западът премина определена черта в своето игнориране на договорките, включително и негласни. Страните се довериха една на друга. Западните вярваха, че РФ няма да достави, руснаците пък вярваха, че опонентите няма да поставят под заплаха определени обекти. „Сега от какво да се притесняваме?” – запита руският външен министър Лавров.
 
Публикацията е подготвена от Ганчо  КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ