В демографска криза ли е страната? Броят на новородените през 2017 е рекордно нисък от Втората световна война насам, предава Нова телевизия.

Според доц. Елица Димитрова от Института за изследване на човека и населението при БАН, тези данни идват от регистъра на раждаемостта, който е непълен. Тя подчерта, че все още не разполагаме с официалните статистически данни за 2017 година, които ще бъдат публикувани от НСИ следващата година.

„Това, което можем да кажем като демографски тенденции по отношение на раждаемостта е, че през последните години наблюдаваме едно стабилизиране на броя на ражданията”, каза доц. Димитрова. Тя посочи, че през 2016-та година са родени около 65,000 деца. През 2017 г. новородените под 57,000. Доцент Димитрова заяви, че това не е точна бройка, тъй като предстои много от тях да бъдат регистрирани, а освен това не се отчитат и ражданията на българчета в чужбина.

Когато съпоставим раждаемостта с други процеси като смъртността, демографската криза в страната е „тревожна”, каза експертът.

„Броят на умиранията е почти два пъти по-висок през 2016 година”, каза доц.Димитрова.

Тя подчерта, че едва ли можем да очакваме значителна промяна в демографските тенденции през следващата година.

Най-застрашените райони, където има най-слаба раждаемост са тези, в които делът на възрастните хора е значително по-висок. Най-тревожни са тенденциите в Северозападна и Северноцентрална България, където има интензивни процеси на емиграция на младите хора.

„Там демографската картина е значително по-утежнена”, каза демографът.

Според нея основните причини за тревожните демографски тенденции са свързани с икономиката и условията на живот. В най-застрашените райони младите хора търсят по-добри възможности за създаването на семейства и живот.  Тя посочи, че регионалните различия в икономическото развитие дават отражение върху демографската картина.

В България има населени места „призраци”, в които няма обитатели или пък живеещи там са много възрастни. За сметка на това има голяма концентрация на населението в големите градове, където условията на живот са по-благоприятни.

Доцент Димитрова посочи, че ситуацията в България е по-различна от тази в западноевропейските страни, които имат възможност да привличат трудови мигранти от други държави. Въпреки това, тя изрази мнение, че може да се мисли за една политика, която е насочена към българите в чужбина, които имат желание да се завърнат в България. Тя посочи, че в последните години има такива тенденции.  Младежи от традиционните български общности извън страната също могат да бъдат привлечени за работа и образование в България.

На въпрос за демографските тенденции при различните етноси в България, доц. Димитрова отговори, че докато турците са по-близки до репродуктивния модел на българите, при ромите раждаемостта е все още висока. Въпреки това, дори сред ромите се забелязва намаляване на броя на родените деца от една жена.

„В следващите години едва ли може да се говори за сериозна промяна в съотношението между етносите”, заяви доц. Димитрова.