България беше последната страна в ЕС, която създаде т.нар. Stroke units - специализирани центрове за лечение на мозъчни удари (инсулти). В Германия първият такъв център е открит през 1994. В България чак 23 години по-късно - в началото на 2017, като центровете са общо четири - два в София и по един във Варна и в Пловдив. Но те функционират предимно на книга, твърдят специалисти, запознати със ситуацията, пише dw.com.

През цялата 2017 година в софийската университетска болница „Света Анна“, която е водещият център в това отношение, са направени малко над 30 тромбектомии. Тромбектомията е модерен метод за механично отстраняване на съсирека (тромб), който запушва кръвоносния съд и предизвиква исхемичен инсулт. Според неврохирурга д-р Нурфет Алиоски, който извършва тези високоспециализирани интервенции, ниската бройка е същински парадокс, особено на фона на огромния брой пациенти с мозъчен удар, които се хоспитализират всяка година. През 2016 в страната са били приети близо 52 000 души с мозъчен удар, като поне 80% от мозъчните инсулти са именно исхемични - тоест, дължат се на прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка поради тромбообразуване.

Стряскащи данни

При това положение не е учудващо, че България е на едно от първите места в Европа по брой на смъртните случаи, причинени от мозъчен удар (инсулт). Данни, публикувани през 2017 година, показват, че в България пациентът с инсулт има значително по-лоши шансове да оцелее, отколкото във Франция, Германия или Австрия например. През 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България - близо 154 на 100 000 души. Тоест, смъртността е близо четири пъти по-висока.

И това е интересно - Тези 4 признаци алармират за лошо кръвообращение

Европейското изследване съдържа и една твърде песимистична прогноза: до 2035 година броят на инсултите ще се увеличи с една трета спрямо сегашното ниво, основно поради застаряването на населението в Европа. Предишният министър на здравеопазването Николай Петров смяташе, че е необходимо да се разкрият повече специализирани центрове, за да се превърнат модерните методи за лечение в рутина. Но има ли признаци за подобно раздвижване? Дори в „Света Анна“, която разполага с държавно финансиране за извършването на тромбектомии, не се знае докога ще има средства. Пилотната програма, по която се финансира проектът, изтича в края на 2018. Какво ще стане след това - не е ясно. А каква е ситуацията по другите места, които разполагат с модерна база и специалисти, обучени да правят тромбектомии?

„От около година този метод се прилага на няколко места в България, но здравната каса не поема разходите за него, тъй като консумативите са много скъпи - около 9-10 хиляди лева. Поради това се правят само единични тромбектомии, главно с помощта на спонсорства от фирми“, казва за ДВ инвазивният кардиолог доц. Добри Хазърбасанов, който заедно с екип от специалисти на УМБАЛ „Софиямед“ през 2017 подлага на такава интервенция една 43-годишна жена.

Доц. Хазърбасанов

Доцент Добри Хазърбасанов

„Резултатите са направо сензационни, пациентът се връща към активен живот, не остава инвалид, може да работи, да живее както преди“, посочва специалистът. Според него е крайно време тромбектомията да „влезе в клинична пътека“, за да не се стига до ситуация „тип джунгла“, в която пациентите са принудени да търсят пари за оцеляването си.

И това е интересно - Тежък инсулт покоси 25-годишна, но тя оцеля благодарение на светкавично модерно лечение

В останалата част от Европа отдавна ценят предимствата на този модерен метод. „Няколко международни изследвания от последните години показаха, че тромбектомията може да се прилага през значително по-дълъг период от време след инсулта, което означава, че тя е подходяща за много по-широк кръг от пациенти, отколкото се предполагаше преди", казва германският невролог проф. Ханс-Кристоф Динер, който е един от водещите специалисти в германската неврология. През 1994 година Динер създава първия специализиран център за лечение на мозъчен инсулт в Германия, като освен това е един от съставителите на официалните препоръки на Германското дружество по неврология (DGN).

Говорителят на Германското дружество за борба срещу мозъчните инсулти проф. Волф-Рюдигер Шебиц посочва пред Дойче Веле, че там, където е подходяща, "тромбектомията е най-добрият и най-ефективен избор. Разходите по нея се поемат изцяло от здравните каси, без значение дали пациентите са още млади или вече в напреднала възраст. При това тромбектомията се извърша, без да се изчакват резултатите от евентуална тромболиза".

И това е интересно - Тибетска рецепта за здраво сърце и очи

„Венозната тромболиза е друг модерен метод, който от доста години се прилага при лечението на част от пациентите с исхемичен инсулт. При него се вкарва вещество, което по химически път разгражда съсирека, запушващ кръвоносния съд“, обяснява доц. Велина Гергелчева, началник на клиниката по нервни болести в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“. По нейни данни обаче, през 2016 от този метод са се възползвали под 1% от болните в България, докато в страните с добре развити системи за лечение на исхемични инсулти процентът на провежданите венозни тромболизи е значително по-висок.

Доц. Гергелчева

Доцент Велина Гергелчева

Какво трябва да се случи

За да се превърнат тези два модерни метода в обичайна практика и в България, има нужда от програма за обучение на специалисти по инсулт, посочва невроложката. Но не е само това, списъкът с най-важните задачи е много дълъг, добавя доц. Гергелчева. Така например трябва да се създаде национална програма за профилактика и лечение на исхемичния мозъчен инсулт, която да е устойчива, финансово подсигурена и съобразена с новостите в науката. Освен това трябва да се подобри координацията между екипите на спешната помощ и клиниките, трябва да има по-добри възможности за долекуване и рехабилитация на болните, трябва да се създадат и механизми за контрол на качеството на оказваната помощ. И не на последно място - много важно е да се извършва активна превенция на заболяванията, водещи до исхемичен инсулт, както и да се води мащабна разяснителна дейност, за да могат хората да разпознават първите признаци на инсулта.

И това е интересно - Паническата атака се проявява като инфаркт

Колкото по-бързо се изпълнят тези условия, толкова по-малко българи ще умират от инсулт. Разходите не бива да бъдат най-важният критерий в случая. Защото в крайна сметка става дума за живота на хиляди българи.