Намесата на тайните служби в избирателни кампании в чужбина не е нещо ново. Политиката трябва повече да вярва в здравия разум на гражданите. Това се казва в анализ на вестник „Ди Цайт“, цитиран от ИноСми и БГНЕС.

Заповядал ли е Владимир Путин да се влияе на американските избори за президент с помощта на хакери? Докладът на американските тайни служби - ЦРУ, АНС и ФБР - твърди това. Доналд Тръмп, който не иска да обезценява своята победа, упорито отрича тези изводи.

Така че какво трябва да си мислим в тази връзка? "Целта на Русия е била подкопаване на доверието на обществеността в демократичния процес в Америка, изобразяването в негативна светлина на бившия държавен секретар Клинтън и оказване на влияние върху нейните шансове за победа на президентските избори", гласи докладът на службите.

Доказателства не се дават. Авторите се прикриват зад своя дълг да защитават своите източници и пътищата за получаване на данни и информация. Не е чудно, че оставят съмнения. Те се засилват от АНС. Службата, която някога подслушваше Ангела Меркел, сама признава в официалната част на доклада, че малко вярва (moderate confidence) в основното твърдение, че Русия е била заинтересована да помогне на Тръмп и да навреди на Клинтън.

САЩ също се месят в предизборни кампании Така че остава напълно обосновано съмнение. За това допринасят и анализите на такива експерти като Андрю Кокбърн, които посочват несъответствията в доклада. Дори „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ нарича "оскъдни" доказателствата за руското влияние в президентските избори, макар и само във фейлетон.

Впечатленията за оскъдност се засилват от факта, че между "Русия" - имам предвид Путин и "руснаците" - някакви безцелно и свободно мародерстващи групи руски хакери - никъде не се прави разлика. В същото време вярвам, че всичките вълнения са силно преувеличени.

За това има три причини.
Първа причина. Повече или по-малко масираната намеса в задгранични изборни кампании не е нова. С това се занимава не само Русия, но също и самата Америка, и не само в ерата на интернет. В дисертация в Калифорния политологът Дов Левин доказа, че руснаци и американци са се намесвали 117 пъти в предизборни кампании в периода 1946-2000 г. При 81 от тези случаи те са на сметката на САЩ. Разпространяването на лъжлива информация и пропаганден ураганен огън бяха обикновена работа. И въпреки това делът на избирателите на партията, подкрепяна отвън, във всички случаи се е увеличавал с 3%. За непопулярността на Хилари не беше нужно никакво руско влияние

Втора причина. Хилари Клинтън беше непопулярна в промишлените и обеднелите селскостопански региони на Съединените щати, което беше видно с невъоръжено око и без руската намеса. А всички тези, които са пострадали от глобализацията, които се оказаха "непотърсени" и забравени, едва ли биха могли да бъдат причислени към хората, поддаващи се на непрозрачни разобличения в интернет. Фактът, че Тръмп спечели изборите, макар Клинтън да събра почти три милиона гласа повече, следва да бъде обяснен не с руската намеса, а с такива особености на американската избирателна система като избирателната колегия в съответствие с конституцията, задължителното регистриране на избирателите, което често е представлявало препятствие по отношение на чернокожите избиратели. И накрая поради безсъвестното разделяне на избирателните окръзи по партийно-политически съображения.

Трета причина. Дори да се предположи, че руското правителство действително се е намесило - то с това то не се сдоби с нищо. Даже самият директор на тайните служби Джеймс Клапър беше принуден да признае в отговор на въпрос в Сената: "Те не са се занимавали с преброяването на гласовете. По никакъв начин не можем да оценим какво влияние те са оказали на решението на избирателите". Т.е. - много шум за нищо?

Фалшифицираните новини - фалшиви, измислени, лъжливи новини - биха могли да изиграят роля в предизборната борба в САЩ. Само че мнозинството такива новини, които по-рано бяха наричани "вестникарски патици", идваха, може би, от страна на привържениците на Тръмп, даже и от него самия. В поляризирания свят на американската политика фалшивите новини на първо място са израз на демократичното възраждане. Във всеки случай те са сто пъти по-опасни, отколкото очевидната руска пропаганда. Подкопаване на демокрацията? Те, фалшивите новини, представляват най-голямата опасност. Повече доверие в здравия разум на избирателите

В доклада на тайните служби на САЩ се съдържат и предупреждения към европейците. Според тяхната оценка Москва ще си направи изводи от предизборната кампания и ще окаже влияние също и на предстоящите избори в Европа, например в Германия. Ако това нещо бъде изразено под формата на заглавие, то би било: "Ангела Меркел - следващата цел на Русия". Федералната служба по защита на конституцията казва същото, макар и не толкова изразително. Загрижен е и ръководителят на федералните избори. Така че не трябва да се изключва, че "руснаците", които и да са те, ще се опитат тук, в страната ни, да окажат влияние на изборите, да повлияят на избирателите с помощта на "разобличения" или да ги манипулират с помощта на фалшива информация.

Но ние не трябва да изпадаме в истерия. Кой въобще слуша Russia Today и Sputnik освен тези, които и без това са настроени антидемократично? Кой ще позволи сериозно да му бъде повлияно с помощта на откъслечна информация от цифровия архив на Бундестага? И кой не трябва да бъде предпазван от такова влияние с помощта на целенасочена, бърза и убедителна корекция на фалшиви новини в интернет?

Уважаеми политици, моля, повече се доверявайте на демократичната твърдост и на здравия разум на преобладаващото мнозинство на нашите германски избиратели! Естествено, нашият Бундестаг, министерствата и органите за управление са длъжни да се въоръжат срещу цифрови атаки, без значение откъде идват те - от Русия или Америка, или отнякъде другаде.

Само че фалшивите новини, създаващи лъжлив образ в интернет, който охотно е разпространяван от тези, които обвиняват нашите обективни медии като "лъжлива преса" - точно това е най-голямата опасност. Поради това преди всичко е необходима една инстанция, която би се специализирала бързо и опустошително да разобличава фалшивите новини и по този начин да се съхранява шансът на истината в политиката. Германските журналисти и издателски съюзи са длъжни колкото се може по-скоро да се обединят, за да създадат заедно със съответните академични институции и научни отдели на Бундестага такава инстанция. Ако само се боят и оплакват, то това няма да доведе до нищо.