Възможно ли е Северна Корея да отвори икономиката си за чуждестранните инвеститори? До съвсем скоро този въпрос изглеждаше несъстоятелен, но за добро или лошо, от днес ситуацията може да се промени.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе официална среща с лидера на азиатската тоталитарна страна Ким Чен-ун. Историческото събитие се разигра на неутрална територия в Сингапур.  

САЩ влязоха в тази среща, целейки прекратяване на ядрената програма на Северна Корея. През миналия месец американският държавен секретар Майк Помпео загатна, че ако това се случи, има възможност щатски компании да инвестират в тоталитарната страна.

Срещата между Тръмп и Ким Чен-ун вече е реалност, като засега има сигнали, че Северна Корея ще удовлетвори исканията на САЩ.

Дори и това да се случи обаче, експертите не са особено убедени, че страната бързо ще се превърне в инвестиционна дестинация.

Засега изглежда така, че полза от всичко това ще има по-скоро Китай, пише CNN.

Потенциална рентабилност

Знаете ли, че България е една от малкото страни в света, която поддържа дипломатически взаимоотношения със Северна Корея?

Въпреки това, страната ни трудно може да се похвали с някакви забележителни търговски постижения в тази част на света. Какво остава за останалите страни, които буквално се намират в информационна война с водената от Ким Чен-ун държава.

Така или иначе обаче, на хартия Северна Корея разполага с някои предимства, които биха предизвикали интереса на чуждестранните компании.

Местоположението на страната се намира в средата на основен търговски коридор, включващ Китай, Южна Корея и Япония. С други думи, икономиката на Северна Корея има много да наваксва, но зад това се крие голям потенциал.

„Има голям потенциал за рентабилност и много вълнуващи инвестиции за осъществяване в Северна Корея”, казва Питър Уорд, изследовател в Seoul National University, посветил времето си на изучаване на Северна Корея.

Населението на страната е бедно, но за сметка на това добре образовано. Разходите за труд са доста по-ниски, отколкото в съседните страни, посочват експерти. Според някои анализатори, това може да превърне Пхенян в локален хъб за електроника и производство на текстилни изделия.

Тези инвестиционни предимства обаче биват засенчени от големи препятствия, като твърдата ръка на Ким Чен-ун, например.

„Малко вероятно е големи инвестиции да бъдат разрешени от режима в Северна Корея”, казва Го Мийонг-хиун, изследовател в Asan Institute for Policy Studies - организация, базирана в Сеул.

„Режимът е дълбоко подозрителен към международните пазари”, добавя той.

Китай ще поведат хорото

Китай, като основен търговски партньор и главен поддръжник на режима в Северна Корея, има естествено предимство, когато става дума за инвестиции в изолираната страна.

По думите на Питър Уорд, Северна Корея изглежда като натурален кандидат за китайската инициатива „Един пояс, един път” – грандиозен инвестиционен план за развитието на пътища, пристанища и железопътни връзки от Азия до Африка. Още повече, че инфраструктурата в Северна Корея се намира в разочароващо състояние, посочват експерти.

Китайските пари обаче могат да предизвикат усложнения. Така например, Китай пое пълен контрол над построеното от нея летище в Шри Ланка, след като страната просрочи задълженията си по проекта.

Това събитие със сигурност е попаднало в полезрението на Пхениян, които едва ли искат да рискуват загуба на суверенитет в полза на северния си съсед.

„Северна Корея едва ли ще е склонна евентуално да позволи на Китай да поеме контрола над бъдещи „проблемни активи”, коментира Питър Уорд.

Лош опит в миналото

Чуждестранните инвеститори в Северна Корея имат лош опит от миналото. През осемдесетте години на миналия век Пхенян изпадна в неплатежоспособност по заеми, теглени от европейски и австралийски банки. Освен това редица компании, които в миналото се опитваха да оперират в страната, в крайна сметка се оказаха заклещени в сериозни проблеми.

Преди десетина години египетският конгломерат Orascom бе поканен да участва в съвместно предприятие с правителството на Северна Корея за изграждането на първата в страната клетъчна мрежа.

Впоследствие компанията срещна редица проблеми, сред които забрана да изнася печалбата си извън пределите на азиатската страна, както и появата на дружество-конкурент, което се управлява от Пхенян. В своя финансов отчет от 2015 г. Orascom простичко посочва, че „контролът над активите на съвместното предприятие бе загубен”.

Южнокорейските компании също не могат да се похвалят с големи постижения в Северна Корея.

През 1998 г. Huundai Group започна да оперира планински курорт в страната. Комплексът привлече 2 млн. туристи от Южна Корея в рамките на 10 години, преди севернокорейски войник да убие турист, което постави точка на проекта.

От тогава насам комплексът е конфискуван от Пхенян. „Загубиха всичко”, казва Го Мийонг-хиун от Asan Institute for Policy Studies. „Компанията вече няма достъп до Северна Корея”, добавя той.

Въпреки лошия опит обаче, Hyundai Group понастоящем отново се подготвя за евентуално завръщане на злополучния пазар. Компанията не е сама в тези си планове.

Samsung Securities - инвестиционното звено на южнокорейския конгломерат Samsung, също посочват, че са създали цял екип, който да проучи инвестиционните възможности относно Северна Корея.

Награда?

Северна и Южна Корея оперираха съвместно Kaesong – специална икономическа зона, където севернокорейски работници произвеждат стоки за южнокорейски компании.

Kaesong обаче бе затворена през 2016 г. поради покачващото се политическо напрежение.

Експертите вадят на масата няколко причини защо има вероятност Пхенян да промени позицията си светкавично, така че да попари намеренията на чуждестранните инвеститори.

Според някои, властите в Северна Корея се притесняват от разпространяването на капитализма и неговия потенциал да отслаби хватката на режима, което изведнъж може да постави чуждестранните компании в ситуация на война с местното правителство.

Други смятат, че затворената икономика на Пхенян показва, че властите там не са способни да прилагат приемливи практики относно своите бизнес партньори.

„Те разглеждат себе си като че са някаква награда на международните пазари”, казва Питър Уорд. „Те изглежда не разбират, че разправянето с инвеститори ще им донесе много лоша репутация”, добавя експертът.