В сагата „Дунарит“ се включи поредният обвиняем от прокуратурата яростен защитник на фараона Цветан Василев. Този път оръжейният фактурист Емилиян Гебрев излезе на светло в кабеларката бТВ, очевидно притеснен за „инвестицията“ си в русенското предприятие, в което държавата поиска миналата седмица най-после да се сложи ред.
Трудно е да се коментират изречените от Хекимян и Гебрев многобройни лъжи, целящи публична манипулация за това какво в действителност се случва в оръжейния завод, но е безспорно, че някога най-гледаната телевизия удари абсолютното дъно и спечели приза за медийно пропадане. Целта на „интервюто“, разбира се, беше повече от ясна – поредно изпиране на имиджа на Василев, а сега и на Гебрев, на когото очевидно не са достатъчни хвалебствените материали в  медиите на другия скандален бизнесмен Иво Прокопиев, както и дежурното посочване на „виновниците“ за всички злини в държавата – Цацаров и Пеевски.
Този път обаче Гебрев и Хекимян дотолкова се оплетоха в изречените неистини, че зрителят започна да се чуди дали носовете им не пораснаха осезаемо за 30-те минути употребено скъпо ефирно време, подобно на носа на дървената кукла Пинокио на Карло Колоди.
 

Лъжа № 1: Емилиян Гебрев бил собственик на „Дунарит“
Сигурно на оръжейния търговец много му се иска това да е вярно, но очевидно не е. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество вече обяви публично, че акциите на „Кемира“ (дружеството мажоритарен собственик на завода) в „Дунарит“, са запорирани от държавата и не могат да бъдат прехвърляни. Допълнително е налице запор и от Националната агенция за приходите върху същите акции. Нещо повече управителят на „Кемира“, дружеството мажоритарен собственик на „Дунарит“, е заявил пред съдия-изпълнител, че акциите в „Дунарит“ са били предадени в прокуратурата – обстоятелство оповестено публично от КОНПИ. Тоест няма как Гебрев да е „купил“ от когото и да било  тези акции. От размахания хвърчащ лист пред Хекимян става ясно, че това най-вероятно е последна страница от протокол на нотариус, пред когото очевидно са били представени временни удостоверения, от които пък той бил констатирал, че Гебрев е собственик. По-голяма глупост Хекимян и Гебрев едва ли биха могли да сътворят. Ако Гебрев разполагаше с надлежни оригинали на временни удостоверения (акции) и с акционерната книга на „Дунарит“ за вписването на същите в нея, щеше да ги покаже, и то не пред камерите на бТВ, а в Търговския регистър при множеството му опити да се впише като собственик. В Търговския регистър обаче такива документи няма и това  лесно може да се провери от всеки, а ако Гебрев действително е представил „временни удостоверения“ пред нотариус, е очевидно, че трябва да даде обяснения за същите не пред Хекимян, а пред правораздавателните органи.

Лъжа № 2: Гебрев купил „Дунарит“ от бившия му собственик Асен Бабански
Още една манипулация, или по-точно е да се каже опашата лъжа. Асен Бабански никога не е бил собственик на „Дунарит“. Бабански е бил единствено и само изпълнителен директор на „Хедж Инвестмънт България“ и управител на „Кемира“. Видно от списъка на акционерите в Търговския регистър, собственик на „Хедж Инвестмънт България“ е офшорката „EFV International“, собственост на самия Цветан Василев, съгласно подписана от него декларация за собственост – обстоятелство публично оповестено от шефа на КОНПИ Пламен Георгиев. Интересно тогава от кого Емилиян Гебрев е „придобил“ „Дунарит“? И на кого е платил цената за тази „покупка“? На това трябва да отговорят ДАНС и КОНПИ.

Лъжа № 3: „Дунарит“ не е свързано с Цветан Василев
След като Цветан Василев е краен собственик на „Дунарит“ (преди, както той самият заявява, да прехвърли офшорката „EFV International“ на руснака Дмитрий Косарев), да се твърди от Гебрев, че Василев нямал нищо общо с военния завод, е твърдение достойно само за Остап Бендеровци като тях двамата.
 
Лъжа № 4: Не е имало връзка между Цветан Василев и управлението на „Дунарит“

Както Кръстю Кръстев, така и останалите двама членове на Съвета на директорите на „Дунарит“ Никола Киров и Тодор Трифонов, са абсолютно доверени лица на Василев, одобрени лично от него. Никола Киров участва или е участвал в управлението и на други фирми-бушони около КТБ, като например „Фина-С“, „Шип инвест“, „Сън Сити 03“, „Хедж инвестмънт“.

Лъжа № 5: Съдът наредил Гебрев да бъдe вписан като собственик
Оръжейният бос твърди, че Апелативният съд във Велико Търново „наредил“ на Търговския регистър да впише като собственик Гебрев. Пълна лъжа – определението на съда е качено в интернет и от него става ясно, че се указва вписване на увеличението на капитала на „Дунарит“ в полза на Гебрев, но малката подробност, която оръжейният фактурист пропуска, е, че това увеличение е спряно по друго съдебно дело на същия Апелативен съд - Велико Търново, предхождащо размахания от Гебрев съдебен акт.

Лъжа № 6: Парите от „Дунарит“ отиват във „Виафот“
Очевидно в желанието си да създадат инсинуацията, че „Виафот“ – дружество, което е придобило вземанията на „Миролио“ от „Дунарит“ и съвсем естествено се противопоставя на опитите за присвояване на „Дунарит“ от Гебрев, се контролирало от Пеевски, Хекимян и Гебрев смрънкаха, че то щяло да получи всъщност платените 50 млн. лева от „Дунарит“ към „Държавна консолидационна компания“. Елементарна лъжа, защото вместо плащане, това дружество ще получи непродаваеми вземания от КТБ, минали веднъж публична продан. Документите за това са налични в Търговския регистър по партидата на „Дунарит“, но вместо истина, на зрителите на бТВ беше сервирана поредната манипулация.

Лъжа № 7: Лицензът на „ЕМКО“ не бил върнат от Иван Костов
Напротив, след скандала със заловената от митническите органи на САЩ пратка от 30 млн. броя патрони за автомат „Калашников“, закупени от Никарагуа и собственост на „ЕМКО“, лицензът е временно отнет от Бойко Ноев – министър на отбраната при Костов, но според форумни публикации в интернет, само две седмици по-късно Ноев се завърта на 180 градуса и не само връща лиценза, но и лично праща човек да обиколи членовете на Междуведомствения съвет, който да събере подписите им в полза на Гебрев. Това поражда слуха, че Гебрев е дал рушвет от 400 хиляди долара за тази „услуга“, който слух оръжейният бос се принуждава лично да опровергава в медиите.

Лъжа № 8: Гебрев бил отровен, когато обявил, че иска да купи „Дунарит“
Гнусна инсинуация, целяща да отклони вниманието от истинската кражба на военния завод от тандема Гебрев-Василев. В началото на 2015 г., когато е опитът за покушение спрямо Гебрев и сина му, Гебрев по никакъв начин не е свързван с желание да придобие „Дунарит“, напротив, самият той обявява в Годишния финансов отчет на „ЕМКО“ за 2016 г., че „придобиването“ на акциите е станало едва през лятото на същата година. Но явно и Гебрев иска да се изкара „жертва“, по подобие на укриващия се в Сърбия фараон.

Лъжа № 9: „ЕМКО“ не стояло на входа и на изхода на „Дунарит“ и „Кинтекс“
От годишните доклади за дейността на „Дунарит“ става ясно, че „ЕМКО“ е както от основните доставчици, така и от основните клиенти на военния завод. Същото е положението и с „Кинтекс“. Тези доклади са публични, налични в Търговския регистър. Лъжата на Гебрев тук е повече от плитка, но да фактурираш военна продукция и да прибираш комисиони, очевидно е по-лесно, отколкото да измислиш някоя добре звучаща неистина. Отделно от това публична тайна е, че Гебрев използва утвърдения бранд „Кинтекс“, за да сключва изгодни договори за своето „ЕМКО“, чрез близките до него директори Досков и Салджийски. В процедурите пред „Кинтекс“ услужливите директори на това предприятие дори не канят за участие конкурента на “ЕМКО“ – другото голямо държавно предприятие „ВМЗ“-Сопот.

Лъжа № 10: Гебрев и Василев били в конфликт
След като „ЕМКО“ и „Дунарит“ търгуват през годините и „ЕМКО“ е основен клиент и доставчик на „Дунарит“, и то очевидно повече от успешно, да се твърди, че собствениците им са в конфликт, е смешно.

Лъжа № 11: КОНПИ била „гарантирана“ чрез наложения запор върху акциите в „Дунарит“
Тук Гебрев надминава дори и лъжите на Василев, че банката му е била нормално функционираща институция. КОНПИ е запорирало акциите в „Дунарит“, представляващи над 90% от капитала на това дружество. Ако номерът на Гебрев за „увеличение на капитала“ мине, то тези акции ще представляват едва 10% от този капитал, така че опашатата лъжа, че стойността им не се губела, е достойна само за някой първолак, който още не може добре да смята.

Списъкът с лъжите може да бъде продължен с още десетки, изречени за краткото време от 30 минути, като например за това как управлението на „Дунарит“ било „спасило“ завода след затварянето на КТБ, как нито един лев не бил източен в полза на Василев и още и още.
Очевидно лъжите няма да спрат, а Гебрев и Василев, пак със съдействието на бТВ и  кабеларката БиТ ТВ, ще продължават да говорят. Истини или лъжи, всеки може да прецени. Документите обаче казват повече и от най-опашатата лъжа, така че не подхожда нито на мустакатия фараон, нито на брадясалия му сподвижник и също обвиняем от прокуратурата Гебрев, да продължават в същия дух. Независимо от щедро осигуряваното им телевизионно време.

Остава основният въпрос – защо след като твърди, че е купил „Дунарит“, Гебрев не представя акциите с положени джира в Търговския регистър, а вади някакви констативни протоколи на нотариус, и то пред бТВ. Ако е купил завода как и на кого е платил цената и колко е тя? И защо, ако можеш да прехвърлиш запорирани акции (както самият Гебрев твърди), Наказателният кодекс предвижда, че разпореждането със запорирани вещи представлява престъпление. Все въпроси без отговор. Истината е една – „Дунарит“  е собственост на офшорната компания „EFV International“, притежавана от Цветан Василев. EFV стои на върха на веригата от фирми – „Хедж Инвестмънт България“ и „Кемира“, щедро кредитирани  от КТБ с повече от 200 милиона лева, които не са върнати на банката. Платеното от „Дунарит“ на „Държавна консолидационна компания“ вземане на „Миролио“ за 25 милиона евро е само част от тези дългове.

„Дунарит“ е дружество, което прави бомби – важно за националната сигурност, а е собственост на офшорка, контролирана от обвиняемия Василев. И което на всичкото отгоре финансира фараона по схеми, създадени между Василев и управляващите „Дунарит“ - чрез банкови сметки на дружеството в Румъния, за да води същият своята пропаганда срещу държавата. Парадокс, но самата истина.

Ивайло КРАЧУНОВ
 

Извадка от годишен доклад за дейността на "Дунарит"
 

Списък на акционерите в "Хедж Инвестмънт България"

 

 

Извадка от годишен отчет на "Кинтекс"
 

Определение на Апелативен съд - Велико Търново