Когато по време на Студената война западният блок се подготвяше за мащабни боеве, американските стратези възлагаха една от главните задачи по борба със съветските танкове на щурмовиците A-10 Thunderbolt II. Той наистина се изяви отлично в много войни и конфликти.
Това е реактивен дозвуков самолет, в който пилотът и основните възли са защитени от титанова броня против картечници голям калибър и автоматични зенитни установки с калибър 37 мм.
 
А-10 е въоръжен със свръхмощно 30-мм седемцевно оръдие GAU-8/A Avenger тип „Гатлинг” с дължина 6 м и скорострелност 70 снаряда за секунда. Целият самолет е строен около оръдието и дори предната стойка на колесника е изместена в страни, за да му се отвори място точно под носа.
 
Щурмовикът има 11 възела за външно окачване на авиационни бомби, управляеми и неуправляеми ракети.
 
Машината е създадена с отчитане на опита от Виетнам и се издигнала във въздуха за първи път през 1972 г. Сега обаче тя е сериозно остаряла. И дори дълбока модернизация не може радикално да подобри този заслужил ветеран.
 
Модернизацията на А-10 е малко вероятна, защото неговото огромно оръдие „Отмъстител” сега се оказва излишно, тъй като повечето цели вече се поразяват с ракети. Ако обаче се отстрани оръдието, това е равносилно да се създава нов самолет. Освен това А-10 отстъпва по повечето параметри на своя главен конкурент Су-25, особено в модернизирания вариант. Това обаче е неприемливо за САЩ.
 
В резултат е взето решение самолетът да бъде бракуван след 3 г. и неговите задачи да бъдат поети от новите многофункционални изтребители F-35 Lightning II. Конфронтацията с Русия и Китай обаче налага преразглеждане на плановете.
 
През 2015 г. командването на американските ВВС обяви, че замяната на специализирания А-10 с многофункционален значително влошава ефективността на огневата поддръжка от въздуха. Освен това цената на F-35 ($100 млн) и издръжката на час полет ($28 хил. срещу $5 хил на А-10) правят практически невъзможно достатъчното насищане с тях за необходимото прикритие на сухопътните подразделения при голям конфликт.
 
Тогава Корпусът на морската пехота реши задачата по непосредственото въздушно прикритие да се възложи на конвертоплана Bell V-22 Osprey, но неговите възможности като щурмовик и „ловец на танкове” са още по-съмнителни, отколкото на F-35 Lightning II.
 
Би било логично Пентагонът да стартира програма за създаване на нов щурмовик или да си избере някоя от съществуващите машини. Изборът не е богат.
 
На 23 юни 2015 г. на летището в Граф Игнатиево кацна единственият произведен дотогава и затова почти неизвестен американски учебно-боен самолет Scorpion на Textron AirLand. Цената на отделния Scorpion е 20 млн. долара срещу 118 млн. за Еврофайтър и 92 млн. долара за F-16, а цената на един час полет на Scorpion е едва 3 хиляди долара. Машината направи необходимото впечатление, но не ставаше за наш основен боен самолет, защото не беше свръхзвуков.
 
Именно този реактивен Scorpion кандидатства като щурмови самолет да замести А-10 в САЩ. Машината представлява класически горноплощник с маса 9,6 тона, може да развива скорост от 833 км/час и да изпълнява полети на разстояния до 4400 км. Разполага с 6 възела за окачване на ракети и бомби с обща маса почти 3 тона.
 
Между Scorpion и А-10 има очевидна приемственост, но тези дни ВВС на САЩ съобщиха, че го отстраняват от втория етап на изпитанията, без да мотивират причините.
 
Сега в програмата останаха само двата турбовитлови самолета AT-6B Wolverine на американската компания Textron и A-29 Super Tucano на бразилската Embraer. Те са пригодни за противопартизански действия, но очевидно не могат да действат при пълномащабна война с равен противник.
 
Отказването от Scorpion означава наличие на два варианта за решаване на проблема. Първо, възможно е да стартира нова програма по създаване на нов щурмовик за останалите три години. Второ, САЩ възнамеряват изобщо да минат без самолети за непосредствена поддръжка на своите сухопътни войски. Последното обаче е възможно само в случай, ако американците не възнамеряват да водят сухопътни сражения с Русия. Това пък на свой ред означава, че американците от една страна са наясно, че руската армия по никакъв начин не застрашават европейските съюзници на САЩ, а от друга страна Вашингтон продължава да лелее надежди, че ще съумее да нанесе поражение на Русия с помощта на „глобалния мълниеносен удар”, концепцията, която не предполага мащабно използване на сухопътни сили.
 
РЕДАКЦИЯ БЛИЦ (по публикации в чужди медии)