Дори и човек да иска да остане настрана от задкулисните сценарии, дори и да кредитира с доверие дори тези, които отдавна са го изгубили, дори и да се опитва да повярва в институциите и върховенството на правото, то ще се намери медиатор, който да го “върне” в реалността. Кривата реалност, в която престъпникът е жертва, а институциите, които се опитват да наложат справедливост – удобният виновник.

Безпрецедентното поведение на редица български медиатори – известни лица от телевизионния ефир и гласове от радио-честотите, отдавна се е превърнало в символ не просто на пристрастие, но на липса на морал, отговорност и професионализъм. Не може да си телевизионен водещ, който се ползва с привилегията да разполага с три часа ефирно време, пет дни в седмицата, ако не успяваш да запазиш личните си пристрастия за времето, в което лицето ти не е пред камерата. Не може да си радио журналист и водещ, с 20-годишна професионална биография и името ти винаги да е предизвиквало негативни реакции по отношение на институцията, в която си назначен, а основното ти възнаграждение да се заплаща от данъците на българския народ.

Докато вчера и днес сме свидетели на откритите заседания на Съвета за електронни медии, а в сряда същият този орган трябва да избере следващия генерален директор на обществената БНТ, трябва с ръка на сърцето да си кажем: Ало, “колеги”, оставете комплексите и се откажете от зависимостите!

Няма как зрител да вярва, че Нова телевизия се “бори” с “фалшивите новини”, когато на екран вижда “фалшивия” морал на водещата Анна Цолова. Ни най-малко и вчерашните опити за внушения на Цолова по адрес на държавни институции са единствената причина човек да си зададе въпроса – ако има мандат за генералните директори в БНР и БНТ, които са по три години, то не трябва ли да има мандат и за водещите, особено, ако отдавна са поставили професионализма на заден план, за сметка на пристрастието и зависимостите. Ако този, който два пъти е бил генерален директор, няма право на трети мандат, то дали не е време за “освежаване” на ефира с нови, непредубедени, достатъчно образовани и поставящи собственото си фалшиво его далеч зад интереса на “уважаемия зрител”.

Ефирът на сутрешния блок на Нова телевизия отдавна излъчва пристрастност. Цолова и партньорът й Виктор Николаев са всичко друго, но не и обективни журналисти, с авторитет и вдъхващи респект у зрителите. Но са там, на екран, защото пристрастието им е позволено и полезно за подсъдими и обвиняеми олигарси, които удобно ги ползват, за да манипулират обществото.
 


Анна Цолова още от времето, в което се подвизаваше в бТВ

 След вчерашното ранно облъчване на Цолова, ако човек реши да послуша програма “Хоризонт” на БНР, то със сигурност ще чуе поредната тирада на “съдебния” репортер Силвия Великова. А, ако не знаеш кой говори, може би ще си помислиш, че е член на адвокатския екип на банкера-беглец Цветан Василев. Колко струва на държавния бюджет употребеният радио-ефир на “общественото” Национално радио, вчера, 21 август 2017 г., когато във времето между 13.10 и 13.25 часа, слушателите чуха адвокатската пледоария на Великова, която, без дори малка доза обективност, си позволи да прави внушения по адрес на институции. Къде са професионалните стандарти, следва да попита СЕМ, ръководството на БНР, а то от своя страна да се обърне и към водещата – Даниела Якова.

Силвия Великова е специален случай, не само заради това, че е сред малцината щатни служители на БНР, които имат договорни отношения с частни медии. При това с кои точно медии – с банкрутиралата кабеларка BiT, която с финансови транзакции от съучастници на Цветан Василев, е превърната в негова трибуна за атаки срещу държавата и правоохранителните институции. Ако в БНР имаше тестове за интегритет, Великова щеше да има знаменателен резултат. Получаваш пари от кабеларка, която изцяло работи в интерес на Василев, а използваш ефира на “Хоризонт”, за да мултиплицираш “опорните точки”, които изцяло обслужват интересите на подсъдимия беглец от правосъдието, който не пести милиони от откраднатото от КТБ, за да се представя по света и у нас за борец с корупцията.

Докато СЕМ мъдрува кой да застане начело на сградата на “Сан Стефано” 29, нека обърне внимание какво се случва в медиите. Защото, ако светът има проблем с “фалшивите новини”, то у нас източник на манипулации, клевети и лъжи все повече стават т.нар. мейнстрийм-медии. А ръководството на БНР да помисли до кога ще позволява на фаворизирани “журналисти”, освен да са основните получатели на хонорари по европейски програми, да употребяват ефира на общественото радио за лансиране на нечисти интереси.

За жалост, времето за “чисти ръце” в българските медии, отдавна е закъсняло. И това е основната причина – доверието, особено в мейнстрийм-медиите, отдавна се е сринало, а те са проядени от комплекси и зависимости. Цолова и Великова днес се проявиха, но те далеч не са единствените, които отдавна следваше да са освободили ефира за талантливи, безпристрастни и най-важното - държащи на професионалните стандарти журналисти. А докато очакваме това да се случи, ръководствата на мейнстрийм-медиите да се замислят дали няма да е честно към все по-намаляващите им аудитории, да сложат по звуков сигнал или надпис, от който да става ясно, че става въпрос за “платено съдържание”, “лично мнение”.
 


"Плурализмът" на Дарик радио в делнични дни - ефирът е зает от Да(й) България


В Дарик радио почти го правят, но има какво още да се желае. Като си пуснеш радиото в делничен ден и се изненадаш, че в студиото от трима събеседници, трима са от соросоидно НПО или партийното ГМО на олигархията “Дай, България”, то трябва да си наясно, че предаването е платено с парите на американския мизантроп, макар това да е завоалирано под формата на “съвместна продукция”.

Ако мейнстрийм-медиите не вземат мерки, то те ще са най-големите губещи. Времената, в които имаше монопол върху съдържанието и публицистиката, отдавна отминаха. В ерата, в която все повече хора имат възможността да избират сами съдържанието, пропагандата на Цолова, Великова, Дарик радио и останалите “кафяви” медии на подсъдими и обвиняеми олигарси, е обречена на провал.