Всеки има достатъчно мотиви да го каже. Ромите се чувстват изолирани, отхвърлени, мразени. Ако в това има нещо вярно, вината до голяма степен си е и тяхна. А грехът на лидерите им и властите през последните 30 години? Точно те с безразличие наблюдаваха как пред очите им се формира една многохилядна, лесна за манипулация, неграмотна армия. И вместо да се опитат да я включат в живота на обществото, да я накарат да работи, предпочетоха по-печелившия вариант – да я изложат на политическия пазар. А там такава стока винаги се търси и се плаща добре. И то не само за избори. Ако човек, независимо от етноса, се труди и печели, не би продал гласа си за бира, кебапчета, 10 лева, а и повече... Затова бе добре „армията” да си остане неука и бедна...

Войводиново запали последната искра. За часове част от незаконно построеното гето бе премахната. За хората, които живеят в него, да останат без дом посред зима наистина е голяма драма. Вицепремиерът Красимир Каракачанов обаче също не може да бъде упрекнат. Той изпълни закона.

Но къде са тези, които са позволили толкова години законът да бъде нарушаван пред очите им?
Защото къщите в гетото не са построени за една вечер. Те са строени година-две, може и повече. И тогава във Войводиново е имало кмет, власт, те не са ли видели какво се върши в селото им. Защо не са изпълнили задълженията си? Ако те бяха на мястото си тогава, днес нямаше толкова хора да берат тези горчиви плодове.

Преди години един кмет събори цял цигански блок. Тогава го обвиниха в расизъм и безчовечност. Но ако огромната сграда, по етажите на която живееха и коне, се бе срутила и загинеха хора, същите тези обвинители щяха да искат главата на градоначалника за безотговорност. Така че не вярвайте на демагозите. Те не носят никаква отговорност, гледат отстрани, но винаги имат мнение, с което много искат другите да се съобразяват.

Не от сантименти по миналото ще спомена, че имаше време и то не бе толкова отдавна, когато сутрин цели цигански махали в селата тръгваха: Мъжете и жените на работа на полето, а децата на училище.

Тези деца днес са баби и умеят да четат и пишат, а внуците им са неграмотни. Нищо, че живеят в 21-ви век.

Така че да слагаме етикета мързеливи и крадливи на всички цигани едва ли ще бъде честно. Веднъж журналистически екип спряхме в центъра на град Раковски. Веднага при нас дотърча едно ромче и поиска пари. Каза, че са за хляб. Дадох му два лева, но при условие че ще купи с тях само хляб. То ги взе и изчезна. След около час отново бяхме на мястото, където бе паркирана колата ни. Пред нея чакаше същото това циганче. Той посегна да ми върне двата лева с думите: "Чичо, фурната беше затворена". Ей точно това пък малцина българи и евреи биха го направили.

Сигурно не са малко хората днес, които, щом се събудят, първата им работа е да ударят една благословия на думата интеграция. Мила им е, защото покрай нея и тия програми с дълги имена доста се облажиха. Много пара бе похарчена през последните години за: „Наука, образование, растеж, подобряване на живота на ромите и т.н.”, но какъв е резултатът, никой не знае. Има го само в докладите, напудрен с красиви думи.

Тези стотици милиони, взети, за да се свърши някаква работа, са похарчени или по-често прибрани, без да се свърши нищо.
Това си е жива кражба. Да, така е, ще каже някой, но тази кражба е законна
За нея не съдят. Което я прави много сладка.

В една демократична държава всеки има право да протестира колкото си иска. Протестите невинаги вършат работа, но са сигнал, че нещо не е наред. А в случая с ромската интеграция нещата съвсем не са наред. България страда от липса на работна ръка. За това се говори като за бедствие, в същото време стотици хиляди млади мъже стоят, крадат или мизерстват и държавата гледа безпомощно. Време е да се събуди.

Защото колкото и да чакаме проблемът да се реши сам, това няма да стане. Нито днес, нито утре.

Исак ГОЗЕС