Отново е ограничен достъпът на ревматично болни хора до биологична терапия. Този път пречка за лечението на близо 5000 българи е въведената от 11 януари 2017 г. от НЗОК процедура №42 за амбулаторно наблюдение на пациенти с тежко протичащи възпалителни полиартропатии и спондилопатии. Въпросната процедура замества диспансеризацията, тя е административно изискване за проследяване на състоянието на хората с ревматични заболявания, които трябва да са на биологична терапия.
Според пациентите обаче амбулаторната процедура не улеснява, а напротив - създава трудности на ревматично болните. Съмненията отново са, че така Националната здравноосигурителна каса си “спестява пари”, защото става въпрос за скъпоструващо лечение. 

Силно разтревожени от поредната промяна в условията за лечение с биологични медикаменти са хората от Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит, Българското сдружение на болните от болест на Бехтерев и Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България. В отворено писмо до медиите те споделиха притесненията си: “Досега хората с ревматични заболявания можеха да бъдат проследявани амбулаторно, без да влизат в болница. Но при новото изискване те ще трябва да бъдат хоспитализирани. Това означава отсъствие от работа по няколко пъти в годината. Неудобство ще предизвика и ограниченият брой болници, в които може да бъде проведена процедурата. Това са само болнични заведения до II ниво на компетентност според медицински стандарт “Ревматология”. Болниците няма да имат капацитет да приемат всички хора, лекуващи се с биологични средства, които са близо 5000 в момента. С тази процедура изкуствено се налага на хората с ревматични заболявания, които се лекуват при ревматолози, работещи в доболнична помощ, да търсят такива специалисти в болниците. Вероятно ще се налага и да доплащаме за изследвания, които процедурата не осигурява.”

За да изяснят всички въпроси, пациентските организации настояват за среща с представители на Националната здравноосигурителна каса. 

Да припомним, че амбулаторна процедура №42 се въведе след като засегнатите пациентски групи 

атакуваха в съда изискванията на НЗОК 

от август 2015 г. за лечение с биологични лекарства, включително изискването за диспансеризация. Върховният касационен съд отмени окончателно тези изисквания, защото ограничават лечението на част от болните. 

Тогава председателят на Българското сдружение на болните с болестта на Бехтерев Живко Янков обясни, че новата амбулаторна процедура не решава проблема: “Ние се отказахме от диспансеризацията в ревматологични отделения, защото тя щеше да възпрепятства лечението. Сега чрез амбулаторна процедура се прави същото. И тя, както диспансеризацията, може да се прилага само в 5-6 ревматологични отделения в страната. Това означава, че човек от Силистра трябва да пътува до Варна всеки път. Вместо да отиде в лекарски кабинет в доболничната помощ в своя град, той ще трябва задължително да отиде в ревматологично отделение на сто километра. Тук е ключът към неправдата. Повечето лекари практикуват в кабинети в извънболничната помощ. Защо да не може амбулаторната процедура да се извърши от тях? Нали голямата цел на Касата и на министерството беше да се изведат дейности от болничната в извънболничната помощ, където е 

3-4 пъти по-евтино 

Вижда се противоречието между това, което се говори, и това, което се прави в момента. Искаме да сме сигурни, че няма да остане без лечение човек, който има нужда от него. На всички трябва да стане ясно, че Надзорният съвет на Касата създава правила за лечение, а това не влиза в неговата компетентност. Задължение по закон на Надзорния съвет е само да разпределя излишъка от бюджета на НЗОК”, завърши коментара си Живко Янков. 

Председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) Боряна Ботева също смята, че амбулаторната процедура №42 ще затрудни пациентите: “Вярно, че са включили исканите от нас изследвания на АСАТ и АЛАТ (чернодробни ензими), но липсва изследване на CRP, което показва активността на възпалителния процес, както и МАНТУ, което е важно при започване на лечение с биологични препарати. Това означава, че трябва да си плащаме от джоба тези изследвания. Освен това процедурата ще може да се изпълнява само от болници второ ниво на компетентност, което също ще ни затруднява. Защото малко болници в страната имат това ниво на компетентност. Отделно, те още не са сключили договори с НЗОК за изпълнението на тази амбулаторна процедура. Това означава, че за някакъв период от време пациентите ще имат затруднен достъп да започнат биологична терапия и това ще им влоши състоянието”.

Мара КАЛЧЕВА