На 15 април на територията на многострадалната Сирия терористите извършиха жестоко кърваво военно престъпление. Микробус, миниран с експлозиви, се приближи и взриви до колона бежанци, извеждани от обкръжени от терористите територии, пише Руская весна.
Автобусите в тогавашния момент са били спрели на бензиностанция, хората са били излезли на улицата, за да подишат чист въздух. Взривът не избухва веднага – първоначално шофьорът привлякъл към себе си внимание, започвайки да раздава на децата безплатни чипсове и лакомства. И когато около буса са се събрали много хора, тогава адската машина е била задействана.  
 
Последствията са ужасяващи – над сто убити, половината от които деца. Ранените са още повече. Отговорност за атентата не поема нито една престъпна терористична групировка.
 
Западната преса в своите материали веднага се хвърля да „чисти имиджа” на така наречените „бунтовници”, мотивирайки се, че в резултат на атентат са загинали и определен брой бунтовници. Но това се оказа слабо алиби. Какво са няколко трупа пушечно месо за филиала на „Ал Кайда” – „Тахрир аш Шам”, или за заклетите им приятели от „Ахрар аш-Шам”?
 
Всяка групировка главорези, действаща в северните територии на Сирия, вече отдавна е развеяла съмненията в своята неумереност за всеки здраво мислещ човек. Възможността да се постави под заплаха преговорния процес, да се отнеме живота на невинни хора и да се посеят поредните семена на терора е основна цел за душегубците. А няколко убити „съратници” са напълно приемлива цена за подобно „изстъпление”.
 
Циничност на ситуацията придава и факта, че бандитите от „Ахрар аш-Шам” не са пропускали линейките с пострадалите до болниците, докато първо не минали колите с техните съратници. 
 
В този случай трябва да се помисли – трябва ли въобще нещо да се договаря с терористите? Както се вижда, те, които са наричани от Запада „умерени”, не се отличават от своите „неумерени” колеги.

Превод и редакция: БЛИЦ