Изглежда, че Турция не само е решила да скъса с ЕС, в който се опитваше да влезе, но и иска да установи пълнокръвни връзки с Русия.Както пише National Review, независимо от предишните разногласия, през последните месеци Ердоган и президентът Владимир Путин са се помирили. Двамата лидери проведоха среща, на която е обсъждано сътрудничество за милиарди долари в сферата на енергоресурсите, инфраструктурата и атомната енергетика.
Партньорството на Русия и Турция е свързано не само с икономиката и дипломацията, продължава изданието. В опита да раздели Анкара и Запада своя роля играе Ердоган, който ненавижда Запада за неговата подкрепа за стария светски строй в Турция.
 
„Докато турските и западните дипломати и военоначалници твърдят за важността на сътрудничеството, Ердоган настойчиво формира у турците ненавист към Запада като цяло и към НАТО в частност” – пише изданието.
 
Авторът на статията отбелязва, че сега, когато Ердоган консолидира властта си и води Турция от Запада към по-широко партньорство с Русия, проблемът на САЩ не е, че Турция може да излезе от НАТО, а тя да остане там. Решенията в Алианса се вземат въз основа на пълен консенсус и Турция може да стане своеобразен „троянски кон”, парализирайки процеса за вземане на решения и снижавайки ефективността на организацията.
 
Турция е партньор в програмата по създаване на единния ударен изтребител F-35 и иска да купи от тия самолети. Доставката на изтребителите за Турция носи голям риск, тъй като Анкара може да предаде най-съвременните технологии и кодове на Русия и Китай. Покупката от Турция на комплексите С-400 е не по-малко опасна, защото тяхното интегриране в турската система за ПВО може да стане единствено с издаване на натовските кодове и процедури.
 
Както обобщава авторът, Ердоган счита, че изпълнява безпогрешна стратегия: ако се сдобие с два лоста за натиск на САЩ и Европа, той може да изкопчи от тях отстъпки и да победи. От друга страна, ако турското ръководство получи от Путин някакво възнаграждение, лично или за страната, той ще счита, че удържал победа. Турският президент обаче не разбира, че все пак няма да надиграе Путин.
 
„Западът може да стене и да оплаква гибелта на демокрацията и светския ред в Турция, но този влак замина още преди 10 години. По-опасно за Европа и за САЩ са онези промени, които стават в турската външна политика” – обобщава изводите National Review.
 
Превод и редакция: БЛИЦ