В САЩ почина великият руски поет Евгений Евтушенко. Това съобщи неговият приятел Михаил Моргулис, предаде ТАСС. Новината бе потвърдена и от съпругата на Евтушенко Мария Новикова.

Поетът бе приет вчера в болница по спешност, но въпреки усилията, лекарите не могли да направят нищо. 

Евтушенко от години има доста проблеми със здравето. Преди няколко години му ампутираха крака, през 2015 влезе в болница заради проблеми със сърцето. 

Той е автор на над 150 книги, през 1963 година е номиниран за Нобелова награда за литература.

Евгени Евтушенко е сред най-големите поети от по-новата руска история. Той е също писател, режисьор, сценарист, журналист, актьор. Поезията му съдържа протест срещу догмите и застоя, дръзновението и стремежа към дълбоко осмисляне на живота. Първата си поема Евгений публикува през 1949 г. във вестник "Съветски спорт".

През 1952 г. публикува първата книга със стихове. През 1952 г. става най-младият член на Писателския съюз. Женил се е четири пъти. Има общо петима синове от всички бракове. Владее английски, испански, италиански и френски език. Любимият му поет и писател е Пушкин. 

Бащата на Евтушенко е класическият руски интелигент, който работи като геолог през деня, през нощите пише стихове, рецитира ги и играе карти. А когато го питат какво не му е наред казва тъжно: Сгреших епохата!

Първата поема на Евтушенко излиза в "Советский Спорт" през 1949, когато е само на 17 години. През 1952 година става най-младият член на Писателския съюз. Срещал се е с президентите Ричард Никсън, Джаралд Форд, Джими Картър и Роналд Рейгън. Холивудски звезди като Уорън Бийти са негови приятели.


Разговор

Смел си, казват ми.

Не съм.

Смелостта не е била никога мое качество.

Само я мислех прекомерно

и се унижавах както другите.

Не трепнаха основи. Гласът ми

единствено се смееше на надутото лицемерие; Аз

само пишех, не доносничих никога,

не премълчавах нищо от това, което мислех,

защитавах, който заслужаваше, заклеймявах

бездарниците, писателите ерзац

(правещи което някой трябваше да прави, все пак)

и сега ме притискат, твърдейки, че бил смел.

Колко остро нашите деца ще се срамуват

когато дойде времето да се разплащат най-сетне с ужасите,

спомняйки си как във някакво странно време

дори обикновената почтеност е наричана кураж.