София бе за една вечер в Куба. Не, нямаше природен катаклизъм, който изведнъж да е разместил географията на планетата. Но гласът на неповторимата Омара Портуондо и изпълнението на музикантите от „Buena Vista Social Club” бяха толкова магнетични, че всички присъстващи в зала едно на НДК се пренесоха в латиноамеиканската страна.​​
Омара за пореден път смая българската публика. Единствената останала автентична певица от легендарната формация „Buena Vista Social Club” прави прощална сесия с концерти, с които празнува своя рожден ден и любовта си към живот и музиката. Певицата пожела изрично България да е част от това. Вчера 87-годишната Омара, която е от 70 години на сцената, показа защо е толкова велика и обичана.
 

Още с излизането си – облечена в кубински стил с дълга рокля, тя накара залата да ахне, а щом се чуха първите нови и тя отвори уста, вече не бяхме в България, а някъде далече, далече. Вървяхме по улиците на Хавана и влязохме в един нощен клуб. Усетихме аромата на пури, потопихме се в културата на страната на Кастро и вникнахме в дълбоката душевност на кубинците.
 

На сцената до Омара Портуондо застнаха Родни Барето, Гастон Хоя и Андрес Коайо. Чухме и пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. Всички те показаха колко изключителни виртуози са, а певицата през цялото време ги хвалеше и призоваваше публиката към аплодисменти.

Омара ни заведе на едно приключени, което не се повтаря в живота. Накара ни да мечтаем, изпя ни детска приспивна песен и ни изненада, когато призова „Йорданка, Йорданка, Йорданка...“. Отне малко време на голяма изненада за публиката -Йорданка Христова да намери пътя до сцената в сумрака, но щом стъпи там тълпата изпадна в екстаз.
 

Двете дългогодишни приятелки изпяха емблематични песни като Besаme mucho, Guаntanamera, Duele, Lagrimas negras. Те поговориха на испански, а за финал изпяха и “Моя страна, моя България“. Именно с тази песен Омара разчувства за първи път българската публика и снощното ѝ изпълнение бе подходящият завършек. И макар че концертът е прощален, публиката знае, че това няма как да се случи, защото празнуването на живота и музиката няма как да имат край.
 

Последното турне на Омара Портуондо започна от Франция и ще минe през Европа, Южна Африка и ще завърши със серия от концерти в САЩ. Снощи популярната певица бе на сцената на зала 1 на НДК, а днес (29.04 – бел. ред), ще пее в Античния театър на Пловдив.



Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил – “fillin” (feeling). Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida.

 По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех. В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение, на която кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. 



Историята на "Буена Виста Соушъл Клъб" започва през 1997 г., когато американският китарист и откривател на таланти Рай Кудър издава диск с автентична кубинска музика, вдъхновен от запис на кубинския музикант Хуан де Маркос Гонзалес. Той заминава за Хавана, за да издири музиканти ветерани, въпреки пречките от различните политически системи. Така намира дълго забравените иконите от предреволюционния период Ибрахим Ферер, Компай Сегундо и Рубен Гонзалес и възкресява удивителната музика на талантливите музиканти. Дискът носи името на техния популярен клуб за срещи с музика и танци, затворен след революцията в Хавана - "Буена Виста Соушъл Клъб", Заедно с любовта на публиката албумът "Буена Виста Соушъл Клъб" получава и най-престижната музикална награда - „Грами“.

През 1999 г. големият режисьор Вим Вендерс увековечава творчеството и таланта на кубинските музиканти. Лентата му мигновено се превръща в култов филм с името “Буена Виста Соушъл Клъб”. Саундтракът към него става изключително популярен по целия свят. Филмът представя част от песните, записани в Хавана и откъси от концерти в Амстердам и Карнеги Хол в Ню Йорк и прави кубинските ритми още по-популярни, а музикантите – легендарни.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ