Малцина са чуждестранните спортисти, които са спечелили уважение в САЩ. Малко са тези, които успяват да се превърнат в истински играещи легенди за американски спорт. Такъв обаче е Хенрик Лундвист. Шведският вратар вече 12-и сезон е верен на Ню Йорк Рейнджърс и за това време спечели любовта на феновете до такава степен, че получи прозвището Крал Хенрик. През годините Лунквист спечели индивидуални и отборни награди. Той е олимпийски шампион от Торино 2006 и има сребърен медал от Сочи 2014. Шведът е двукратен световен вицешампион. Днес Лундквист публикува уникално мотивиращо писмо до ... себе си, но е адресирано до 8-годишния Хенрик.

Скъпи осемгодишен Хенрик,

Утре посоката на твоя живот ще се промени.

През последните две години ти се влюби в карането на кънки. Първо се пързаляше на малкия пясъчник, който учителите в детската градина заледяваха през зимата. След това, когато придоби смелост, започна да караш кънки на замръзналите езера в Оре – малкото скиорско селище, в което живееш. Момент, на теб сега може и да не изглежда малко, но просто изчакай, тъй като животът ще те отведе на някои много интересни места. Пътешествието към тях започва утре.

Утре за първи път ще играеш организиран хокей на лед на истинска пързалка. Двамата с твоя брат-близнак Йоел няма да може да скриете радостта си. Горката ви майка... Моля те, успокой се.

Когато утре заедно с още 15 момчета излезеш на леда, ще видиш едно хлапе с вратарска екипировка и то ще изглежда невероятно. Старовремските кафяви кожени кори, големите ръкавици, различният стик и прекрасната предпазна маска. Нещо в тази екипировка ще те привлече. Ще гледаш с възхищение към това момче с корите.

През 1989 година в провинциална Швеция за теб това хлапе ще бъде най-якото дете, което си виждал. Тогава треньорът ще посочи празната врата в другия край на терена и ще зададе един въпрос, който ще промени живота ти: „Кой иска да играе вратар?“

Ти няма да имаш куража да си вдигнеш ръката. За твой късмет брат ти много добре знае отчаяното ти желание да бъдеш вратар. Той ще вдигне ръката ти с думите: „Брат ми!“

Това е, хлапе. Вече си вратар. Слагай корите. Чакате много труден живот, изпълнен болка (и много забавление).

Трябва ли да те предупредя какво ще последва? Вероятно се налага.

Когато с помощта на родителите си успееш да сложиш цялата екипировка, която ти е голяма, ще се почустваш като вратаря на националния отбор на Швеция Пека Линдмарк. През главата ти ще мине мисълта: „Само един мустак ми липсва“.

Когато стигнеш пред вратата, ще направиш това, което много пъти си виждал Пека да прави по телевизията. Ще удариш двете греди със стика, след това ще започнеш да чегърташ леда пред вратата. Ще застанеш на върха на вратарското поле и със свити колене ще се плъзнеш назад към вратата.

Когато се удариш в гредата, ще паднеш. Не можеш да станеш. Никой не ти е казал колко тежка е вратарската екипировка. Ще лежиш безпомощен на леда, а собственият ти брат ще мине покрай теб и ще вкара гол в опразнената мрежа. Ще се усмихне и ще вдигне високо ръцете си, докато ти ще се взираш в шайбата, която е във вратата.

Запомни това чувство. Оттук насетне няма да ти е лесно.

Това е само първата ти тренировка. На първия си мач ще получиш 12 гола. Оттук ще вървиш само нагоре, няма как да е по-лошо? Е, във втория мач ще ти вкарат 18 попадения.

Не се отчайвай. Може и да не вярваш, но това е началото на нещо много красиво. Намерил си нещо, което обичаш от цялото си сърце. Няма значение колко гола ще ти вкарат, усещането от дори само една спасена шайба си струва усилието. Така разбираш, че вървиш в правилна посока.

Никой не е накарал на сила теб и брат ти да обичате хокея. Това е без значение. Вие сте от малкото скиорско селище Оре с 1200 жители. Баща ти е инструктор по ски. Наоколо няма нито една пързалка за хокей. Никой от Оре не е станал професионалист.

Но знаеш ли какво? В живота не избираш какво да обичаш. Просто го обичаш!

През зимата заедно с Йоел с часове ще играете един срещу друг на замръзналото езеро до дома ви. Докато играете сами ще коментирате мачовете, в които участвате. Швеция срещу Финландия. Малмьо срещу Фрьолунда (любимият ти шведски хокеен отбор). Ти и Йоел едновременно сте играчи и коментатори.

Тези игри срещу брат ти в средата на нищото срещу въображаема публика ще те направят все по-добър като вратар.

Няма магическа рецепта, която да те превърне в твоя кумир Пека Линдмарк. Нямаш нужда от лъскави нови кори (ще се сдобиеш с първите си собствени едва на 18-годишна възраст). Не ти трябва участие на скъпи лагери. Дори към този момент няма нужда да си много добър. Единственото, което в момента има значение е забавлението.

Може с брат ти да водите ожесточени битки, но никога не спирай да се забавляваш. Отдай се на забавлението.

От утре и твоите родители ще започнат едно пътешествие. С часове ще шофират из цяла Швеция, за да ви откарат с брат ти на мач. Ще шофират в огромни снежни бури, след дълги и тежки работни дни. Единствената им награда за това е да застанат в една студена ледена пързалка, след като са ви помогнали с екипировката, да ви гледат как играете и след това да ви помогнат да се съблечете.

Години по-късно, когато вече си пораснал мъж и се връщаш в спомените си към онова време, ще оцениш невероятната жертва, която вашите родители са правили за теб и Йоел.

Ще си спомняш за всичките нощи, в които баща ви кара сивото си БМВ към дома след тренировка, слушате любимия му певец Ерос Рамацоти, а двамата с Йоел си пишете домашните на задната седалка.

И помни какво татко постоянно ще ви повтаря: „Мечтайте за големи неща. Представете си, че носите екипа на Фрьолунда. Че играете за Швеция. Представете си, че носите този желан екип.“

Когато си дете, тези думи не означават нищо. Когато пораснеш, разбираш колко са мъдри.

Сега ти е трудно да го разбереш, но ще го разбереш по-късно. Когато татко те кара да имаш големи мечти, това не е просто клише. Той знае, че давайки ти това вдъхновение, един ден ще трябва да се раздели с теб.

Хората, които ти помагат в преследването на мечтите, са тези, с които се разделяш, след като ги постигнеш и започнеш да преследваш следващите мечти. Най-удивителното е, че тези хора не искат нищо в замяна. Това е истинското значение на саможертвата.

Трябва да цениш времето, което прекарваш с мама и татко, тъй като на 16-годишна възраст двамата с Йоел ще напуснете дома. Ще отидете да играете за Фрьолунда в Гьотеборг. Това ще бъде най-големият момент в живота си след онзи ден, в който треньорът пита: „Кой иска да играе вратар?“

Когато отидеш във Фрьолунда, хокеят бързо ще се превърне в много важна част от живота ти. Напрежението ще нараства с всеки мач, с всяка крачка. Не искам да ти развалям изненадата, но ще ти кажа, че скоро ще трябва да се сбогуваш и с Швеция.

На 23 години за първи път ще се окажеш в отбор, в който го няма брат ти. Това ще е много по-голяма сцена от пясъчника в детската градина, от замръзналото езеро, дори по-голяма от „Скандинавиум Арена“ в Гьотеборг.

Коя е тази сцена?

„Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк.

Да отидеш от Оре в Гьотеборг ще бъде предизвикателство. Но да отидеш от Гьотеборг в Ню Йорк? Направо лудост.

Това невероятно място ще се превърне в твоя втори дом. Да, ще оставиш далеч зад гърба си семейството и приятелите си, но ще изживяваш една мечта.

През първата си есен в Ню Йорк, когато шофираш към Манхатън след сутрешната си тренировка, ще караш по „Уест Сайд Хайуей“, а слънцето ще е ниско, дърветата ще менят цвета си от оранжев на червен. Отдясно на теб ще бъде река Хъдзън, а от ляво ще се виждат небостъргачите. По радиото ще звучи някаква шведска група, а мислите ти ще те върнат у дома.

След това се пренасяш в „Медисън Скуеър Гардън“. Застанал си между гредите, а срещу теб е един от твоите любимци. Не си спомням дали в онази вечер беше Мартин Бродюр или Доминик Хашек. По време на това пътуване кожата ти настръхва. Разбираш, че изживяваш мечтата си. Нереалното е станало възможно.

Никога не губи това чувство на радост. Дори не го приемай за нещо гарантирано.

Всъщност, нека ти дам още един последен съвет. Утре, когато сложиш невероятно тежката вратарска екипировка за първи път, точно преди да стъпиш на леда, поеми си дълбоко въздух и си задай един въпрос: „Защо го правя?“

Отговорът сам ще дойде и то много бързо: „Правя го, защото ми носи забавление. Правя го, защото обичам да се състезавам. Затова нека забавлението започне.“

Не спирай да си припомняш това, когато нещата не вървят по план, дори и на сцена като „Медисън Скуеър Гардън“.

Вратарството е 90% психология. Ако задълбаеш в собствените си проблеми и не успяваш да се отърсиш от тях, няма да си ментално подготвен за мачовете. Когато си дете, никой не ти казва, че най-добрият начин за правилна настройка за двубоите е забавлението. С останалото ще се справиш сам.

Животът ще те отведе до много интересни места, на много големи сцени. Няма значение дали стъпваш на заледеното езеро в Оре за битка с Йоел или излизаш пред 18 000 зрители в „Медисън Скуеър Гардън“. Играта винаги е една и съща.

Това е просто лед. Просто една шайба. Да я спреш по пътя към вратата е забавно.

Затова – удари гредите, изчегъртай леда пред врата, застани на върха на полето, плъзни се назад. Точно както го прави Пека Линдмарк.

Ако ти се случи да паднеш да земята, да си удариш задника, не се тревожи. Просто се изправи и продължи.

Хенрик Лундквист