Сензационната титла на Лестър във Висшата лига предизвика феновете по света да правят сравнения между успеха на „лисиците“ с други невероятни шампионски успехи на сравнително малки отбори.

За мнозина вече е позната историята, че точно година преди да стане шампион на Англия, тимът се бореше за оцеляване във Висшата лига и през миналата година го стори по невероятен начин с уникална финална серия. Преди началото на този сезон Лестър беше сочен като фаворит за изпадане. Шансовете му за шампионска титла бяха оценени на 5000:1. По-същото време букмейкърите по света приемаха залози при по-ниски коефициенти, че Ким Кардашиян ще стане президент на САЩ през 2020 г., както и че папа Франциск ще стане футболист на Глазгоу Рейнджърс – клуб известен с подкрепата на фенове, настроени срещу католицизма.

Сравненията в Англия веднага се насочиха към Блекбърн, който стана шампион на Висшата лига през сезон 1994/95. Титлата на Роувърс обаче дойде след огромна финансова инжекция от собственика Джак Уокър, който първо пръсна милиони, за да класира тима в елита през 1992 г. след 26 години по долните дивизии. Успехът дойде след назначението на опитен и скъп треньор като Кени Далглиш, а през лятото на 1992 г. Блекбърн счупи рекорда на Англия за най-скъп футболист, плащайки на Саутхемптън 3,5 милиона паунда за 22-годишния нападател Алан Шиърър. В шампионския сезон на Роувърс Шиърър вкара 34 гола във Висшата лига.

Мнозина приравниха „лисиците“ с Атлетико (Мадрид), който стана шампион на Испания през 2014 г., разбивайки двуполюсния модел на Примера дивисион, наложен от Барселона и Реал (Мадрид). Тогава „дюшекчиите“ допуснаха само 4 загуби през сезона, а два кръга преди края Лестър има три поражения. Да, но Атлетико се беше доказал като опасен отбор под ръководството на Диего Симеоне и вече имаше спечелени Лига Европа, Кралската купа и Суперкупата на Европа.

Други сложиха знак на равенство между титлата на Лестър и триумфа на Волфсбург в Бундеслигата през 2009 г. Подобно на магическата двойка на „лисиците“ Джейми Варди – Рияд Марез, „вълците“ имаха Един Джеко и Графите, които през шампионския сезон вкара общо 54 гола във всички турнири. Но преди да стане първенец на Бундеслигата за първи път в историята си Волфсбург вече имаше 11 поредни сезона в елита и завърши на пето място през сезон 2007/08, като отстъпи само по голова разлика на четвъртия Хамбургер.

Някои върнаха лентата с 38 години и припомниха единствената титла на Нотингам. Тогава под ръководството на легендарния Брайън Клъф Форест става шампион само година, след като е спечелил промоция за елита. Само, че Клъф вече има опит в подобни начинания. Той прави от Дарби Каунти шампион на Англия само две години, след като е извел „овните“ до спечелване на място в елита. През 70-те години на ХХ век Брайън Клъф е сред най-скандалните треньори в Англия, особено покрай знаменития му 44-дневен престой в Лийдс, но е и един от най-добрите в треньорския занаят на Острова. От друга страна Клаудио Раниери въобще не се радваше на одобрение в Англия след неуспешния си престоя в Челси. Италианецът беше в историята на английския футбол като първия мениджър, уволнен от Роман Абрамович.

Имаше и сравнения с титлите на Верона в Серия „А“ през 1985 г., като по това време „мастифите“ разполагат с играчи като Джузепе Галдеризи, Пребен Елкер и Ханс-Петер Бригел. Не закъсняха припомнянията с Кайзерслаутерн на Ото Рехагел, станал шампион на Бундеслигата през 1998 г. в първия си сезон в елита, като тогава в състава на „червените дяволи“ беше Мариан Христов. 14 години преди Атлетико да разбие модела Барса-Реал същото успя да стори Депортиво (Ла Коруня). През 2010 г. Бурсаспор с Димитър Иванков направи немислимото. Спря доминацията на истанбулските Галатасарай, Фенербахче и Бешикаш, които бяха спечелили всички титли след 1984 г. „Крокодилите“ обаче станаха шампиони в последния кръг, на точка пред „канарчетата“. Дори и в България можем да припомним за първата титла на Лудогорец през 2012 г., която дойде в първия сезон на разградчани в „А“ група.

Вероятно най-близкото сравнение, което може да се направи с шампионския сезон на Лестър се намира близо до Англия – във Франция. Става дума за абсолютно неочакваната титла на Монпелие през сезон 2011/12. Това беше първият сезон, в който ПСЖ имаше финансовата подкрепа на катарските си собственици. През лятото на 2011 г. парижани бяха подсилени от Хавиер Пасторе, за когото бяха платени 38 милиона евро на Палермо. В средата на сезона начело на отбора застана изключително опитният и успешен Карло Анчелоти. За сравнение Монпелие имаше състав, който беше оценен по-ниско от Пасторе – общо на 33 милиона евро. Само година по-рано „синьо-оранжевите“ бяха завършили 14-и в Лига 1, на три точки пред изпадащите. През сезон 2014/15 „лисиците“ също приключиха 14-и във Висшата лига след изключителна акция по спасяването си в края на сезона.

Със значително по-евтин състав Монпелие, воден от Рене Жирар, се пребори с катарските милиарди на ПСЖ, шампиона от предишния сезон Лил и традиционно силните Олимпик (Марсилия) и Олимпик (Лион). През този шампион Лестър стори същото с финансово мощните си съперници във Висшата лига като Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси. Подобно на двойката Варди – Марез, Монпелие разполагаше с дуото Оливие Жиру – Юнес Беланда. И двамата струваха почти нищо на френския тим. Беланда беше юноша на Монпелие, докато за Жиру беше спазарен с Тур за 2 милиона евро, като от цената беше приспаднато преотстъпването на нападателя в Тур до края на сезон 2009/10.

Жиру, подобно на Варди, проби до титлата и националния отбор, минавайки през долните дивизии на френския футбол. В шампионския сезон на Монпелие нападателят и Беланда имаха общо 33 гола в Лига 1, като в сметката на Оливие Жиру имаше и 9 асистенции. Към момента Варди и Марез имат общо 39 гола във Висшата лига, а алжирецът освен 17 попадения има и 11 асистенции.

Друго свързващо звено между шампионските титли на Лестър и Монпелие е поведението на двамата треньори през целия сезон. През 2011/12 Рене Жирар постоянно повтаряше – ПСЖ е фаворитът за шампион, Лил е способен на дублира титлата си. На директните въпроси дали Монпелие може да завърши първи, треньорът отговаряше – „Това е невъзможно!“ В годините след това Жирар призна, че това е бил прост психологически прийом, който да свали напрежението от неговите играчи. Сега Клаудио Раниери първо повтаряше, че целта на Лестър е да не изпадне, след това заговори за класиране в евротурнирите, последва прицелване в Шампионската лига и едва след постигането на тази цел италианецът призна, че отборът му може да се бори за титлата. Това обаче беше четири кръга преди края, когато „лисиците“ имаха седем точки аванс пред втория Тотнъм.

И още една прилика – ексцентричните собственици. Босът на Монпелие Луи Николен е известен с невероятните си изявления, сравнения и емоционални реакции. Когато отборът спечели титлата, Николен боядиса косата си в клубните цветове – оранжево и синьо. Собственикът на Лестър Вичай Сривадханапрабха почерпи с поничка всички фенове, дошли на стадиона за мача със Саутхемптън (1:0), тъй като в този ден (3 април) ставаше на 58 години. На 5 декември при загубата с 1:3 от Ливърпул тайландският бизнесмен си тръгна от стадиона на „лисиците“ с хеликоптер, който кацна на центъра на терена.

През 2012 г. приказката на Монпелие завърши с продажбата на Жиру в Арсенал за 12,4 милиона евро. В началото на 2013 г. капитанът на тима Мапу Янга-Мбива премина в Нюкасъл за 8 милиона евро, а шест месеца по-късно Динамо (Киев) плати 10 милиона евро за Юнес Беланда. Сега Лестър е поставен в същото положение, тъй като Варди, Марез, Н'Голо Канте и вратарят Каспер Шмайхел са обект на интерес от страна на грандовете в европейския футбол.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

ВСИЧКО ЗА ЛЕСТЪР - ТУК!
  Резултати, програма и класиране в Англия - ТУК !!!