Йорданка Благоева става днес на  70 години. Тя е рядко срещан човек. Легенда е, а не лети в облаците. Спира се да говори с всеки. Не отказва нищо на никого. Често си пати от добротата, но повече е видяла хубавото. Готова е да те посрещне като най-добрия си приятел. Толкова е земна и близка до хората, че не е за вярване. Когато са връща в родното си село – Горно Церовене (Монтанско), няма човек, който да не я познава и да не се спира да поговори.

„Преди 56 години се отвори пред мен вратата на един храм - храмът на спорта. Може би е дошло време вече да се затвори тази врата... Но спортът винаги ще остане в моето сърце. Той е религия“, каза развълнувано олимпийската вицешампионка и бронзова медалистка от летни игри в скока на височина преди два дни, когато получи награда за изключителен принос към българския спорт.

„Наскоро ме попитаха какво ми е отнел спортът, но не можах да се сетя за нищо такова, а напротив - страшно много ми е дал. На първо място да имам възможността да се реализирам и да постигна всичките тези неща. Преди много години, знаете, че тръгнах в Монтана - парашутизъм, баскетбол, но в крайна сметка останаха леката атлетика и любовта към нея. Стигнах до този момент и съм благодарна на съдбата. Но може би най-голямото богатство в това напрегнато време е, че успях да родя и две деца - Илияна и Благой. Когато забременях със сина ми, бях наказана да не участвам в Мюнхен, намалиха ми заплатата наполовина. Но, слава Богу, не само имах щастието да родя този прекрасен син, но и да участвам на въпросната олимпиада и да спечеля сребро. Но децата са ми най-голямото богатство - вече се радвам на 5 внуци“, допълни легендата на българската атлетика.

Благоева печели сребърния медал във високия скок на Игрите в Мюнхен'72, като летвата пада 17 секунди след последния й опит. Така титлата отива при представителката на домакина ФРГ Улрике Майфарт. Това е и една от най-големите неправди в историята на родния спорт въобще. 20 дни по-късно Данчето подобрява световния рекорд в Загреб, скачайки 194 см и така става първата българка с върхово постижение в леката атлетика. През 1974 г. подобрява и рекорда в зала, скачайки 192 см на европейското първенство в Ротердам. През 1976 г. печели бронзов олимпийски медал от Игрите в Монреал.

Тя ще отбележи своята 70-годишнина четвъртък и в Музея на спорта, а броени дни по-късно ще бъде премиерата на документалния филм за нея „Отвъд скока“. 57-минутната лента ще бъде прожектирана за първи път на 31 януари в 19,00 часа в Дома на киното в столицата. Главен сценарист на лентата е Златомир Коларов, а втори сценарист и режисьор е Валентина Фиданова-Коларова.

„Сега ще се отдам на любов... Към най-близките, към природата, към градината, към всичко...“, чертае бъдещите си планове Благоева. А най-хубавият й спомен в златната й кариера си остава европейското в Ротердам. Ето защо. „Всяко едно състезание е било празник за мен, тогава не сме мислили какво ще получим, просто скачахме. През 1974-а станах европейска шампионка в зала със световен рекорд и бях избрана за най-добра атлетка на първенството. Високият скок продължи от 9 сутринта до 3 часа следобед, но ми направи впечатление, че нито един човек не напусна залата в Ротердам. На другия ден във вестниците се появиха заглавия „Българската роза победи холандските лалета“ и „БГ Кройф“. Тогава кариерата на легендарния футболист беше в пика си. Това остава едно от най-хубавите състезания в живота ми“, сподели атлетката.

Тя призна за друг интересен момент на едно европейското в Белград. По време на състезанието й се чупят шиповете на петата на шпайка и тя няма как да продължи да скача, но тогава съперничката й Валентина Козир й отстъпва своя шпайк и двете го разменят, за да завършат състезанието. В крайна сметка Благоева печели сребро.

Екипът на Агенция БЛИЦ честити 70-годишнината на Йорданка Благоева. Пожелаваме й още много години здраве, щастие и късмет. Да се радва на семейството си...

Йорданка Благоева е родена на 19 януари 1947 година в село Горно Церовене (Монтана).

*От 1964 до 1984 година е републиканска рекордьорка по лека атлетика, скок на височина. През 1965 година е световна студентска шампионка. Участничка на 4 олимпийски игри - Мексико (1968), Мюнхен (1972, сребърен медал), Монреал (1976, бронзов медал), Москва (1980).

*На 24 септември 1972-а в Загреб поставя първия световен рекорд за българската лека атлетика (194 см). Има два световни рекорда на закрито: 1973 г. - 191 см в София; 1973 г. - 192 см в Ротердам (европейско първенство в зала). През 1973 г. в Ротердам става европейска шампионка и е обявена за най-добра лекоатлетка на Европа.

*Завършва ВИФ “Георги Димитров”, защитава и дисертация на тема "Система за подготовка на високо квалифицирани спортисти (скок на височина) за олимпийски игри” в Москва. Получава звание доктор на педагогическите науки.