Истинските и големите футболни звезди се издигат и греят с ярка сила на небето. Не за ден, два, месец или година, а за постоянно. Завинаги. Стойчо Младенов е от тях. Неговата звезда се роди преди много, много години още когато беше млад и перспективен футболист. И не спря да блести. Не спря и когато един ден свали бутонките и надяна треньорския анцуг. То, всъщност, ето това е майсторлъкът – да блестиш и като играч, и като треньор. Могат го малцина. Не само у нас, но и по света. И Стойчо Младенов пак е от тях.
Той бе лидер на терена, истински исполин. А исполините вкарват голове, които остават в историята. Не за ден, два, месец или година, а завинаги. Такива са двата му феноменални изстрела, покосили на 17 март 1982 година най-силния отбор тогава в света – Ливърпул.
И логично го нарекоха Екзекутора на Ливърпул. Стойчо обаче винаги е бил екзекутор. Палач. Палач на страха, неувереността, несигурността, с които се пребори още терена, а днес и като треньор, предавайки силата си на своите възпитаници. Палач на пошлото и негативното във футбола по високите му етажи. Палач на подмолните и случайно попаднали в най-популярния спорт хора, опитващи се да погазят идеите му. Затова половин България (червената) го обича и боготвори, а на другата хич не е симпатичен.
Всъщност, Младенов е най-яркият пример за цесекарство – смел, неуязвим, безкрайно амбициран, непримирим и успяващ човек. Не само в тежкия занаят, но и в живота, създавайки здраво и сплотено семейство, което е неговата най-голяма опора.
Той е от тези, които винаги са изграждали и реализирали целите си с огромен дух и жажда за победа. Винаги е бил победител, макар и да е губил не една и две битки. По-важните обаче ги е спечелил. А те са далеч, далеч повече.
И все пак Стойчо, колкото и да е успял, си има една неосъществена мечта. Сподели я преди няколко дни пред БЛИЦ СПОРТ – един ден да се завърне на „Армията” и да постигне голям европейски успех с любимия си тим. Ние му пожелаваме да я осъществи. Пожелаваме му силата и светлината, които винаги са го съпътствали, никога да не го изоставят.
Честит рожден ден, Екзекуторе!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
ТОВА Е СТОЙЧО МЛАДЕНОВ
* Роден на 12 април 1957 година в село Плоски, Благоевградско.
* Бил е футболист на: Димитровград (1974-76), Берое (1976-79), ЦСКА (1980-86), Беленензеш (1986-89), Витория Сетубал (1989-91), играещ треньор на Ещорил (1991-93). С екипа на Берое в „А” група има 81 мача и 42 гола, а с ЦСКА – 158 мача и 80 гола.
* Треньорска клубна кариера: Олянензе (1993-95), ЦСКА (1996-97 – помощник-треньор), Беленензеш (есен 97), ЦСКА (юли 2002 – октомври 2003), Литекс (август 2004 – декември 2004), Кастория Гърция (пролет 2005), ЦСКА (март 2007 – юни 2008), Ал Ахли Джеда Саудитска Арабия (2008-09), Ал Етифак Саудитска Арабия (2009-10), ЕНППИ Египет (2010-11), ЦСКА (март 2012 - януари 2013, юли 2013 – март 2015), Ал Етихад Александрия, Египет (юли 2015 – ноември 2015), Атирау Казахстан (юни 2016 – ноември 2016), Кайсар Казахстан (от ноември 2016 до днес)
Селекционер на младежкия национален отбор на България (1998-99), селекционер на представителния тим на България (2000-2001).
* Успехи като футболист: Трикратен шампион на България с ЦСКА (1980-81, 1981-82, 198-83), трикратен носител на Купата на България с ЦСКА (1981, 1983, 1985). Полуфиналист за КЕШ (1981-82, когато вкарва двата знаменити гола във вратата на Ливърпул) . В евротурнирите има 24 мача и 5 гола (23 мача и 4 гола с ЦСКА, 2 мача и 1 гол за Берое). Носител на Купата на Португалия с Беленензеш (1989). Голмайстор №1 на „А” група с Берое с 21 гола (1977/78). Футболист №1 на България (1983). Има 59 мача и 15 гола за „А” националния тим на България. Участник на световното първенство през 1986 година в Мексико.
*Успехи като треньор: Двукратен шампион на България с ЦСКА (2003 и 2008), носител на Купата на Персийския залив с Ал Ахли Саудитска Арабия (2009).
