Преди няколко дни бившият защитник на ЦСКА Жоао Карлос се оплака от живота в България. Трудно му било, не разбирал езика, едва намирал начини да си поръчва храна. Едва ли не – гладен оставал завалията.

Въпросният бразилец е поредният чужденец, който у нас беше носен на ръце, а след това, като си тръгна, намира начини да се оплаче. Я от живота, я от хората в България.

Като ги слуша такива люде, човек се сеща за оная поговорка за кучето. Тъй де... Храниш го, поиш го, а то те лае.

Първо, Карлос прибираше голяма заплата. Много по-голяма от парите, които някои българи от ЦСКА в същия състав получаваха. Второ, за липса на каква комуникация говори тоя юнак, след като треньорът му Стойчо Младенов знае португалски. Пък и какво му пречеше да понаучи малко български, така само щеше да усъвършенства футболния си мозък.

Горкият Карлос. Ставал си шампион (през 2003 година), получавал си добри пари, феновете са те дундуркали, треньорите и босовете – също, а накрая, като минат години, мърмориш по западните медии и оплюваш мястото, където си ял хляб. Ще извинява, Жоао, ама на това му се вика неблагодарник. Пълен и то!
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ