Адвокат Тодор Батков има зад гърба си общо 17 години на ръководен пост в Левски, като над 10 от тях е президент. През 2015 година той даде акциите си на Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов, след което се оттегли. Дълго време бившият собственик на "сините" не говори пред медиите и не се появява във футболното пространство. Тодор Батков обаче се съгласи да даде интервю пред Юри Славчев от БЛИЦ СПОРТ, в което говори за времето си на "Герена", за приятелствата и предателствата, за мъжките постъпки и ударите от съдбата, какво е било преди и какво е сега.

- Г-н Батков, липсва ли ви Левски?
- Липсват ми голяма част от нервите и негативните емоции. Иначе продължавам да съпреживявам с Левски, да гледам всички мачове. Ако не съм на стадиона, то през интернет. Това превъзбудено състояние ме обзема, дори следя по минути в сайтовете. Обаждам се от време на време на Баждеков, когато не мога да гледам.

- Как ви изглежда Левски в момента?
- Левски си е Левски. Не бих казал, че първият отбор стои зле. Най-добрият отбор след Лудогорец. Безпроблемно ще вземе второто място. Може да се опита да направи нещо повече. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Спомням си през 2013 година, когато бяхме отписани от всички след злополучния мач в Гоце Делчев. Обаче стигнахме до финала. Видяхте какво стана в Англия миналия сезон с Лестър. Всичко е възможно и Левски не бива да бъде отписван.

Да, първият състав има нужда от освежаване, от нови попълнения – двамата крайни защитници трябва да имат алтернативи. В средата на терена стоят добре, има опции. В нападение новият от Верея ми направи добро впечатление. Трябва да помислят за външни халфове. Хубаво е, че Илия Димитров се връща – наше момче е, от школата. Самата школа обаче ме тревожи. Като резултати най-вече. Нямам поглед, но гледам класирането и виждам – Левски е в средата. А никога не сме били средняци – или шампиони, или в борбата за призовите места. Сегашното положение не подхожда на школата на Левски.

Най-много ме тревожи отлива на публиката. Може би хората се умориха. Вече шест години на сухо, без нито един сериозен успех. След нелошата ни игра през 2010 година в Лига Европа, следваха тотални провали в турнирите, имахме години и без квота. Липсата на публика е най-големият проблем.

- Каква трябва да бъде политиката на Левски – чужденци или собствени кадри?
- Ако трябва да съм честен  – 1998 и 1999 година ние първи изпуснахме духа от бутилката. Тогава господин Чорни взе Левски. Вдигнахме ударно заплатите, взехме множество чужденци. Но въпреки това се опитвахме да държим някакъв баланс. Поне докато аз управлявах. А това не е малко – 14 години. Винаги сме имали в първия отбор и на терена минимум 50% българи. Включително при звездния отбор. Тогава пак съотношението бе 50 на 50. Това е магията – баланс между собствени юноши и качествени чужденци. Аз съм си водил статистика – при 25-26 футболисти, поне 11-12 да са продукт на нашата школа или да са играли в Левски, след това да са били на гурбет и после да са се върнали. Винаги съм смятал, че това е важно. Футболистите да са почувствали усещането, да носят духа на Левски, духа на победители. Моделът Лудогорец не подхожда на Левски. С 90-95% чужденци няма как да подхожда на Левски.

- Ще се справи ли Елин Топузаков като треньор на Левски?
- Елин е един от най-сърцатите футболисти, с които съм работил. Изключително почтено момче и голям боец. Всеотдаен. Няма да забравя 2004 година март, когато се наложи аз да поема товара. Тогава Чорни се оттегли и искаше да даде акциите на вътрешния министър – лека му пръст, професор Георги Петканов. Аз взех решение да взема клуба с ясното съзнание, че не мога да си позволя харчовете, които той правеше. Всъщност аз ги правех с негови пари тези харчове и донякъде съгласувано с него. Тогава рязко намалих заплатите и няма да забравя - Елин даже не погледна договора. Каза: „Щом трябва и в името на Левски го подписвам“. Тогава беше капитан. Намалих заплатите наполовина, а той даже не погледна. Подписа на секундата, без да гледа сумата. Естествено, това беше отличен пример за другите футболисти. Това е нещо, което никога няма да забравя. Аз го окуражих да вземе треньорски лиценз в последните години на кариерата му. За качествата му не мога да давам оценка, все пак съм далеч от отбора и почти не комуникирам с никого.

- Все пак вие дадохте път на Станимир Стоилов като млад. Виждате ли нов Мъри за Левски в лицето на Топузаков?
- Защо не? Но Станимир Стоилов имаше до себе си Наско Сираков. Не казвам, че Станислав Ангелов няма качества. Освен това по времето на Мъри имахме изключително талантливо поколение от школата. Част от концепцията на Стоилов, когато реших да го върна през април 2004 година, беше да се заложи на 7-8 момчета от школата. Единствено Живко Миланов поиграваше от време на време като титуляр, всички други бяха или в юношеските формации, или ги вземаха само по лагери да попълват бройката. А такива момчета сега няма. Второ – имахме изключителни чужденци. Лусио Вагнер, Ричард Еромоигбе... Ричи дори беше докаран от Чорни, а след това натирен и се наложи аз да си го купя от Черно море. Аз си платих за футболист, който бе докаран от Чорни. Същото се случи и с Лусио Вагнер. Голямо попадение беше привличането на Игор Томашич. Бардон беше най-голямото попадение – класа, характер. Няма да забравя – началото на 2005 година направихме контрола със Сливен на техния стадион. Бардон излезе без никаква подготовка и показа веднага на какво е способен. Хващам се напоследък, че много го избивам на спомени. Не знам, може би остарявам...

- Има ли тъга по Левски във вас? Носталгия?
- Как да няма? Аз продължавам да пътувам, макар и по-рядко. Бях в Барселона, в Москва. Футболни дестинации, на които съм бил като президент на Левски и ми навяват страхотни спомени.

- Москва не ви ли навява и лоши спомени от Казанската афера?
- Това е една от черните страници. Тя беше последвана от първия ми тежък конфликт с феновете, макар аз до ден днешен да не виждам своя вина. Не съм имал възможностите на Чорни, нито на Домусчиев сега. За мен винаги просперитетът на Левски е бил абсолютен приоритет. Всичко друго беше на заден план – моите бизнеси, дори нуждите на семейството ми. Въпросната аферат беше интрига от България с идея да ни омаломощи за предстоящото дерби с ЦСКА. Имаше и привкус на незаконни залагания и печалби. И беше акт на отмъщение за това, че 2009 година станахме шампиони с онзи знаменит мач на националния стадион, въпреки че половината ни отбор бе контузен, а други излязоха по време на мача. Говоря за Гонзо и за Йовов.

- Коя е най-голяма ви грешка в Левски?
- Допускал съм много грешки, но никога не съм предавал Левски и не съм правил компромис за сметка на Левски. Правил съм компромис със съвестта си, но е било в името на това Левски да побеждава, да печели титли и купи. С някои нещата не се гордея, но мръсотията в българския футбол е колосална. Допуснах прекалено голямо текучество. Всеки полусезон – привличаме, освобождаваме. Много малко футболисти успяха да паснат, да се впишат. И на всеки 6 месеца или година си заминаваха. А така отбор не се прави. По отношение на треньорите съм правил компромиси. Не винаги съм имал удачни решения, но всичко съм правил в името на доброто на Левски.

- Кога усетихте, че е време да се оттеглите от Левски?
- Трябваше да го направя още през 2011 година. Към онзи момент бях спечелил пет титли, пет купи, три суперкупи, участие в Шампионка лига, три пъти групова фаза на Лига Европа. Нещо немислимо за друг български отбор тогава. Не говоря за сега и Лудогорец, а към онзи момент. Отборът бе най-обичан, най-популярен, с най-много публика. Тогава (2011 година) започнах да изпитвам сериозни финансови затруднения и затова се наложи да продадем Гара Дембеле. Продадохме го за 2,3 милиона евро. Платих си каквото се полагаше на Коко Динев. Не платих на Мадам Ба, въпреки нейните претенции, които бяха напълно измислени. Минахме през съд, който потвърди, че тя няма основание. В клуба влязоха към 1,9 млн. евро, които както влязоха, така и излязоха. Тогава се оказах в много тежко състояние. Трудно започнах сезона, както обикновено. В същия период имах възможност да продам клуба, след като получих предложения. Преди това също получавах, но от хора, които нямаха място в Левски – като репутация и име в обществото. Игнорирах ги. Тогава трябваше да направя тази стъпка, но не я направих заради манталитета на победител, който бях формирал след толкова години като президент на Левски. Исках още веднъж да станем шампиони, но впоследствие започна ерата на Лудогорец. Няма да забравя първия ни мач с тях, когато те откриха реновирания стадион. Загубихме нещастно с 1:2. Това беше индикация, че идва нова вълна.

- Чувствахте ли се предаден от някого отвътре в клуба?
- През цялото време. Започвайки от 2008 година. Нямам нищо против нито към Наско Сираков, нито към Мъри. Просто с цялата си същност чувствах, че след отпадането от Тампере и изключително злощастния сезон 2007/2008, който се срутихме от небесата, трябва да има промяна. Все пак от Шампионска лига, титла, купа, селекция за над 3 милиона евро – Рабех, Бензукан, Тасевски, тримата бразилци, накрая завършихме сезона на 16 точки след ЦСКА. Усещах с цялото си тяло, че трябва да има промяна, катарзис. Да се възроди отборът, да се върнем на пътя на победата. Още в края на 2007 година, когато паднахме от ЦСКА с гол на Машадо, поисках оставките на Мъри и Наско. А те го направиха театрално и извикаха всички журналисти, все едно не съм аз работодателя, който осигурява заплатите, а те! Тогава привиках Стоилов и му казах: „Аз съм изключително доволен от теб и работата ти. Моделът ти успява и искам да продължиш. Но искам да освободя Наско Сираков“. Даже му предложих той да поеме цялата власт и да бъде българския Фъргюсън. Мъри обаче ми отговори, че не е дошъл още моментът. След 6 месеца пак не беше дошъл моментът. Според мен оттогава започнаха да ме предават хората. А аз давах каквото можех и правех всичко за Левски. Каквото можах направих, каквото имах - дадох. С тези думи дадох акциите на Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов.

- Тогава казахте, че давате Левски в добри ръце, а сега в добри ръце ли е Левски?
- Трудно ми е да преценя. Аз не комуникирам със Спас Русев. След като човекът дава пари, трябва да го уважаваме. Аз му симпатизирам и призовавам всички да го подкрепят. Защото времената са изключително тежки. Левски е нещо голямо. Най-голямото в България! И този, който е начело и който трябва да дава парите, има голям дълг и отговорност. И усилията, които прави, трябва да му бъдат признати. Не знам какво е финансовото състояние. Доброто, е че успяха да затворят информационния поток. Преди беше Аврамов дом. Всеки дава изявления, постоянно изтича информация – обективна, необективна. Снощи са взели защитник, който може да играе и в центъра, и на бека. Значи се прави селекция. Не съм чул да има драматични забавяния на заплатите. Просто на Спас Русев трябва да му бъде помагано.

- През известно време се появиха информации, че все още държите основния пакет акции в Левски...
- Пълни глупости. Даже без да ме молят, проверих, че след ревизията към 30 юни 2014 година, се бяха натрупали някакви задължения към 1,5 милиона лева, които бях дал като заем. Аз самият дадох документите на Баждеков, че всичко е изчистено – нито съм акционер, нито кредитор. Има малък пакет само, който остана в касата ми – около 1 процент акции.

- По ваше време започна строежът на Сектор А, а все още е без козирка...
- Всичко опира до пари. Аз бях доста скептичен. Нелепо е да го кажа сега, но получих уверение, че ще получим помощ, а главно разчитах на договорката с Газпром за генерален спонсор. Не е тайна, че имаше такава договорка и то 5 години и за много сериозна сума. Остана обаче отворен въпросът да получа допълнително пари за сектора, който тогава вече планирахме да започнем да строим. Руснаците бяха пределно ясни – всичко стартира, когато започне проектът „Южен поток“. Казаха: „Както помагаме на Цървена звезда, най-популярния клуб в Сърбия, така ще помагаме и на Левски, който е най-популярен в България“. Но видяхте какво се случи. Да, по мое време и по времето на Иво Тонев започна. Но за да няма козирка, причините бяха финансови. За сметка на това секторът не е лош. Толкова модерен сектор няма. Не знам какви са били мотивите на Спас Русев или някой от негово име заяви, че секторът трябвало да бъде разрушен. Това са глупости. Секторът е много добър. Е, малко скъпичък излезе и голяма част от парите не са платени още, но беше започнат по време на разговорите с Газпром. Но „Южен поток“ не се осъществи, а аз няма кого да виня за това. Може би политиците само. Защото аз съм привърженик на този, а и на други проекти, които да затвърдят геополитическото място на България – на кръстопътя между изтока и запада, между Европа и Близкия изток. За жалост нищо не се получи. Като всяка добра идея – торпилира се, бламира и така..

- С кого освен с Баждеков поддържате контакт в Левски?
- Продължават да идват фенове при мен. Много от близките ми приятели са левскари. С Гонзо се чуваме. Пожелавам му успех в Черно море. Той е добър треньор и виждате какво се случва – всички се съобразяват с отбора му. Един много добър и стойностен отбор.

- С Мъри и Наско?
- Не. С Мъри се видяхме на промоцията на една книга. Той продължава да бъде най-успешният треньор на Левски.

- А би ли успял пак, ако се върне?
- Защо не? Той има качества, работохолик е. Не е имало треньор, който да работи толкова много. Той сутрин отиваше рано – в 8 часа. Занимаваше се не само с първия отбор. Следеше школата, тренировъчния процес във всички формации. Присъстваше на много тренировки. Много добре се справяше със селекцията, разузнаване, възстановяване, с тренировките и новите методи. Много уважавам Мъри и Наско. Те имат невероятен принос за успехите. Моята роля беше да осигуря организацията и финансирането.

- Вие познавате отлично Люпко Петрович. Какво смятате за начина, по който си тръгна от Левски?
- Отлично го познавам. Навремето аз го посрещнах, тъй като Владо Грашнов, лека му пръст, не успя да дойде навреме. Беше 99-а година. Бяхме на лагер в Пампорово. Това е трети случай, в който Люпко си тръгва. Предишните два също не бяха никак добри. Първият път замина за Китай, защото му даваха много пари за няколко месеца. Вторият път имаше тежък здравословен проблем на член на семейството му и си беше така, защото съм в течение. Сега този път не знам какъв е бил мотивът, но заявлението, че иска да си почине, не беше вярно. Доколкото знам, отиде да работи другаде (б.р. - във Виетнам). Поначало негово привличане беше временно. Той е много добър треньор, но все пак възрастта си казва думата.

Няма да забравя реваншът ни в Берген срещу Бран през 2001 година. Първият мач бе завършил 0:0, а тогава бях управляващ вицепрезидент, водих делегацията и присъствах на разбора. Стоях в съблекалнята и си мълчах, а Люпко чертаеше схеми по дъската – 8 полеви играчи с персонални задачи. Аз обаче нищо не казах, само дръпнах една мотивираща реч. Като тръгнахме за стадиона обаче го дръпнах и му казвам: „Абе Люпко, ние гол няма ли да вкарваме? Осем души играят в защита!“. А той казва: „Господин президенте, ние отзад да се затворим, а отпред все нещо ще стане. Гонзо ще свърши нещо“. И наистина Гонзо взе, че вкара един гол и завършихме 1:1. Това е Люпко – не толкова атрактивен, но в повечето случаи успешен като резултати и класиране.

- Синът ви има бизнес. Бихте ли го посъветвали някога да влезе във футбола?
- Не. Футболът е доста неблагодарен. По цял свят е така, с малки изключения като Англия и Испания, където футболът наистина е бизнес. А в България футболът е обществено полезна дейност. Един вид дарителство, меценатство, което обаче е обременено с черна неблагодарност. Но трябва да го има. Иначе първенството е добро. Новият формат се доказва, има интересни отбори и изненади. Като изключим мачовете на Лудогорец, има конкуренция, но няма хора.

- Да разбираме ли, че футболът в България се развива?
- Ако погледнем резултатите на националния отбор и състоянието на школите – не!

- Какъв е моделът за България – „бащица“ или няколко акционери?
- Моделът „бащица“ е най-удачният за България към този момент. Пример е Лудогорец. Но Кирил Домусчиев има голямо предимство – започна с отбор с някаква история, някакви традиции, но без екзалтирани фенове и без кохорта знайни и незнайни ветерани. И всички със самочувствието, че са дали и трябва да получават, не само уважение, а ако може и нещо друго.

- В тази връзка много ли са идвали при вас за постове в Левски?
- Да. Аз уважавам легендите на Левски. На които съм могъл - съм помагал. Както и на фенове. Включително лични драми, проблеми. Дори фенове, които са имали проблеми с полиция и съдилища заради любовта си към Левски.

- А имало ли е натиск от феновете за определени решения?
- Абсолютно! След казанската афера нещата се отпушиха. В определени моменти това е помагало, но в повечето случаи е пречело на Левски.

- Ако някой ви предложи, бихте ли се върнали в Левски?
- Не! Всяко нещо има начало и край, независимо дали е хубаво или лошо. Аз не съжалявам. Имах шанса да бъда начело на Левски, да се докосна до народната любов. Невинаги получавах само любов. Но нека сега да дадем път на другите.

- Какво си пожелахте за 2017 година?
- Пожелах си да съм здрав. Благодаря на Бог – здрав съм. Както аз, така и цялото ми семейство, всички родини и приятели. Пожелах си да приключа преструктурирането на моите бизнеси, които успях да започна, след като приключи ерата или сагата Левски. Конкретно двата ми големи проекта. Единият започна реално с малки темпове. Става дума за търговско пристанище в Белослав, област Варна. Другият ми голям проект е в Крайморие, Бургаско.

- А какво пожелавате на Левски през  2017 година и кога очаквате да се върне на върха?
- Пожелавам им да го сторят още тази година със сърцата игра и себераздаване. Пожелавам им да се върнат в евротурнирите. Миналата есен малко не им стигна - и двата им мача с Марибор не бяха лоши. Пожелавам най-вече публиката да се върне. Левски като най-популярен клуб, може би следва обществените настроения, които владеят държавата. Не бих казал, че държавата е в цветущо състояние от гледна точка на оптимизъм на хората и на ясна перспектива. Виждате, че продължават ежедневно стотици наши сънародници да напускат страната. Но аз съм убеден, че както държавата ще се възроди, така и Левски ще се възроди!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ