Президентът на баскетболния Левски Константин Папазов даде интервю пред БЛИЦ. Говорихме по всички актуални теми в родния баскетбол - Левски, Националната баскетболна лига,  изборите за нов президент на федерацията през септември, както и националния отбор.

-Тити, как отпразнува 49-тия си рожден ден на 17 юли?
-Като генерална репетиция за 50-тия за догодина (смее се). Дай боже да съм жив и здрав да доживея, защото човек трябва да бъде благодарен на Господ за всеки ден, който е на земята. Тази година беше в по-тесен кръг от приятели от около 30 души. Като човек, който не пие алкохол, си позволих да се почерпя със 70-80- грама водка, за да уважа своите гости и беше забавно. Страшно много хора ми се обадиха и ми благодариха. Всичките имат за мен стойност. Естествено, освен най-близките приятели от България, обажданията на Желко Обрадович и Димитрис Итудис са ми най-стойностни. По време на разговора с Обрадович ми звънна и Любо Минчев. Казах му: "Любо, двама големи специалисти се обаждате едновременно." Той е пословичен със своята скромност, но му казах още: "Треньорът на националния отбор винаги трябва да бъде най-добрият." Дано тази случка му бъде на късмет, защото премина през доста трудности.

-Каква е ситуацията в Левски към момента?
-Все още е подобна, в каквато бяхме в последните две години. Имам потвърждението на корпорация "Развитие", които реално се оказаха единствените стабилни и коректни и ми помогнаха за втория отбор. Сега сме коментирали доста по-сериозни параметри, но те са близо 1/3 от необходимия бюджет, за да запазя минимум този отбор от изминалия сезон. Не успяхме да постигнем много добри резулатти, но дадохме път на много млади играчи. Всеобщата оценка на специаистите е, че в този отбор има потенциал и бъдеще и това е добрата страна на нямането. Мен ми се иска да продължим по този път. Имам предварителен разговор с друга компания, за да можем да запазим отбора поне в този му вид. Дори и да получим финансиране, искам тези момчета, които участваха в спасението на отбора, да получат адекватно признание за това, което са направили за Левски. А и когато един отбор не се бори за титла и не участва на най-високо ниво турнири може да си позволи да играе само с българи. Независимо, че се появиха информации, че може да преминем към футболния Левски, което звучи добре, но на този етап никой не е разговарял с мен. Едно е сигурно - за да съществува баскетболният Левски, основната заслуга е на 15 феврури 2015 година, когато феновете спасиха клуба. Минахме през доста катаклизми и беше мой морален дълг да продължа това, което започнаха феновете.

-Мечтаеш ли отново за силен отбор?
-Нормално е за човек с големи амбиции да търсим и да искаме повече. В живота обаче има баланс. Прекрасните шест стабилни финансово години дано не бъдат платени с шест трудни години. В годините, в които имахме сериозни средства и мъжки отбор, направихме много добра школа. И тя в момента ни спасява. Не се срамувам в годините, в които съм отговарял за сериозни финансови параметри, че освен мъжки отбор, сме обръщали и сериозно внимание на подрастващите.

-Какво се случва с Националната баскетболна лига, появиха се разногласия на последното събиране?
-Лигата е доста истински направена. Тя е решение на клубовете. Надявам се на следващата среща да изгладим противоречията. Всички клубове, които са с мен, имат аргументи да продължа да бъда начело на тази организация. Другите са против мен, а не за Иван Чолаков. Единствената тяхна силна позиция е, че ние сме се разбрали всяка година да има смяна на председателя на Лигата. Да припомня, че аз го предложих това. Най-достойна беше позицията на Академик (Пловдив), които станаха и казаха: "Ние нямаме възможност да издигнем човек за този пост, а и сме попаднали на човек, който показа резултат, несравним с предишните." Понеже говорим за правила - както се оказа, че правилото за капацитета на залата не е адекватно за момента и бе променено в полза на Лукойл Академик, не виждам защо правилото за Лигата, при положение, ча клубовете са съгласни, също да не бъде променено. Човек трябва да бъде еднакво принципен във всяка една посока. Когато сме правили компромиси за другите, това значи, че ако е в интерес на лигата и баскетбола, може да бъде променено. Най-голямата ми награда е, че имаше клубове, които бяха зад мен, а след това след натиск, си промениха мнението. Не искам да влизам в конфронтация, а да седнем и да говорим. Повече от ясно е, че тези, които са против мен, не са против мен заради работата, която съм свършил, а, защото съм безкомпромисен и в мое лице няма да им позволя да правят, каквото си поискат. В крайна сметка, и да не бъда аз председател на Лигата, няма да свърши баскетболът. В българския баскетбол обаче трябва да се научат, че когато клубовете искат нещо, не може някой, който има претенции да е всьо и вся, да променят нещата. Ако съм имал за цел да остана задължително още една година, в момента, в който намерих двата големи спонсора, можеше да поставя условие да ми бъде подновен мандатът. В българския баскетбол в последните 15-20 години има други правила, които се диктуват. Имам претенциите, че съм дал много от личния си джоб, за да ми ходи някой по главата. Въпросът е на принципи и достойна позиция. Ще намерим решение, убеден съм. Аз имам един коз, който накрая ще кажа. Нали знаете, че имам информация и знам неща преди всички останали в българския баскетбол. Ако продължат манипулативно да се борят срещу мен, ще извадя аргумент, от който много хора ще се срамуват и ще съжаляват, че са били безпринципни. Моето желание е Лигата да продължи в добра посока и да бъдем обединени, както беше досега. Важно е клубовете да бъдат обединени. А сега едните са категорични и имат аргументи да бъда аз, други обаче нямат, но използват натиска. Аз като имам позиция не карам някой друг клуб да ми я предлага. Това е истината. Няма да се предам лесно, само това ще кажа. Когато човек е с честна позиция и е прав трудно ще се предам. Ще ме победят нечестно, но тогава ще си отворя устата.

-На 2 септември ще има избор на нов президент на федерацията? За поста се спряга и Сашо Везенков освен Георги Глушков?
-Като всяко нещо у нас българинът винаги е недоволен без значение кой го управлява. Тези, които искат промени, трябва да дадат идеи. Ако те са за доброто, винаги може да бъдат реализирани. Смятам, че господин Везенков няма да се кандидатира, ако Глушков го направи. В очите на всички Глушков е доста кротък и благ човек, но не можем да отречем, че успя да върне дългове от предишното ръководство без много да се отрази на качеството на подготовката и без да намери широк отзвук в медиите. Трябва жестока промяна и който е готов да я реализира и е в интерес на българския баскетбол, е добре дошъл. При подрастващите трябва да се направят категорични промени и правила, които трябва да бъдат отстоявани. През годините бяха хвърлени много пари за чужденци. Има отбори, които работят с 4-5 чужденци, а нямат създадено едно дете през годините. Да не говорим за женския баскетбол. Хасково и Берое са отбори, които се развиват прекрасно. В Хасково най-смисленото нещо е женският баскетболен отбор. Тази идея обаче трябва да доведе деца. Иначе едни чужденки идват и си заминават и нищо не се ражда. Федерацията трябва да обърне сериозно внимание на подрастващите. Дали ще бъде Везенков или Глушков, това е въпрос на бъдещото събрание на 2 септември.

-Спряга се и твоето име за президент на федерацията...
-Категорично мога да потвърдя, че доста клубове, да не кажа, повече отколкото съм очаквал, се обадиха и предложиха да издигнат моята кандидатура. Ако бъда шеф на Лигата, това няма как да се случи, защото не е нормално. Но ако не бъда шеф на Лигата, ще преценя своята позиция, има достатъчно време, за да реша. Не е важно кой ще бъде, а как ще се свършат нещата. Никога само един човек не може да постигне нещо. Ние трябва да бъдем обективни, че България не е баскетболна европейска сила, но и не трябва да се примиряваме с тези резултати. Трябва да потърсим решение. Задължени сме да потърсим нещо ново, единствено и само при подрастващите. Професионалните клубове се издържат от отделни собственици - богати и по-малко богати. Те, които дават пари от джобовете си, трудно дават някой да им дава съвети, за което са прави. Проблемът обаче е при подрастващите.

-След като Лукойл Академик стана шампион от клуба казаха, че ще работят за стратегия за развитие на баскетбола. Няколко дни по-късно увеличиха броя на чужденците от четирима на петима?!
-Единственият клуб, който има аргумент чужденците да са петима, е Лукойл Академик. Аз съм далеч от мисълта, че отбор, който не се бори за титлата и не участва в Европа, трябва да има повече от двама или трима чужденци. Да имаш петима чужденци е обидно на твоята политика, ако не се бориш за първото място и евротурнирите. Аргументът на Лукойл Академик за петимата чужденци е доста явен, защото ще участват в Шампионската лига, където може да изиграе 14, 16 и дори 20 мача. Пред Лукойл Академик се открива удобен шанс, а и трябва да бъдем обективни - те все пак представят България. За мен е ненормално другите отбори да имат такова желание за петима чужденци. В крайна сметка обаче, когато се позволи на един клуб, останалите също се възползват. Аз все пак смятам, че няма да има друг отбор извън Лукойл Академик с по петима чужденци през новия сезон.

-Факт е, че измина най-слабия сезон в баскетбола. Отборите мизерстват, конкуренцията е потресаващо слаба, нивото на играчите спада. Ако преди два сезона мачовете между Левски и Балкан напълниха пет пъти залите в Ботевград и София, тази пролет нивото бе отчайващо.
-Първата и основна причина е спадът на Левски. Независимо, че Балкан отново игра финал, тази година това беше повече плод на общо стечение на обстоятелствата, на късмет, на това, че на полуфинала срещнаха изтощения вече Спартак (Плевен), както и на невероятната публиката. Без да засягам никого между двата отбора на Балкан - онзи, който игра полуфинал с Левски, а миналата година загуби с 2:3 финала с Лукойл Академик, и този, който игра тази година финал, има огромна разлика в класите. За съжаление винаги водещо за класата на един отбор е финансирането. След оттеглянето на Цветан Луканов Балкан чувствително променя визията си. Така е и при останалите клубове. Черно море беше носител на купата и имаше бюджет над 1 милион лева. Левски имаше около 1,5 милиона, а сега се борим за 200-300 хиляди лева. Няма как при тези финансови амплитуди някой да бъде конкурент на Лукойл Академик. Затова остава единствената утеха на отбора от Правец да се реализира в Европа. В противен случай всичко се обезмисля. Да ставаш пръв в България без съпротива?! Да, допуснаха грешка в турнира за Купата на България, където паднаха от Рилски спортист. Тази надпревара обаче винаги е криела изненади. Отборът с по-малки въможности е по-привилегирован и освободен психически.

-Националният отбор започна лагер под ръководството на Любомир Минчев. Оптимист ли си за квалификациите през есента?
-Аз силно се надявам, че след всички проблеми, които Любо Минчев имаше преди лагера - контузии, откази на играчи, ще имаме късмет. Отборът е силно променен от квалификацията, в която играхме с Естония. От тогава отсъстват пет-шест души. След липсата на Калоян и Деян Иванови в българския баскетбол на този етап няма адекватни играчи, които да запълнят тези дупки. Много добре щеше да бъде, ако двамата бяха тук, тогава щяхме де търсим само гард. Сега с отсъствието и на Върбанов хората, които са на позициите четири и пет, нямат все още нужна сила. Ваклинов и Велислав Гълъбов са добри момчета, но смятам, че нямат още готова класа. Едно е сигурно - българският отбор ще бъде най-добре подготвен в квалификациите. Този тим трябва да има късмет и кредит от страна на медиите, защото са събрани хора, които много обичат баскетбола. Нека се даде дълъг период на Любо Минчев да наложи своята концепция и разбиране. Ние имаме отбор, който ако работи във времето, ще даде своя резултат. В моето съзнание хоризонта пред този отбор е 2021 година, когато се надявам да кандидатстваме и за домакинство. Трябва обаче да има търпение от страна на всички.

-Изпитахте ли трудности с преговорите за натурализиране на чужденци? Не е ли странно, че Косово взима Джъстин Долман, а ние не успяваме да привлечем класно име.
-Аз бях този, който преговаря с Дариус Адамс и след първите три изречения агентът му каза - колко ще му бъде заплатено? Опитах се да му обясня, че нямаме възможности и принципи да плащаме. Азербайджан, например, плаща на тримата си чуждестранни национали, по 50 хиляди долара. Не знам Косово какво предлага на Долман, но ние нямаме нито бюджет, нито желание да плащаме на чужденците. Целият Управителен съвет е против чужденецът да бъдат платен, а българите да получават по 500 лева. Това са невъзможни неща. Затова стигаме до момента да намерим чужденец, който на всичкото отгоре и да не иска пари. Благодаря на министерството на спорта и министерството на правосъдието, които ни влязоха в положението и ще ни съдействат максимално за изкарване на документите на Дий Бост и Джейсън Уошбърн. В последните години чужденците винаги са ни помагали и са се превръщали в основни играчи - Момо Блекни и Джабер, и Роуланд, и Бранко Миркович. През 2013 година най-големият професионалист беше Бранко Миркович. Всеки един от другите имаше пропуски, а той беше за пример. Не трябва да се правим на по-големи светци от папата, абсолютно всички отбори взимат чужденци. Що се отнася до близнаците Иванови - някой смятат, че бойкотират. Те обаче са на възраст, на която изкарват добри пари. Калоян е невъзможно да води игрови и тренировъчен процес 12 месеца. Така че трябва да приемем за даденост, че те вече са история за националния отбор и да се опитаме това, с което разполагаме, да го развием. Момчетата да повярват и да имат самочувствие. Аз съм категоричен, че след 4 години Любо Минчев и тези момчета вече ще ни радват.

-Четири години?! Има ли гаранция, че ще дадете този период на Любо Минчев. Възможно ли е след провал през есента още тогава да се появят "специалисти", които да му поискат оставката?
-Сигурен съм, че ще се намери някой, който да критикува. Първоначално коментирахме да се опита с чуждестранен треньор, който да върне близнаците Калоян и Деян Иванови и да направим последен опит. Ако не - да се даде шанс на Любо Минчев за дълъг период. Надявам се хората, които са в българския баскетбол, да бъдат честни хора и да удържат на думата си. И ако самият Любо, който е страшно критичен към себе си не пожелае да си тръгне, не виждам аргумент да бъде сменен. Естествено, водещи са резултатите, но хората в баскетбола, много бързо могат да преценят дали се работи добре. До 2021 година, когато този отбор ще даде резултат, треньор трябва и ще бъде Любо Минчев. Силно се надявам да имаме късмет с Украйна. Не мога да бъда чак толкова заслепен да очаквам късмет в мачовете със Словения. Едно е ясно, ако се класираме на Европейското, няма как да сме на място различно между 20-то и 24-то. Това са обективните реалности.

-Имаше забравени имена в националния отбор - Павел Маринов, Мартин Маринов...Имаха ли те място в отбора?
-Винаги съм смятал, че кой да бъде в националния отбор, е право на треньора. Ако дадете на десет треньора от елита да изготвят списък за националния отбор, 10-12 от имената ще бъдат едни и същи. Смятам, че на позиция две и три, където играе Мартин Маринов, имаме страшно много състезатели. Предполагам, че Любо е заложил на опита на другите. С изявите си в Балкан през годините Мартин винаги е заслужавал да бъде уважен и поканен в националния тим. Щяхме да ми задавате въпрос за някой друг, ако Мартин беше повикан. Трудно е, когато имаме натрупване на играчи на една позиция. Колкото до Павел Маринов - това е най-големият талант в българския баскетбол, категорично. За съжаление, може би и аз имам вина, че не го поканих, но тогава имах алиби - не играеше много в Лукойл Академик. Може би всеобща грешка бе, че не успяхме да намерим вариант да извадим най-големите му плюсове. Той е играч от европейско ниво. Вероятно на неговата позиция са натрупани също доста играчи. Доколкото разбирам от страна на ръководството на Берое е водено разговори Павел Маринов да играе през новия сезон, така че явно Любо Минчев оценява качествата му. Ако Павел повтори още един стабилен сезон в Румъния, смятам, че вратата в националния отбор ще бъде отворена. Лошото е, че в България си задаваме въпроси защо едно или две имена са извън състава. А в Европа извън борда остават по 10-15 имена.

-Всички едва ли не очакват от Везенков чудеса. След сезон, в който не бе основен играч в Барселона, може ли да повлияе негативно на представянето му в националния отбор.
-Най-голямата заслуга на Везенков е, че успя в първия си тежък сезон да се пребори сам самичък да има присъствие. Той беше в конкуренцията на най-добрия играч в Барселона - Джъстин Долман. За 20-годишен играч смятам, че израстването му е огромно. Сашко е изключително момче и съм категоричен, че ще бъде лидер на отбора. Философията на Минчев е стабилна игра в защита, така че този отбор ще играе с много себераздаване и защита. Във всички случаи обаче съм убеден, че Везенков ще направи много добро участие. Естествено, не трябва да имаме свръхочаквания, че ще вкарва по 50 точки. Тази година навърши 21 години и вундеркинд да е, не може да бъде такъв свръх лидер. Въпрос на време е да стане тартор и водач. Това лято, докато другите почиваха, той отиде да работи в Америка. Ще дойде с цялата амбиция, че не е бил напълно щастлив в Барселона. За момент не се съмнявам, че ще бъде силна фигура. Любо Минчев има огромен проблем с отсъствието на Върбанов. Дано всичко лошо е приключило с вчерашната контузия на Димитър Димитров. От тук нататък, ако всичко неприятно е вече зад гърба ни и нещата се подредят, аз съм оптимист.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ