Аматьорският футболен клуб "Левски" (Чикаго) побеждава наред в САЩ и този сезон отново заслужи требъл в "бялата" дивизия зад над 30-годишни, в която се състезава. Отборът беше основан с много ентусиазъм през 2014-а, а за професионализма в него могат да завиждат в доста от българските клубове. Главният организатор Николай Василев - левскар, родом от Перник, е успял да навие за тима да се състезават Росен Каптиев, игралият в "Партизан" сърбин Владимир Вукайелович, Бато Радонич - национал на САЩ по футзал и бивш юношески национал на Черна гора, както и украинецът Дмитрий Коваленко - ритал в "Чикаго Файър", "Ди Си Юнайтед" и "Лос Анджелис Галакси". Най-новото име в "Левски" (Чикаго) е Танко Дяков. 32-годишният снажен защитник игра в България за "Берое", "Черно море" и редица други клубове, а сега с огромно желание защитава екипите на чикагските "Левски" и "Миньор". В интервю за БЛИЦ СПОРТ Дяков разкара любопитни неща за живота зад Океана.

- Танко, как се озова в САЩ?
- Нещата станаха малко на майтап. Жена ми Теодора подаде документи за зелена карта и взехме, че спечелихме. Останах изненадан, не очаквах, че ще ни изберат. Повече от година сме в САЩ. Пристигнах с жена ми и дъщеричката ни Ема, която тази събота навършва четири годинки.

Свикнахме вече
с живота в Щатите

Първо бяхме в Мичиган, но вече сме в Чикаго. Тук има страшно много българи, мислим и постоянно говорим за родината. Чикаго е много готин град. Имаме приятелски семейства, но не остава много време да си гостуваме, тъй като животът е адски забързан, всеки има ангажименти и почти не остава свободно време.

- С какво се препитавате?
- Имам си бизнес, бояджийска компания. С това се занимавам. Изкарах първите два лиценза за треньор. Имам идея да основа футболна академия и да работя с деца.

- Работиш ли като бояджия или си само шеф?
- Да, и аз работя. Какво като съм бояджия? Няма срамна работа. За момента съм доволен, бързо влязох в бизнеса, попаднах на подходящите хора.

- Българи ли ти помогнаха или американци?
- Да, и се радвам, че има готини хора. Българите си помагаме, най-вече в Чикаго. Имам и няколко момчета, които ми помагат. Когато има повече поръчки, викам още хора.

- Доволен ли си от парите, които печелиш в САЩ?
- Не съм от хората, за които парите са най-важното. Здравето е на първо място и да има мир и разбирателство. Изкарват се пари тук, но не могат да се правят сравнения с България, много е различно. Парите не ме блазнят. Най-важното е да сме живи и здрави и да сме щастливи със семейството ми. У нас съм изкарал добри пари от футбола, не дойдох в Щатите за пари. Истината е, че ми писна от простотията в българския футбол.

- Какво имаш предвид?
- Нагледах се на какви ли не неща, които убиха всичко детско в мен.

- С "черно тото" сблъсквал ли си се?
- Не съм участвал, казвам го с ръка на сърцето. Но щом постоянно се коментира, значи сигурно го има. На мен никой не е идвал да ми предлага. Като цяло футболът в България се промени. Няма никакво уважение между треньори и футболисти. Вече и публика не ходи по стадионите. Преди дни гледах "Левски" и "Черно море" на "Герена". Хванах се за главата, като видях празните трибуни. Първият в класирането домакинства на друг отбор от челото, а няма фенове. Явно нещата са много зле.

- Явно следиш представянето на бившия си отбор "Черно море"?
- Да, гледам мачовете. Следя не само "Черно море". Георги Иванов - Гонзо направи добър отбор. Но наистина съм много учуден защо няма публика. Аз съм играл на "Герена" с няколко отбора, винаги е имало фенове, а сега трибуните са празни. Много жалко, че хората се отдръпнаха от стадионите.

- Липсва ли ти България?
- Нормално е да има носталгия. Заради това даже и не се радвах, когато спечелихме зелена карта. Аз си обичам родината, но не обичам държавата. В САЩ, колкото и да е хубаво, по-хубаво от България няма. Осъзнах го вече. Липсват ми роднините и приятелите, въпреки че вече веднъж се прибирахме до България. В родината ни малко е създадено впечатление, че тук е американската мечта. Но всъщност не е така.

Ако мога да дам съвет
на хората - по-добре
да си стоят в България

- Защо тогава заминахте?
- Решихме да пробваме, възползвахме се от шанса, който ни се откри. Всеки ден обаче мислим за България и евентуално за връщане. Но засега сме тук, в бъдеще не се знае какво ще се случи. В България живеех добре, играех си, обаче футболът се промени и вече бях започнал да усещам, че тази работа не е за мен. Спечелването на зелената карта съвпадна с проблемите ми в "Берое" с Петър Хубчев и с жена ми решихме да тръгнем за САЩ.

- Какви проблемите си имал с Хубчев?
- Към този човек няма как да тая добри чувства. За мен Хубчев е лош човек, кофти човек е, но не искам да го коментирам.

- Защо си останал с такова лошо впечатление за новия ни национален селекционер?
- Как няма да остана с лошо впечатление към него, след като той ме отписа с лека ръка. Хубчев съсипа кариерата и на доста други момчета. Не му дреме за нас. Така постъпи и с Дончо Атанасов, който считам за легенда в съвременната история на "Берое".

- Как се стигна до "трансфера" ти в "Левски" (Чикаго)?
- В основата на всичко е бате Ники (б.р. - организаторът на "Левски" (Чикаго) и "Миньор" (Чикаго) Николай Василев). За него каквото и да кажа, ще бъде малко. Запознах се с него, когато дойдох в Щатите. Той помага на всички, уникален е. Досега не бях виждал такъв човек, който да се раздава навсякъде. Той движи нещата в "Левски" (Чикаго) и "Миньор" (Чикаго). Не печели пари от това нещо, но го прави с огромно желание. Бате Ники ме запали и заиграх редовно. В началото пътувах всеки уикенд от Мичиган до Чикаго за мачовете. Футболът ми липсваше и с кеф приех да играя.

- Все пак говорим за аматьорски футбол. "Левски" (Чикаго) се състезава в първенство, в което играят над 30-годишни. В началото вземаше ли го насериозно?
- Да, разбира се. Въпреки че е аматьорско, организационно нещата са много добре. Радвам се, че съм полезен и играя с голямо удоволствие. Този сезон сме с требъл, обрахме всичко. Спечелихме първенството - "бялата" дивизия, Купата и Суперкупата. Като тупани бихме всички - румънци, мексиканци, поляци... Сега реват, като чуят за българите. Играя и за "Миньор" (Чикаго), успяхме да спасим отбора в дивизията му, в която играят футболисти на всякаква възраст.

- Чувстваш ли се звезда?
- Тук няма как да има звезди. А и не само аз съм известен. Има и други бивши професионални футболисти. На първо място гледаме да се забавляваме. И след мачовете купонясваме. Бате Ники постоянно ни организира банкети. Купонът ни е в кръвта на нас, българите. Но по-важното е, че благодарение на успехите с "Левски" (Чикаго) допринасяме още повече да се говори за българската общност.

- Докато беше в България, мечтаеше ли да заиграеш в "Левски"?
- Не съм мечтал, въпреки че на много от родните футболисти идеята им винаги е да стигнат до "Левски" или ЦСКА. В САЩ постоянно ме разпитват от кой от двата гранда съм. Но наистина не съм нито от "Левски", нито от ЦСКА. Аз съм от "Черно море" и "Локо" (Пловдив).

- Странно е, че си старозагорец, а не си от "Берое"?
- "Берое" ми е несподелената любов. От малък съм израснал на стадиона, гонил съм топките. Два пъти бях в "Берое", но съм го разлюбил този отбор.
Хубчев стабилно ми помогна да се случат нещата. Той наистина е лош човек. Аз също съм си виновен, не го отричам, но

огромната заслуга да
приключа с футбола
е на Петър Хубчев

А иначе на първо място поставям "Черно море" и "Локомотив" (Пловдив). Във Варна бяха най-добрите ми години. А за "Лаута" - всеки футболист, който е минал през "Локомотив" (Пловдив) и види за каква вярна публика става въпрос, остава завинаги фен на този клуб.

- Пак говориш с лошо за Хубчев. А кои треньори уважаваш?
- Във "Вихрен" (Сандански) работих с един треньор, за когото напоследък не се чува нищо - Филип Филипов. Не знам защо така се случиха нещата с него и никъде не работи. Фичо е уникален човек, добър треньор и разбира футбола. Има отлични виждания за играта. В "Локомотив" (Пловдив) се разбирах с Емил Велев - Кокала, а със Стефан Генов в "Черно море".

- С екипа на "моряците" вкара гол на "Щутгарт" за Купата на УЕФА, това ли е най-паметният ти миг?
- Наистина е така, винаги ще го помня. Все пак съм защитник, получих шанс и отбелязах. За жалост не успяхме да удържим и допуснахме обрат с 1:2. Но "Щутгарт" тогава бяха много класен отбор, имаха национали. Този гол ще го помня винаги. Както и попадението ми срещу "Левски" - с "Черно море" ги отстранихме за Купата на България.

ПЛАМЕН СЛАВОВ

 

Предпочел бременната си
жена пред тим от Казахстан

„Когато се осъществи трансферът ми в „Жетису”, тръгнах с голям оптимизъм за Казахстан”, спомня си Танко. 

„Бях шест месеца там. Играх за изпадащ отбор и целта бе да го оставим в групата. След това трябваше да говорим за нов договор, но жена ми беше бременна и взех правилното решение да се прибера в България и да съм до нея.

Само адмирации за Мъри Стоилов, Димитър Димитров - Херо и Стойчо Младенов за това, което правят в Казахстан. Те са нашите треньори, които вдигат смазаното ни реноме”, добавя Дяков.