Станилия Стаменова пожъна голям успех през 2015 година, когато спечели световната титла на 200 метра кану на шампионата в Милано. Българката успя да детронира доминаторката през последните години в тази дисциплина съществува - Лорънс Венсан-Лапоан от Канада. Усмихнатата и лъчезарна Станилия има и три златни медала от европейски първенства (2012, 2014 и 2015 г.). Винаги се цели високо, а голямата й мечта е да извоюва олимпийското злато в Токио през 2020-а.

Стаменова даде откровено интервю за БЛИЦ, в което говори и за живота си, както и за проблемите с контузиите, които е имала през кариерата до момента. А те никак не са малко. Пожелаваме й травмите вече да са останали зад гърба й и да продължи да жъне успехи, защитавайки достойно българския трибагреник. Открихме Станилия на лагер в Белмекен, където провежда ежедневно по три тренировки:

- Как е на Белмекен и как протича един твой ден във високопланинската база?
- Тези дни времето е супер, дори изкачих връх Зъбчето. Сама ходих до горе. Това ми е втори лагер на Белмекен тази година. В момента се подготвям самостоятелно, треньорът Александър Кирпиченко е с девойките на лагер в Кърджали. Ако беше дошъл при мен, нямаше да се проведе тяхната подготовка. В такава ситуация сме, че имаме само един треньор - аз, девойките, юношите... По-добре да е при тях и да се грижи за подготовката им. С девойките не мога да водя подготовка, тъй като те не са на моето ниво. Сега на Белмекен тренирам триразово. Ставам в 7:30 ставам, закусвам, от 9:30 до 12 часа фитнес и аеробика, тичам на пътека, тренирам и на велоергометър, правя си походи. След като обядвам имам малко почивка и от 14 до 15 часа плувам. Спя два часа - до към 17 часа, а от 17:30 до 19 отново тренирам - силови тренировки, вдигане на тежести основно.

- Колко вдигаш от лежанка?
- 130 килограма е личното ми постижение. Като ходя на фитнес и вдигам толкова много, мъжете ме гледат респектиращо. Говоря за нормалните хора, които тренират след работния си ден, а не професионалните спортисти. По фитнесите постоянно ме разпитват как го правя, чудят се на силата, която имам. Първият въпрос, който ми задават, е "Какво пиеш?". А при мен не е от пиенето. Режимът ми на подготовка е такъв. Реално от 12 месеца в годината тренирам 11. Около един месец само ми е почивката, обикновено след световно първенство.

- Как минава малкото почивка, която имаш в годината?
- Гледам да съм при родителите ми, да се видя с тях и да им помогна с нещо. Обичам да пътувам, да се забавлявам. Докато съм в тренировъчен режим водя съвсем различен живот от обикновения. Дори ям каквото си пожелая. И като съм на лагерите нямам ограничения. Дори винаги се стремя да качвам килограми, защото в тренировките изразходвам много калории.

- Днес например с какво се храни?
- Всеки ден започвам със силно енергийна закуска - мюсли, сусамов тахан, бъркоч общо-взето, но много зарежда с енергия. Дава ми възможност по-дълго да тренирам. Иначе избягвам плодовете. На лагер почти не ги ям, въпреки че ги обичам. Издуват ме, а не ми дават много калории. Гледам да хапвам високо енергийни храни.

- Често ли изкачваш Зъбчето и на кои други върхове си стъпвала?
- Да, и друг път съм катерила Зъбчето за тренировка, когато съм на Белмекен. Зависи от метеорологичните условия. От другите върхове съм била само на Черни връх. Не съм от хората, които обичат тези разходки. Други спортове са ми по-интересни. Предпочитам да карам ски, отколкото да катеря.

- Кога за последно се качи на ски?
- В момента си пазя тялото. Страхувам се от евентуални контузии. Иначе с удоволствие бих ходила да карам. Лошото при мен е, че съм рисков скиор. Черните писти са ми любими, но си е доста опасничко. Обичам адреналина. Скачала съм с бънджи, с парашут не съм. А до Белмекен съм ходила с колело от София. Да, наистина са много километрите и доста хора ми се чудиха на акъла. Беше преди няколко години, свалих близо 6 килограма в този преход.

- От няколко месеца треньор ти е руската легенда Александър Кирпиченко. Какво се промени след идването му и какво е различно при работата с него в сравнение с тренировките с Николай Бухалов?
- Определено има голяма разлика. Бих казала, че смяната е лек стрес за мен. Кирпиченко е от друга школа. Господин Бухалов е много по-гъвкав с тренировките, има си план, съобразява се с това, че съм жена. Работил е със състезавали на 200 метра, а Кирпиченко е по-скоро треньор в дисциплината 1000 метра. От там идват доста от разликите в подготовката. Сега се набляга много повече на специфичната сила, работата на тренажори, с това да гребеш с 8 килограма вътре в лодката, отвън да слагаш определени съпротивители. С Бухалов се сработихме много бързо преди години, той е най-добрият ми треньор до момента. Все още ми е трудно да се нагодя с работата при Кирпиченко. Избран е от федерацията, но пък и работата с него носи позитиви.

- Бухалов продължава ли да ти помага, чувате ли се?
- Да, постоянно. Състезавам се за клуба, който той управлява - Тракия (Пловдив). Бухалов се явява и мой личен треньор. Въпреки че по цяла година съм по лагери и състезания, когато съм в Пловдив ми отделя специално внимание, помага ми, винаги е насреща. Дори в Пловдив тренирам в неговата зала.

- Кирпиченко работи и с националите на Молдова. Вярно ли е, че искат да те отмъкнат от България и да се състезаваш под техния флаг?
- Няма такова нещо. Само за България искам да се състезавам, да печеля медали за родината. Реално, ако наистина нямам треньор тук, не ми се предоставят условия, тогава е нормално да потърся промяна. Имала съм предложения не от Молдова, а от други държави, които отказах. За момента съм тук и не мисля за друго, освен да се състезавам за родината. Обръщението, което направих в социалната мрежа с молба за помощ от спонсори, дойде, тъй като имам затруднения. Не ми е никак лесно. За спортист като мен, който гони олимпийско злато, е нормално да има повече разходи.

- Сегашният лагер на Белмекен колко ти струва?
- Той е 20 дни. Само за спане и ползване на залите е около 1300 лева. Медикаментозното възстанояване ми е близо 1000 лева на месец. Пия много хранителни добавки. Екипировка, консултация и с експерти за физическа подготовка, всичко това са средства, а парите все не стигат. А когато започне да се пътува, разходите са още по-големи. Следващият ми лагер трябва да бъде на топло. В момента подготовката ми е планирана и се финансира от министерството на спорта. Бюджетът, който се отпуска е на база класиранията ми от миналата година. Надявам се да привлека спонсори, които да работят в бъдеще с мен, да ги рекламирам. За момента обаче няма такива. Намират се все пак хора, които желаят да помогнат за подготовката ми. Радвам се, че откликнаха. Аз никога не съм имала спонсор. Няма и какво да ме учудва, тъй като кану-каякът не е толкова популярен в България. Нашият спорт няма правилна политика тук. Рядко се пише за наши състезания. Много хора дори не знаят календара - кога и къде имаме старт. Трябва да има повече състезания в България, за аматьори например. Така ще се привелече по-голяма аудитория. Реално в България аз нямам конкуренция.

- Не си ли "виновна" самата ти, след като доста високо вдигна летвата?
- Може и така да е, постиженията ми го показват. Но в това се стремя - да подобрявам повече и още повече. В България наистина нямам конкуренция, а ще се радвам да бъде обратното. Причината е, че дълги години не се е развивала тази дисциплина. У нас преимущество имат да се развиват олимпийските дисциплини. Женското кану се гледаше като насмешка - жена да се качи на кану... Това изигра лоша шега. И вместо да имаме създадени спортисти, сега започваме тази програма да ги създаваме благодарение на доскорошния министър Красен Кралев. Сега вече имаме момичета, които се развиват.

- Първият старт за 2017 година кога ще бъде?
- Средата на май - първата Световна купа в Португалия. Доволна съм, че организаторите ми изпратиха специална покана, това е признание за мен. Сложиха ме редом до пет олимпийски шампионки, което ме учуди.

- Явно след спечелената световна титла през 2015-а вече гледат с друго око на теб?
- Да, така е. Дори и конкурентките ми вече ме гледат с почитание. Преди Световното в Милано, когато бях само европейска шампионка, някои от състезателките идваха и ми казваха, че много искат да победя канадката Лорънс Венсан-Лапоант. "Стискаме ти палци, ти си човекът, който ще я детронира", така ме надъхваха. А тя беше непобедена до този момент - 5 поредни години нямаше кой да я бие. И ето, че аз успях.

- Купи ли си нещо с премиите, които получи за световната титла през 2015 година?
- Те не бяха много. Все пак 200 метра не е олимпийска дисциплина. Чак в Токио 2020 най-после ще бъде.

- Не стигнаха ли поне за нова кола?
- Имам си автомобилче, но може да се каже, че е от предишни премии. Не е лъскава колата ми, даже е на повече от 10 години.

- Имала ли си трудни преживявания във водата, някакви инциденти?
- Проблемът донякъде е, когато излезе вятър. Аз от малко време греба, но имам страхотно чувство за балансиране, развивам се бързо. В националния отбор е имало момчета, които тренират 15-ина години и не могат да гребат по средата на язовира, тъй като балансът им е труден. Все гледат да са край брега, а при мен го няма този проблем. Единствено се страхувам от студа, измръзват ми ръцете докато греба. Инциденти не съм имала.

- Какви контузии си лекувала?
- Заради това, че бързо навлизах в кануто и се стремях да правя повече сила, се стигна до дисковата ми херния. Много сериозна контузия, 10 дни не можех да се отлепя от леглото. Беше в края на 2010 година. Дисковата херния все още ми създава проблеми. Мускулатурата на гърба ми не е добре изграден. Рамената доста страдат - имам разкъсвания и на двете. Иначе когато бях 20-годишна се контузих на овчарски скок - счупих си глезена. Разкъсах и връзки тогава. А в Пирогов дори не ме снимаха. Директно ме гипсираха, нямах представа какво точно ми е било.

- Била си лекоатлетка, а се прехвърляш към кануто. Защо взе това решение?
- Когато бях първи курс в НСА "Васил Левски" - на 19 г., минавахме летен курс по водни спортове. Качвахме се на различни лодки - академично гребане, каяк... Тренирах една година след това - и академично гребане, и участвах в осморка каяка. С НСА станахме първи, помогнах в някаква степен за успеха. Следващата година започнах сериозно с кануто. В началото продължавах да ходя и на лека атлетика и на гребане, но след тежката контузия се отказах от бяганията. Много исках да достигна нивото на Тереза Маринова, на Христо Марков, на Ивет Лалова, но физиката ми не е на атлет. В НСА дори ми направиха генно изследване и откриха определен ген във веригата... определя към какво си предразположена - дали за скорост, дали за силова издържливост. При мен се оказа силовата издържливост. На базата на по-високо натоварване мога да издържам по-дълго. Иначе като малка тренирах с Мирелка (б.р. - Спортист на България за 2016 година Мирела Демирева). Декември отидох на церемонията само заради нея - за да я видя и да я поздравя. Много сме близки. Тя е първият човек, който видях на стадиона като атлет. Бях пети клас, тренирахме заедно на "Георги Аспатрухов", от малка съм левскарка. Закърмена съм с Левски, а и израснах в квартал "Левски Г". На "Георги Аспарухов" имаше писта тогава, там бягахме. Не й отстъпвах много, на кантар бяхме. Тя беше по-нисичка от мен, но в пубертета дръпна на височина. На многобой на Републиканското я побеждавах. Предимството ми беше мятането на гюле, в което тя се представяше слабо, а аз с лекота го хвърлях. Години наред скачах скок дължина и мятах гюле, което е странна комбинация. Започнах атлетиката на 11 години, в кануто преминах, когато бях на 23 г.

- Като студент работеше ли нещо?
- Да, съчетавах ги - работех и тренирах. Бях една година при бате Енчо в "Патиланци" в ЖК "Младост". Харесваше ми работата с децата. Той ми беше комшия, покани ме да работя и с удоволствие приех. И с други работи съм се занимавала преди да се захвана с кануто - имам диплома за масажи, и това съм практикувала. Бях и треньор по лека атлетика в спортен клуб в София с 25 състезатели. И на село съм работила. Един път си направих експеримент и исках да видя какво им е на жените, които събират картофи на полето. Изключително къртовски труд. 10 часа вадих картофи за 10 лева. Още като бях малка дядо ми казваше да усетя каква е работата на полето и да видя как се изкарват пари, и като стана началник да знам как да оценявам труда на хората. Не се срамувам от това, че съм вадила картофи, няма срамна работа. Нормални хора сме.

- Какви са лишенията ти?
- Основното е, че не мога да кажа, че реално имам дом. Домът ми е там, където съм на лагер. Но с годините привикнах. Този път съм избрала. Липсват ми близките и приятелите ми. Благодарна съм им, че от време на време идват на лагери и мога да разпускам с тях. Друго от лишенията ми е, че племенниците ми израснаха, докато бях по лагери. Но положителните черти смятам, че са повече, защото когато си тренирал 18 години, влагаш душа и тяло и трудът ти се възнаграждава - това е уникално. Вярвам, че доброто съществува и хората, които желаят и дават всичко от себе си, им се отблагодарява след това.

- Спомена племенниците, а замисляш ли се за наследници вече?
- Замислям се наистина, тази година ще правя 29 години. Нормално е да мисля за тези неща. Каквото Господ покаже, да сме живи и здрави.

- Имаш ли мъж до себе си?
- Да, бивш спортист е, но за момента не искам да говоря повече за личния живот.

- Като беше малка как се насочи към спорта и по-специално леката атлетика?
- Самоинициатива. От малка имах изключително много енергия и сила. Когато трябваше да се кандидатства - 6-7 клас, сама отидох да кандидатствам в Спортното, на своя глава. Майка ми и баща ми никога не са ме спирали и винаги са оставяли сама да правя избора си. Винаги завършвах с отличен. Виждаха сериозността в мен, от малка ми имат доверие.

- Родителите придружават ли те по международните състезания?
- Нямаме средства, за да пътуват с мен. Аз съм от семейство на много отрудени хора. Сега са пенсионери по болест, за съжаление. Нямат достатъчно средства, но така е в България - борба за живот. Но това не им пречи да се радват на успехите ми. Благодаря им за подкрепата, а специално на баща ми (б.р. - Кирил Стаменов) винаги съм му се чудила, че за състезанията ми понякога знае доста повече от мен. Дори преди мен научава в кой коридор ще бъда, постоянно се рови в интернет и се интересува.

- Какво завърши в НСА?
- Специалист по лека атлетика и учител по физическа култура. Изкарах и магистратура "Спорт за високи постижения".

- Виждаш ли се учител след време?
- Защо не. Повече обаче искам да бъда треньор, на там ме влече. Характерът ми е такъв, че обичам да влагам енергия в нещо, в което да виждам пряк резултат. Не че в училище е трудно, но системата в момента е такава, че не можеш да прилагаш собствените си знания и желания.

- На Олимпиадата в Токио 2020 ще бъдеш на 32 години, ще имаш ли сили за нещо голямо?
- Много искам олимпийско злато, към това се стремя. Когато започнах с кануто ми казваха, че ще има женско кану на Лондон 2012, но след това го отложиха с 8 години за Токио. Един от проблемите е свързан с телевизионното излъчване. Между сериите има по пет минути пауза, за да се успокои водата. Това е прекалено много време за телевизиите. Заради това пропадна женското кану от програмата на Рио 2016 и остана чак за Токио през 2020 година. Има време, най-важно е да бъда здрава. Иначе 32 години за нашия спорт са нормална възраст. Ивет Лалова е на 32, а видяхте какво направи на Олимпиадата в Рио това лято. Много я уважавам, винаги съм й се възхищавала.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ