Те са като феи от приказките. Те правят неща, които останалите не могат. Сигурен съм, че заради тях може да се разчувства и най-коравосърдечният човек. Те са ЛЮБИМКИТЕ. Трудно се намират подходящите думи след онова, което ни подарихте. За онези почти седем години, за медалите, за успехите, за битките, за трудностите и за всичко останало, думите са излишни. Едва ли има разказвач, който може да опише с изречения вашата приказка. Едва ли има поет, който да изплете стихове за вашия път. Едва ли има художник, който да нарисува картината, която заслужавате. ЛЮБИМКИ, поклон. Поклон за всичко, което направихте през всичките тези почти седем години. Поклон заради онези мигове, в които ви чакахме да стъпите на най-високото стъпало на почетната стълбичка и да целунете медалите. Поклон заради онзи момент, който никога, ама никога няма да забравя – как Рени първа стисна медала в Рио и го целуна, плачейки. Поклон заради онзи момент, в който Мишето вдигна над главата си един допълнителен медал и за Цвети Стоянова. Поклон заради онази магия, с която пленявахте със съчетанието от саундтрака от филма “Анастасия” (любимо ми е). Поклон заради това, че продължихте след разочарованието в Лондон и след много други разочарования. Какъв би бил животът, ако нямаше трудности и спънки?! Вие ги преодолявахте една след друга, заедно и с характер. Поклон, че днес изправихте на крака почти 14 хиляди души, чийто сърца туптяха с вашите. Туптяха в ритъма и спомените от Монпелие (Рени, друго си е без багаж, нали?!), Измир и Рио. Вие наистина сте специални, вие се превърнахте в любимките на цял един народ.
Първо беше Катрин Велкова. “Катрин е моята аристократка”, каза Илиана Раева на днешния бенефис за Кати, която излезе и изигра феноменалното съчетание по музиката от “Анастасия”. С него ансамбълът взе първия си медал от Москва през 2010 година.
Дойде ред и на изключително красивата Елена Тодорова. “Елена е мой човек”, коментира председателят на федерацията за Ели. “Аз трудно се концентрирах. В Монпелие отидохме с нагласата да играем добре и без грешка. После обаче стана друго. Спечелихме бронз в многобоя, емоцията беше страхотна и сега настръхвам”, добави Ели, която излезе и плени с красотата си. Изглеждаше великолепно, а игра като богиня на “Фантома от операта” на Андрю Лойд Уебър. Съчетанието, с което “златните ни момичета” спечелиха първия си златен медал като ансамбъл – в онзи кошмарен град Монпелие, превърнал се за тях в щастлив френски романс.
Време е да ви представим най-красивите очи на света – Ренета Камберова. Синеоката любимка излезе на килима в небесно синя рокля. Изглеждаше като изваяна, все едно всеки момент ще се разтопи от красота и изящество. А в допълнение “Лунната соната” остави феновете без дъх. “Въпреки разочарованието в Лондон през 2012 година “Лунната соната” остава шедьовър”, каза Рени и полетя в приказния си свят.
Ето я и нея. Човекът отбор. Момичето, за което преди няколко месеца написахме, че не е за вярване къде се намира само няколко дни след прибирането от Олимпиадата в Лондон. Тя беше на възстановяване, а след това на... лагер в Белмекен. Истински капитан. Железен войник. И днес доказа, че нищо не може да я спре. Дори някаква си бъбречна криза, която имала намерение да я извади от строя. Само че не съм съвсем сигурен дали Михаела Маевска би се предала точно пред такова нещо. Та тя претърпя две операции преди олимпийски игри, лекарите я гледаха не съвсем нормално, когато тя казваше, че след няколко дни трябва да се движи, скача, прави пируети, шпагати и да понася тежест на колената си. А на всичкото отгоре искаше да играе на олимпийски игри, защото тя беше КАПИТАН. Такъв, какъвто няма нито един друг отбор на света. “Грешката в Лондон ми костваше отказване. Останах зарди другите момичета, успяха да ме разубедят”, спомни си Мишето. А подарък от нея за феновете беше “Хензел и Гретел” от нашето световно първенство в Измир, на което любимките станаха абсолютни световни шампионки.
Ако има момиче, което да може да прави всичко в гимнастиката, това е Цветелина Найденова. “В Измир усещах моето съчетание, там все пак станахме световни шампионки. Чувствах се като целуната от Господ. След 18 години България отново имаше абсолютни световни шампиони”, каза Цвети. После беше бяла като самодива. Красива. Приказна. Пленяваща. Изпълнението й отново ни върна към световното в Измир, за да си спомним за златните медали.
Красивата й усмивка се завърна. Вярвах и бях сигурен, че ще я покаже отново. Защото тя го заслужава. Всички се молеха за нея. Цвети Стоянова не сдържа сълзите си, когато се изправи и получи любовта на всички 14 хиляди в залата. “Тя е толкова красива, че всички чужденци само ходеха и я преследваха да я снимат. Казваха, че има нещо екзотично в нея”, разказва Илиана Раева, представяйки Цвети. Момичето с неземна красота и изключителни качества.
Тя отдавна не е онова малко момиченце, а отдавна стана истински боец - Християна Тодорова. В нея има нещо различно, нещо, което можеш да помниш цял живот. Не можеш да забравиш излъчването й. В един момент може да получиш най-красивата усмивка, а в друг – да те гледа с убийствен поглед. Самата тя казва, че е инат, но без него не би стигнала дотук. “Пишех хиляди пъти наказания, които ме караха, ако не изпълнявам нещо”, спомня си Християна Тодорова. Момичето, което ще ми липсва. “Цар Лъв” беше от нея за всички фенове.
Още през лятото написах, че Любомира Казанова е нечовек. Няма как на 15 юни да влезеш в отбора, а на 21 август, има няма и два месеца по-късно да си олимпийски медалист. А през това време да си играл и на европейско първенство. Нали знаете, че има спортисти, които се готвят цял живот за участие на една едничка Олимпиада?! Бубето имаше по-малко от два месеца, за да се подготви и да понесе отбора на гърба си. Защото това, което тя направи, беше геройско. Всички чакаха да се издъни или да стъпи накриво, защото беше онази притурка, която всеки е готов да смачка. Но тя се оказа великолепна. “Получих уникален шанс. В началото ме обзе паника дали ще се справя като тях, но след това нямах друг шанс”, върна времето съвсем скоро Любомира.
Малко са хората, които са способни на подобно нещо. Тя е една от тях и никога няма да променя мнението си за нейните възможности. Може да е имало неприятни ситуации, да сме били на различно мнение или да сме защитавали различни тези. Една обаче е истината – тази жена е достойна за уважение за това, което направи за тези момичета. Може да не се харесва на мнозина, но Илиана Раева затова е Илиана Раева. Защото днес може да напълни “Арена Армеец”, а утре по същото време да я напълни още веднъж. И ако й я дадат за трети ден, ще я напълни трети път. После ще иде в Русе, Варна и ако има път към друга планета, ще закара хора и там. Човек, който може и знае как се върви напред в живота. Може не винаги да е била права, но не може да се отрече – тя е изключителна личност.
Преди една година след европейското в Щутгарт написах: “Благодаря ви, момичета, че ви има - Вие сте нашата гордост и светлият лъч в тъмнината”. Днес само ще допълня: “Никога няма да ви забравя”.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
