Не са малко случаите, когато даден футболист преминава от един отбор в друг, но не изиграва нито секунда за новия си тим, тъй като е продаден в чужбина. В рубриката ни БЛИЦ Архив ще се спрем на два подобни трансфера.
В началото на 90-те години на миналия век Ивайло Андонов е голямата звезда на „червените”. Нападателят преминава на „Армията” от Пирин през лятото на 1991-а. За отрицателно време той се превръща в основен коз на ЦСКА. Иво има голям дял за спечелената титла през 1992 година, а добрите му изяви предизвикват интерес от чуждестранни клубове. В Борисовата градина обаче отхвърлят две-три оферти, тъй като са неудовлетворени финансово от предложенията.
Андонов остава в ЦСКА още два сезона, в които продължава с добрите си изяви. Договорът му с клуба изтича през юни 1994 година. Малко преди това „червените” босове правят опити да задържат Ивайло, предлагайки му нов контракт. Нападателят обаче не иска и да чуе, тъй като вече гледа смело към изхода на стадион „Българска армия”. А и в средата на месец май един популярен в България човек го търси по телефона и му предлага тайна среща. Въпросният човек е Томас Лафчис – тогавашният президент на Левски. Ивайло дава съгласието и се вижда на четири очи със „синия” бос във вила, намираща се в покрайнините на София. Там Лафчис предлага на Андонов да подпише договор с клуба от „Герена”, като финансовите условия са повече от добри. Съгласи ли се, Ивайло ще получава почти двойно по-висока заплата от тази, която взима в ЦСКА.
Нападателят е разколебан поради две причини. Първо, притеснява се от реакцията на феновете. Та той не е случаен футболист на „Армията”. Напротив – най-добрият играч на „червените” е. Как така изведнъж ще премине от единия в другия кръвен враг. Второ, Ивайло очаква да си намери отбор в чужбина, където да заиграе като свободен агент. Даже се надява всеки момент да му се обадят от Германия или Франция.
Лафчис обаче е подготвен и за подобен вариант. Босът на „Левски” предлага на Андонов да изчакат и ако не се получи нищо зад граница, да подпишат договор за една плюс една година. Нещо повече – Томас твърди, че съществува вероятност да уреди Иво в чуждестранен тим, но не изпада в подробности.
До края на май Ивайло не успява да си намери нов клуб, а в същото време попада в разширения състав на националния отбор за световното първенство в Щатите. Малко преди да отпътува за САЩ, Андонов отново се вижда с Лафчис. Босът на Левски му предлага да подпишат договор, но нападателят отлага това за след Мондиала. Причината е повече от ясна – Иво се надява покрай участието си на световното да се уреди със свободен трансфер.
На първенството в Америка България прави истинско чудо, спечелвайки четвъртото място и бронзовите медали. Андонов обаче не изиграва нито минута на Мондиала и напразно се надява на обаждане от чуждестранен клуб.
В същото време в София Лафчис му е подготвил изненада. С боса на Левски се свързва мениджър, който обявява, че испанският Албасете търси спешно нападател. На секундата видеозаписи с мачове на Ивайло са изпратени по посока родния клуб на бъдещата звезда на Барса Андрес Иниеста. Българинът е одобрен веднага. След като Ивайло се завръща в България, президентът на „сините” го информира за случилото се и му предлага следния план – Иво да подпише с Левски, след което клубът автоматично ще го продаде в Испания. Андонов не се колебае и слага подписа си под контракт с вечния съперник на ЦСКА. Няколко дни по-късно той и Лафчис заминават за Иберийския полуостров. Там Ивайло минава успешно медицинските прегледи и без да кара пробен период, подписва с Албасете. Сумата, която Левски получава, остава в тайна. Според непотвърдена информация става въпрос за 120 000 долара.
Андонов играе един сезон в испанския тим. Записва 24 мача и отбелязва 4 гола. На другото лято – през 1995-а, преминава в германския Арминия (Билефелд). Година по-късно – през юли 1996-а, Ивайло се завръща в... ЦСКА. Никой не го укорява за трансфера в Левски и продажбата в Албасете. Напротив – Иво е посрещнат с фанфари и с надежда да изведе „червените” до нова титла. Точно това и е случва. Под ръководството на Георги Василев и след изключително силните изяви на Андонов (18 гола) ЦСКА не само печели шампионския трофей през 1997 година, но вдига и Купата на България.
Подобен е случаят с Мартин Зафиров. През лятото на 1997 година крилото подписва с Локомотив (София), след което Николай Гигов автоматично го продава на Хамбургер, без Марто да е носил червено-черната фланелка. В Германия обаче на Зафиров не му потръгва. Той получава червен картон още в дебюта си в Бундеслигата. Всъщност, това се оказва първият и последен мач на Мартин с екипа на Хамбургер. Немският клуб се отказва от услугите му и наскоро подписаният договор е бързо-бързо прекратен по взаимно съгласие на двете страни. Зафиров се прибира в България и тогава вече облича „железничарската” фланелка на тима от "Надежда".
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
