„Не искам да разваля нищо в ЦСКА, градим нов отбор, а за това трябва време”, заяви на предела на възпитанието си немският възпитаник Павел Дочев. Секунди след края на мача ЦСКА-Черноморец(1:2) новият треньор на “армейците” бе подложен на няколкоминутен кръстосан разпит от страна на журналистите. Колегите се опитаха да изкопчат така жадувания отговор от Дочев – дали на разбора ще се обсъжда евентуалната му оставка или не. И не пожънаха успех!
 
Хладнокръвен, сдържан и с елегантни словесни отсичания, старши треньорът на „червените” отвърна на удара, демонстрирайки пълно спокойствие и поне привидна търпимост. Изумен как след само две изиграни срещи вече се спекулира с това ще или няма да продължи да ръководи ЦСКА, Дочев си припомни, че все пак работи в България – страната, където не само възможностите, но явно и всичко останало е неограничено...
 
На новия треньор му бе гласуван пълен вот на доверие, за да изгради нещо, което до момента само е било рушено. Изправянето на крака наистина е трудна задача, но не и неизпълнима. Червеният ТИТАН-ик е започнал бавно да потъва. За капак ЦСКА падна и в контролата с Ботев (Враца). Да споменавам ли възгласите от публиката след края на двубоя – добре познати и попадащи в графата „без коментар”? Няма смисъл. Песента „за оставката” вече всички я знаят наизуст. Радва се на такова нечувано удобство сред родните агитки и техните ултраси, че на журналистите им остава единствено да констатират. Но защо ли?!
 
Родният футбол сякаш си играе на шикалки. От едната крайност до другата. От “Осанна до Разпни го” – всеки път все един и същи сценарий, менят се само изпълнителите на главни роли. А шампионатът тепърва започва... Павел Дочев дойде като Спасител за ЦСКА, но засега краткият престой у нас ще му държи влага още дълго. Миш-машът от български манталитет и нашенски футболни интерпретации вероятно идват в повече на треньора, изграждащ преди това кариера във Втора и Трета Бундеслига?!
Така че, г-н Дочев, не се поддавайте на българския манталитет! Абсурд или не, редом до треньорските си качества трябва да развивате и способността си да понасяте порциите от простовати подмятания и арогантни предложения, ако не след всеки мач, то поне през два. Защото родните футболни специалисти, някои от които ТИТАН-и на мисълта, още отсега са заумували дали пък след още няколко провала по добре позната схема няма да ви бъде показан и на вас пътя.
 
Но все пак не е зле да споменем, че пословичните атаки към треньорския щаб не само за ЦСКА, но и за всички отбори в „А” група са нещо обичайно за родната футболна действителност. Историята помни фрапантни примери, които едва ли си заслужават изреждането точно по темата за Павел Дочев. Като този сценарий търпи най-много повторения най-вече при т.нар. грандове. „Сини” и „червени” сменят треньори като носни кърпички. И в Левски, и в ЦСКА е имало периоди, в които треньорските рокади са ставали с такава безумна честота на действието, че дори върлите им запалянковци не знаят как да противодействат на безумието, въпреки доказаната си певческа изобретателност.
 
Разбира се, Павел Дочев е далеч от мисълта да въвежда в „червения” тим немска дисциплина и е похвален реализмът му, че каквото и да се направи, българският футбол си остава български. "Не съм аз този, който ще говори за оставка. В момента няма успехи и това е ясно. Надяваме се обаче те да дойдат скоро. Колкото до нещата, които се пишат и говорят в медиите, трябва да ходя на психиатър, ако вярвам на всичко това", заяви Дочев. Дано не му се наложи подобно посещение... Все по-актуален обаче е въпросът кога свършва търпението на българите с европейско поведение и дали то би могло да действа отрезвяващо на онези, които принципно нямат навика да се държат на ниво.
АНЕЛИЯ ПОПОВА/БЛИЦ