Повечето от феновете на футбола у нас знаят отлично кой е Петър Хубчев - героят от САЩ`94, вече селекционер, който дебютира снощи със загуба 1:4 от Франция. Скромен и тих, той винаги е мразел да се показва пред камерите, рядко дава интервюта, обикновено гледа намръщено към камерите. Но решаваме да погледнем бившия защитник от друг ъгъл. Родното му село Гложене е сравнително близо до София. И екипът на "7 дни спорт" тръгва по следите на родения преди 52 години специалист.
    
В един от мрачните дни на седмицата, в която Петър е поел националния тим, пристигаме в Гложене, Тетевенско. Не искаме в никакъв случай да притесняваме родителите му за прекалено лични истории или жълтении. Затова приемаме предизвикателството повече от сериозно. Тетевенският Балкан е затиснат от сиви облаци, а есента се усеща ясно в селото. Хората прибират по дворовете за последно, преди да зазимят. Човек на средна възраст проявява интерес към екипа ни, докато излиза със старата жигула по работа. Спираме го с "Добър ден" и въпрос дали знае къде живеят родителите на Петър Хубчев. "Разбира се, аз лично ще ви заведа", отзивчив е човекът и продължава: "Ей, вие от Левски ли сте", проявява интерес селянинът, разбирайки, че екипът идва от София.

"Аз съм левскар, лично го заведох на "Герена", хвали се човекът, представил се като Стоян. Настоящ шеф е на ловната дружина в Гложене, бивш полицай и някога деец на спорта, когато е имало и футболен отбор в селото. Пали старата жигула, а колата ни го следва към семейната къща на Хубчеви. И понеже селото не е голямо и очевидно всички се знаят, Стоян влиза направо в двора и подвиква: "Кънчо, Керанке, тук ли сте, покажете се, бе." Не може да му се отрече, настоятелен е. Първа излиза майката Керанка, усмихва се и стопява всякакви притеснения. Майката на Хубчев е леко смутена, но приветлива.

"Здравейте, малко съм притеснена, че идвате така, не съм готова за гости", казва леля Керанка. Успокояваме я, че няма нужда от софри, а просто искаме да разберем повече за сина Петър.

"Ааа, е, нормално, той Пепи сега вече като национален треньор ще стане и по-търсен", разумна е майката. В този момент излиза и бащата Кънчо. Той също е приветлив и поздравява екипа на "7 дни спорт". Разговорът започва на двора.


* Снимка: "7 дни спорт"

Беше скромен, на баща си се е метнал, аз съм по-устата и пряма подхваща темата Керанка. "Исках атлет да стане, имаше добра физика като дете, а и спортът е хубав, индивидуален. Пепи обаче искаше да е футболист. Водех го в един двор на бившето ТКЗС. Риташе с другите деца след училище, бяха малки, а и задружни", включва се в разговора за детството на Хубчев и неговият баща Кънчо.

Така хлапакът се пали по футбола, а късметът му се усмихва един ден, когато е в четвърто отделение на крехките 10 години. "От Ловеч беше дошъл някакъв даскал от спортното училище и си харесал няколко деца, сред тях и нашия Пепи. Беше ги извикал на изпит в града. Състезаваха се на бегови упражнения. Нашият Пепи беше втори, тичаше с още едно момче, искаше да го приемат и даде всичко от себе си", продължава майката Керанка. "Доволен съм, че отиде в Ловеч от малък", допълва таткото.

"Спортът го възпита добре, беше си дисциплиниран от малък, по-важното е, че наблягаше и на училището. Сам искаше да учи."
Интересуваме се дали Петър Хубчев е бил общително дете в онези години. "Да, останаха му много приятели и в Ловеч, и в София, и тук. Много харесваше Стара Загора - и хората, и града, а и остави добра следа там", горда е леля Керанка.

"Много обича приятелите си. Даже като си идва до Гложене, не се задържа много вкъщи", продължава баща му. Веднъж дойде да ни види, седнахме да вечеряме и му звънна телефонът, беше негов приятел от Ловеч. Хапна надве-натри и запраши към Ловеч. Той там остави апартамент и много му харесва. Има много приятели, а и на много хора е помогнал."

Кънчо Хубчев разкрива и друга непозната страна от новия ни национален треньор. "Помагаше на един дом за сираци в Севлиево, подсигуряваше им топлината няколко години, дрехи, други пособия. И аз разбрах за това веднъж, като отидох до Севлиево. Помня имах някаква работа там и на улицата ме срещна една жена. Тя е работила в този дом - продължава Кънчо. - "Златен син имате, добър човек, с огромно сърце", редеше за Пепи женицата. Така разбрах, че е помагал. Знам, че кметицата на Тетевен е искала съдействие от него за екипи на децата от местните отбори. Поръчал в София да се ушият 50 комплекта за дечицата", не крие емоцията си гордият баща.

"Веднъж пък една комшийка, възрастна, го беше срещнала тук и споменала, че не е добре, трябваха й пари за лечение. Пепи не се замислил, дал й колкото трябва. Да ви кажа, не че ми е син, но съм доволна. Помагаше и на кметството за местния отбор. Отдавна го няма вече тима, но пращаше косачка от Тетевен. От време на време идваха и отбори да тренират", припомня си майката.

Кънчо ни кани да видим запустелия селски терен, а на входа ни посреща надпис "Герена". Тъжна картинка, особено когато минаваме покрай двете затворени училища на селото. Кънчо ни ги показва с носталгия. Старото е красиво, във възрожденски стил. Виждат се изпочупените прозорци и празни ученически стаи 100 метра делят старото от новото училище - и то също пуснало кепенци.

"Имаше 2500 жители едно време, сега едва го докарваме до към 600 човека. Няма деца, затова затвориха и двете. Сега ходят в Тетевен да учат", разяснява майката. "Най ми е болно от злобата човешка. Много му завиждат, злоба и омраза има много", нарежда тя. Усеща се болката и в двамата. Керанка дава ужасяващ за народа ни пример. Когато техният Пепи е треньор в Стара Загора и Берое бие Левски, при майката идва човек от селото. "Нарочно няма да му кажа името, но със злоба ми рече: "Да кажеш на твоя Петър чалма да си сложи." Беше фен на Левски, сякаш стреля с пушка двуцевка в сърцето ми. Разплака ме идиотът му с идиот, но го зачеркнах от живите в този момент", реди Керанка.

"А аз пък не знаех - продължава историята бащата Кънчо. - И я питах защо реве! И тогава, като ми каза, се отвратих. Много е завистлив българинът, да го знаете. Помня след успеха през 1994 г. в САЩ Пепи ни беше дал календари с националите, имаше го и него на голяма снимка. Дадохме ги в клуба на ловджиите да си имат. Един ден видях, че бяха скъсали снимката му. Не знам кой, но ми стана тъжно. Дадох си сметка, че у нас не обичат успешните хора", споделя тъгата си Кънчо.
Въпреки това Хубчеви са категорични, че за сина им няма по-хубаво място на света от родината. "Най си му харесва България, обича си и родния край, и приятелите.

Живя и в Германия и доскоро беше там, но нещо не можа да свикне, разкрива леля Керанка. "Заради семейството живя там. А да не чуе дяволът, опази семейството от вас, журналистите. Да са ми живи и здрави и снахата, и внучетата. Дъщеря да ми беше, сигурно поне веднъж щяхме да се скараме, а със снахата Поли не сме. Златна жена, възпита си добре децата, отгледа ги, изучиха ги. Сега си живеят в Германия и там работят. Няма да се приберат тук, но и какво да правят в нашата държава. При тях няма носталгия. Сега Валери, внукът, ще ходи и в Англия да учи още, иначе работи в голяма компания. Най радостно ми е и топло на душата, че Пепи се разбира със сестра му. Много силна връзка имат, помагат си", завършва Кънчо Хубчев.

На изпроводяк отваряме тема и за националния отбор. "Да ви кажа, дано да се представят добре, стискам им палци. Той Петър сега се запознава с играчите. Иска ми се да направим нещо, но трудно ще е. Ако паднем например 1:0 от Франция, пак ще е добре. Хубаво е да сме патриоти, но трябва и реално да се гледа. Франция са световна класа. Шведите не ги мисля още", откровен е Кънчо Хубчев.

Оставаме още 30 минутки около родната къща на новия селекционер. Страхотна красота. Гложенският манастир, планината, реката. Благословено от Господ място, макар и видимо запустяващо. Няма нито ТКЗС, нито двор, нито малчугани, които имат желание да гонят топката.

Асен Томов
Тетевен - София