Емил Костадинов даде ексклузивно интервю за „Екип”, в което се извини на Франция за двата си гола, които отбеляза в паметната за България нощ на 17 ноември 1993 година.

Пред БЛИЦ СПОРТ Емо уточни, че преди двайсетина дни в София са пристигнали двама френски журналисти, които предварително са уговорили срещата за интервюто. „Останах изненадан, когато ми предложиха да облека фланелка на техния национален отбор от 1993 година. Но нямаше проблем от моя страна. Интервюто и снимката бяха направени в столичен хотел”, заяви Костадинов.

- Колко често се събирате с другите футболисти от вашето поколение?
- Опитваме се да се събираме поне веднъж годишно. Имаме човек, който ни организира честванията през годините. Продължава и до днес, въпреки че вече е пенсионер.

- Какво си говорите, когато се съберете?
- Спомняме си стари истории със селекционера Димитър Пенев, който водеше отбора на Световното през 1994 и Европейското през 1996. Той е и чичо на нападателя Любо Пенев. Пенев има много специфичен начин на изразяване, който е много любопитен и интересен. Спомням си една история преди мача с Нигерия от САЩ 94. Тогава в съблекалнята той през цялото време ни говореше за Норвегия.

- Помните ли думите на Пенев преди легендарния мач на "Парк де Пренс"?
- Той ни говори много преди мача, защото знаеше, че имаме тежка задача - да спечелим и да се класираме на световното първенство. Не забравяйте, че ние победихме Франция и в първия мач в София. Напрежението бе върху вашия отбор, а не върху нас.

- Имате ли някакъв специфичен спомен от моментите след втория ви гол на "Парк де Пренс"?
- Да, аз тичах, а всички от отбора се опитаха да ме свалят на земята, Александров, Пенев…

- Говорите ли се още за този незабравим мач?
- В България вече по-малко, но когато съм в чужбина - постоянно.

- Обсъждали ли сте този мач при среща с някой от френските играчи?
- Да, с Жан-Пиер Папен. Ние бяхме заедно в Байерн (Мюнхен) и деляхме една стая. Аз се шегувах с него, но май не му беше много смешно. Редовно го питах: Жан-Пиер, ти къде беше на 17 ноември 1993 между 20:45 и 22:30 часа.

- Какво беше отношението ви към Франция преди мача?
- Учил съм френски в училище и все още разбирам малко. Дъщерите ми носят френски имена - Катрин и Ирен.

- Какво можете да ни кажете на френски за мача от 1993?
- Excusez-moi! (Извинете ме)!

- Да се върнем в днешно време. Как оценявате състоянието на българския футбол?
- Натъжава ме. Резултатите на националния ни отбор не са такива, каквито трябва да бъдат. На клубно ниво ситуацията е същата. Единственото изключение е Лудогорец. Може би това е и причината националният и отбор в момента да не е много силен. През този сезон Федерацията ни направи промени. От десет отборите в първата ни дивизия станаха 14.
 

- Някой казват, че методите на работа при вас са отживелица и не са се променили от ерата на комунизма. Как ще отговорите на подобно твърдение?
- Нашето поколение, което игра в САЩ 94, беше последното, което бе изградено по време на комунизма. Така че мисля, че методите тогава са били добри. Но е вярно, че понякога хората трудно успяват да се развият. Това е въпрос на манталитет. Резултатите на нашето поколение, което стигна до полуфиналите на световното първенство, бяха труднодостижими за тези, които дойдоха след нас. Вдигнахме летвата твърде високо. Но работим за бъдещето, а не живеем само със спомените. Проблемът е, че след това и до днес имаме горе долу по трима добри футболисти в състава на националните ни отбор, а футболът се играе с 11 души на терена.

- Лудогорец с неговият интернационален състав ли е моделът, който трябва да се следва от останалите български клубове?
- Не съвсем. Малко отбори могат да си позволят такива инвестиции. В последните 20 години ръководителите на Левски и ЦСКА не направиха нищо за подобряване на базите на техните отбори. Само даваха пари, за да купуват футболисти.

- Какво мислите за натурализирането на бразилеца Марселиньо и взимането му в националния отбор?
- Малко ме смущава. Нормално е нашите отбори да са съставени от българи. Но ако Марселиньо може да помогне на младите играчи - защо не?

- Какво бихте предпочели - да сте футболист в днешно време или в годините, когато бяхте играч?
- По наше време мислехме за професията си по-спокойно. Днес натискът върху футболистите е много голям. Има интернет, социални мрежи. Мисля, че преди беше по-добре.