Легендата Пламен Гетов, майсторът на головете и истински магьосник във футбола, говори за кариерата си и за проблемите на любимия си спорт в обширно интервю за предаването "Код спорт" по TV+.

- Маестро Гетов, веднага се сещам за една история за Наско Сираков и теб. Когато той беше директор в "Левски", ти му казваш: "Вземи ме да ти оправя головата разлика!". Отговорът е: "Куци коне вече не ми трябват!". Последната дума бе твоя с репликата: "Аз винаги мога да докуцукам до фаула, да вкарам един гол и да се оттегля!". Сега можеш ли го това?
- Не е стихотворение да се забрави. До десетина пъти мога. Мускулът позволява толкова.

- Бързата топка днес промени ли техниката при изпълнението на фаулове?
- Промени я. Позволява от по-голямо разстояние да се шутира, по-лесно пада. Не е като топките от едно време - тежки и не вървят.

- С Роберто Карлуш ли започна промяната?
- При него беше външен удар с много фалц. Петьо Жеков я биеше с пръстите. Сега Роналдо изпълнява така. Според мен Жуниньо Пернамбукано е ненадминат. Виждал съм да вкарва и от тъч линията.

- Забравиха ли българските футболисти как се изпълняват свободни удари или просто няма кой да ги научи?
- Първо трябва да ти го е дал Господ, а след това някой да ти го обясни и да ти го покаже. На мен ми го обясни Петьо Жеков и ми го показа нагледно. Има няколко неща, които трябва да се спазват. А има някои, които като вкарат един гол, мислят, че могат да го правят постоянно.

- Какво стана с българския футбол днес?
- Връщаме се много назад. Нямаме детско-юношески школи, нямаме юношески футбол, нямаме спортни училища - броят се на пръсти. Оттам идва всичко. Нямаме бази, което е най-важното. Тренировъчен процес - никакъв. Така че няма какво друго да бъде, освен това.

- Плевен, един от най-футболните градове в България, не пропусна нито един "вирус" след 1989 г. Можеше ли това да не се случи и градът отново да има такъв отбор, с какъвто разполагаше по твое време?
- Най-голямото нещастие на Плевен е, че досега само четири години кметът на града е бил от управляващата партия. Винаги в нашия град кметът е от опозицията. Няма как държавата да помага на такива хора. Държавата отдавна е абдикирала от спорта, а щом няма помощ от нея, няма какво друго да се случи. Общината е бедна. От сферата на бизнеса никой не се интересува. В Плевен имаше двама души, които се интересуваха от футбола и помагаха. За две години поизхарчиха пари, тръгна нещо да се прави, но вече никой не им обръща внимание и не ги поканиха да помагат на футбола.

- Доста мрачна картина.
- Не мрачна, а трагична.

- В "Код спорт" питахме Роберт Просинечки, Георге Хаджи какво е да играеш за Реал и за Барса, двата световни гранда. Твоето поколение нямаше шанса да го пускат да играе в чужбина. Затова те питам какво е да играеш за българските грандове - ЦСКА и Левски?
- Удоволствие. Играеш пред пълни трибуни. Когато игрех в ЦСКА, бях по-млад. Играех с Ицо Стоичков, Любо Пенев, Емо Костадинов, да не изреждам и останалите. Почваха да броят головете от четири нагоре. След това публиката почваше да ни подкрепя още повече. Вкарваха се много голове.

- И все пак каква е разликата - в ЦСКА беше в края на един режим, а в Левски в началото на демокрацията?
- Като отидох в Левски, те не бяха ставали шампиони пет години. Обстановката беше много тежка, но отборът тръгна и станахме шампиони пет кръга преди края. Имам спомен от мача срещу ЦСКА, в който от 2:0 стана 3:2. Беше на 8 май. Помня го, защото на тази дата съм се женил и направих десет години от сватбата, десет точки разлика и празнувахме шампионската титла.

- Игра с ЦСКА и с Левски в евротурнирите. Знам, че не си носталгичен тип и не обичаш да се връщаш назад във времето, но кои са най-хубавите ти спомени?
- Приятно беше, когато бях в ЦСКА. Там отидохме по-напред. Декември заминах за Португалия, не останах при "червените". В Левски приключихме бързо, още в първия кръг. С ЦСКА победихме "Панатинайкос" и в София, и като гости, Спарта (Прага) - 3:2 там, а тук - 5:0. Имаше изпълнения, емоции. На полувремето старши треньорът Димитър Пенев ни каза, че нищо не играем, а резултатът бе 5:0.

- Какво си спомняш от работата с Димитър Пенев?
- Много емоции съм имал, но трудно се разказват такива работи пред камера.

- Какво мислиш за Лудогорец? Работи там в началото на проекта в Разград.
- Аз бях в школата. Лудогорец се развива по правилния начин, но не ми харесват някои неща. Преди време като ги споделих, получих дело, защото съм обидил Ангел Петричев, че не разбира от футбол.

- И за това се води дело?
- Да, бил притеснен от моите изказвания. На 27-и септември ми беше делото в София. Не искам да говоря на тази тема.

- "Инвазията" на чужденци в родния футбол какво е нож с две остриета, единственият ни шанс или неизбежното зло?
- Според мен е неизбежното зло, защото голяма част от тези чужденци не трябва да бъдат тук, но няма друг начин да се вдигне малко нивото. Доколко се вдига, сами виждате. "Лудогорец" вдига нивото, макар че в началото и те взимаха и някой друг "куц кон", както се изразява Наско Сираков. Сега вече техните играчи са много класни. Взимат ги в Разград, защото тяхната цел е друга.

- Но се постига тази цел - за три години два пъти в Шампионска лига.
- Никак не е малко това. Това е много голям успех и те ще продължават да се класират, защото надграждат. Мислил ли е някой, че ще имат футболист, за когото дават 10-15 млн. и го търсят и искат да го вземат?

- Кой е най-добрият треньор, с когото си работил в твоята кариера и с кого си имал най-големи проблеми?
- По принцип съм работил с много треньори и от всеки съм взел по нещо, но винаги съм казвал, че човекът, който ме е променил, е Жоро Василев. Той ме научи да тренирам в понеделник и вторник. Много рядко тренирах в тези дни, защото по онова време понеделник и вторник бяха дните, в които се тичаше най-много и в повечето случаи без топка, а аз без топка не можех. Имах малко проблеми с глезените - подуваха ми се от натоварване, след мач, тъй като ме поритваха. Знаех, че щом ще е без топка, няма как да тренирам. Жоро Василев разбра това нещо и го промени. Вече се тренираше от понеделник с топка. И аз като видях, че заниманията са с топка, не отказвах. Може би затова два пъти станах голмайстор, когато треньор ми бе Жоро Василев. Вкарах 26 гола, колкото отбелязах и в Левски. Другата разлика е, че в Плевен играх 26-27 мача, докато в Левски играх 30 срещи. В Левски ми дърпаха стената не на 9.15 м, а на 10.15 м, а в Плевен на 7 м. Така че той ме промени. Иначе съм се карал с всички, не съм пропускал никого. Единственият, с когото не съм се карал, беше Стефан Величков. Той бе играл на световно първенство, а още не бе 86-а година и ми казва: "Само с мен не се караш!". А аз му отговорих: "Ами, не съм те стигнал! Ти си играл на световно!".

- Кои са най-големите ти приятели във футбола?
- Имам много приятели, особено с тези, с които съм играл. Няма футболист, с когото да съм играл, да съм се скарал и да не си говорим.

- С кого най-добре си партнираше на терена?
- С всички, които бяха в движение. Беше ми много лесно да я подавам, стига да видя някой да тръгне.

- Сега следиш ли какви безумия се случват в националния отбор? Резерва с пет мача става капитан, грешна смяна - един не разбрал, че трябва да излезе, а напуснал друг, десет дни преди мач на националния отбор, треньорът си тръгва и то още в началото на квалификациите. Какво мислиш?
- Първо ние нямаме добри футболисти - такива, които да решат проблемите на националня отбор и да го класират. Колко от тези, които играят в националния отбор са титуляри по клубовете си? Колко от тях играят постоянно? От българското първенство кои са заслужили да бъдат в националния отбор? Като започнем с напрежението, което се създава върху хората, които управляват националния отбор, аз не съм чул една хубава дума да кажат за треньор. Все треньорът им е виновен. Какво да направи треньорът за три дни, като те идват на лагера неподготвени? А и според мен повечето идват без желание. Най-голямото им желание е като се приберат да си видят роднините. Членовете на Изпълкова също се изказват и плюят по треньора, дават акъл кой да бъде треньор.

- Членове на Изпълкома, които не са играли футбол.
- Сигурно, като са му дали топката, я е разрязал да види какво има вътре.

- Поколението на четвъртите в света имаше ли повече късмет от вашето, което игра на Мондиала в Мексико през 86-а или също бяхте супер играчи?
- Късметът при тях беше, че вече играеха в чужбина. На голяма част от тях им изтичаха договорите и трябваше да покажат желание на терена и да се стигне или до удължаване на договора или някой да поиска да ги купи. При нас имаше двама, които играеха в чужбина - Желязков и Пламен Марков. И двамата бяха резерви. Вуцов не ги слагаше да играят. Да, влизаха като смени, но не са били титуляри в националния отбор. Тогава се взе решение след 28-годишна възраст да ни пускат да заминем. Преди световното първенство нямаше шанс някой да излезе, защото разсъжденията тогава на нашите другари бяха, че ще дойде на световното милионер, а ние ще го чакаме да играе футбол!

- Нямаше ли някакъв вариант през 94-а да попаднеш в състава за световното? Тогава беше лидер в отборите, в които играеше, правеше хубави мачове.
- Треньорът си решава кого да вземе в националния отбор. Винаги съм бил малко "див петел" и нямаше как да отида да нося куфарите. Нямаше как да ме извика в националния отбор, при положение, че като напуснах ЦСКА, не получих златен медал. Бяха се снимали шест човека на една снимка - най-резултатно нападение, а само Ицо и Любо имаха повече вкарани от мен. Тогава бях малко обиден и си го казах. Стратега ми се разсърди и нямаше как да ме извика в националния отбор.

- Разкажи ни за онзи мач срещу Южна Корея в тропическия дъжд на световното първенство в Мексико през 1986 г. - равенство 1:1 с твой гол, но така и не победихме.
- Пристигнахме на стадиона сигурно два часа преди мача. Беше адска жега. Даже като излязохме да гледаме терена, Вуцов бързаше да ни прибира, за да не ни пече слънцето. В 15-ата минута вече беше ад. Можехме да победим, но може би опитът ни липсваше. Затова спечелиха през 94-а, защото опитът, който придобиваш, като играеш в чужбина, е много по-голям от нашия. Като се откриваше световното първенство на 15-ата минута, мислех, че е 45-ата.

- Като че ли сме жертва на прекалената дисциплина.
- Може би беше така. Не се разрешаваше да пием кола, кафе, защото не се знаеше какво може да покаже допинг контролът. Мачът с Южна Корея спокойно можеше да си го вземем, но просто и шансът не беше на наша страна. Имахме доста ситуации да вкараме втори гол.

- Вярно ли е, че на Мондиала си играл с частично разкъсана връзка и това е попречило на твой трансфер в "Нант"?
- Да, за жалост и аз го разбрах, но по-късно. Тези, които искаха да ме купят знаеха, че имам скъсана връзка, а аз самият не знаех. От Рибейро, който беше мениджър, разбрах, че имам скъсана връзка. Каза ми, че контузията на коляното, от която се лекувах преди световното първенство, връзката е била скъсана. Аз не вярвах и като се развали времето и почна да ме боли крака, отидох в ортопедията, където ми казаха, че медианната връзка е скъсана.

- Съдбата реши вместо в този европейски тим, да отидеш в португалския "Портимонензе". Съжаляваш ли?
- Не. Съжалявам, че не отидох в Испания. Тогава нищо не знаехме. Всеки гледаше по-бързо да излезе и да получи по-дълъг договор. Няколко дни преди това Наско се беше контузил в "Сарагоса" и трябваше да отида на неговото място за шест месеца, докато той се излекува. И като ми предложиха от Португалия вместо шест месеца, договор за 2,5 години, избрах тяхното предложение. Тогава нямаше кой да ни обясни, че е по-добре след шест месеца да си свободен и да си намериш друг отбор, да не говорим, че ще спечелиш повече.

- Поне три пъти са по-малки парите в Португалия.
- Това също, да. За това съжалявам. Иначе Портимонензе е малко градче. И за тях имам рекорд, както за "Спартак" (Плевен).

- В португалския шампионат вкара 34 гола в 71 мача и въпреки това напусна. Защо?
- Най-важната причина бе, че последната година бях самичък. Моята жена се занимава с коне и от 11 месеца, седем бях там, а тя тук язди и тренира. Дъщерята също бе с нея, а аз бях сам. А и не на последно място по онова време в България започна да се плаща добре. Викам си: "по-добре по-малко пари и вкъщи, отколкото сам".

- Спомена за конния спорт и за съпругата ти Ива. Как те направи по-запален и от нея към конете, които доколото знаем са и твой бизнес днес?
- Тя пет години беше шампионка при жените. Дъщерята също се запали. И аз през свободното време, като свърши мачът, отивам на конни състезания. Там се докосвам до земята, защото на всяко едно състезание ходя бос.

- А яздиш ли?
- Не, един път се опитах и си натъртих петата. От тогава разбрах, че не е за мен.

- В началото на кариерата си минаваше за една от най-лудите глави във футбола. Но сега казват, че си на другия полюс - живееш тихо, лежерно, спокойно. Така ли е?
- Така е, човек уляга. Имам внук, рита с левия крак. Оставил съм го сам да решава колко време ще играе и с каква топка, но му ги сменям непрекъснато.

- Роден си в Сунгурларе, Бургаско, но реши да останеш в Плевен. Съжаляваш ли?
- Не. Тук е моята четирилистна детелина.

- Повече от футбол или от коне разбираш днес?
- От футбол, естествено.

- Най-бруталният защитник срещу когото си играл?
- Много са. Имаше един Димов, който първо игра в Академик (София), а после беше в Спартак (Варна).

- Любимият ти чуждестранен тим?
- Барселона.

- Вратар, който те е влудявал със спасяванията си?
- Почти няма такъв. Само има един, който ми спаси две дузпи в една и съща година. Беше вратар на Ботев (Пловдив).

- Най-великият български футболист за всички времена е...
- Няма кой друг да е, освен Ицо. Той е постигнал всичко. Има и други, които много са ми харесвали, но като Ицо няма да имаме никога.

- Меси или Роналдо - кой е номер 1?
- Меси.

- Любимият ти гол от пряк свободен удар този срещу Югославия ли е от световната квалификация?
- Да. Предварително знаех къде трябва да бия топката.

- Най-добрият ученик на майстор Гетов?
- Много съм учил, на много съм показвал, но мисля, че Христо Колев възприе най-много.

- Как ще завърши България в гостуванията си от световните квалификации срещу Франция и Швеция този месец?
- След тази смяна на треньора ще има някакво раздвижване, но няма да си тръгнем с точки.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+