Бабатунде Адениджи пристигна в Левски през февруари след дълги преговори с клуба. Началото на кариерата му при "сините" бе трудно, но постепенно се адаптира и в момента е реализатор №1 на отбора. От началото на сезона Адениджи има 3 попадения, с колкото е и Божидар Краев.

„Бях с националния отбор на Шампионата на Африканските нации, което не бива да се бърка с Купата на Африка. Тогава ми се обади моят мениджър и ми каза, че има оферта за мен от Левски. Имах и други предложения, главно от Швеция и Норвегия. Но мениджърът ми ми каза, че Левски е един от най-големите клубове в България. Консултирах се и с брат ми, който ми обясни, че това е отбор, който редовно участва в европейските турнири и е добре организиран. Премислих всички варианти и реших, че Левски е най-добрият избор за мен”, каза Адениджи в интервю за Диема.

Наскоро Адениджи каза, че Левски може да завърши есента без да инкасира поражение.

„Разбира се, че е възможно. Нали помните как преди години Арсенал стана шампион на Англия, без да загуби нито един мач. И ние можем да постигнем подобен триумф. Всичко зависи от решителността ни. Ние сме мотивирани и фокусирани и искаме да донесем на клуба трофей, както от първенството, така и от купата. Можем да го постигнем!”

Несъмнено феновете на сините ще са доволни да чуят подобни думи, още повече, че сушата без отличие на „Герена” е дълга – вече 7 години. И все пак, каква е тайната?

„Ние гледаме на себе си като на едно цяло. Ние сме семейство. Винаги се окуражаваме взаимно, независимо къде и срещу кого играем. Не се караме, защото така ще нарушим хармонията си. И ако продължим да бъдем като едно цяло, ще успеем. И треньорът е много важен. Той е страхотен. Държи се с нас като с баща. Ако например аз и моят приятел Франсис имаме недоразумение, той ни вика и разговоря с нас точно както би направил баща със синовете си. Люпко Петрович не спира да ни окуражава, което ни дава мотивацията да се развиваме и да ставаме все по-добри”.

Освен като футболист, африканецът е интересен и като личност.

„Аз съм силно религиозен човек. Християнин съм и вярвам в Господ. Ако Бог не е до теб, ако не те напътства и не ти помага, няма как да постигнеш абсолютно нищо. Цялото ми семейство е силно вярващо”.

А откъде другаде черпи вдъхновение Адениджи?

„Много искам да съм като Рашиди Йекини (б.р. - автор на един от головете за Нигерия срещу България през 1994 година в САЩ. Йекини почина едва на 48 години през 2012-та). Той беше велик нападател. Още от дете, когато го гледах по телевизия, исках да играя като него. Друг нападател, на когото се възхищавам, е Дидие Дрогба. Той бележи фантастични голове. Стремя се да достигна нивото на тези двама футболисти”.