"Никога няма да стигнем". Това са първите думи, които идват наум на българин, който влиза да разгледа базата на Базел в Швейцария. И наистина - никога няма да ги настигнем. Поне не в този век.

Кацнал в парк, близо до центъра на града, спортният комплекс е меко казано уникален. С 20 футболни терена, голяма част от тях с естествена трева. С 8 игрища за плажен волейбол, 4 за баскетбол, огромна спортна зала, отделна зала за хокей на лед, велоалея, воден парк, игрище за плажен футбол, вратарски терен и дори малко рекламно игрище на Адидас, което е изградено от компанията за спортна екипировка. Има голяма столова, съблекалня за всяка възрастова група. В момента се изгражда още една зала, голямата се ремонтира, а освен това се прави и още един футболен терен. На едно от игрищата има трибуни и светлинно табло, а всеки терен има осветление. Има фитнес зала, зала за упражнения...

Едновременно тренираха над 10 възрастови групи детски и юношески отбори, както и 4 групи женски отбори. Всяко едно дете, което тренира в клуба, има екип с инициалите си на него. Всеки един отбор има треньор на вратарите. И това в град, който е с население около 175 000 души. Има ли нужда да продължаваме?

В Швейцария, и в частност Базел, просто знаят какъв е смисълът на всичко това. Смисълът е в младите, в тези които идват след нас. И им осигуряват всичко, за да се развиват и да успяват. Осигуряват всичко и на треньорите, за да могат да си вършат качествено работата. В клуба работят позитивни хора, които искат да създават футболисти, да създават спортисти.

А ние тук си просто се заблуждаваме, че работим. Заблуждаваме и хората, че можем да правим спорт. Не, не можем и няма да можем. Докато база с три игрища за нас е "страхотен тренировъчен комплекс". Докато не започнем да мислим за младото поколение. Докато не се усетим, че системата ни на работа с подрастващите е толкова спряла, че "най-големите ни таланти" ги продаваме за без пари, а те дори не мога да видят цвета на тревата на терена в чужбина. Докато разберем, че при 500 лева заплата на треньор в школата, той ще продължава да взема пари от родители, за да играят децата им. А онези, които могат, ще стоят на пейката. Докато навсякъде се въртят едни и същи треньори с остарели разбирания, едни и същи директори, едни и същи методики. Докато мислим на дребно, докато мислим без перспектива.. И тук няма смисъл да продължаваме.

Няма да ги стигнем. Още по-лошото е, че дори не опитваме.

П.С: Ако някой реши да каже, че в Базел в момента играят малко швейцарци, може да погледне колко национали на различни държави са излезли от школата на клуба за последните 10 години - над 40!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ