Имал съм възможността да контактувам със Стоичков и да бъда свидетел на много случки, свързани с него. И понеже Ицо днес има 50-годишен юбилей, ще разкажа за някои от тях.

Март 1995 година. Вечерна планьорка на „Меридиан Мач”. Главният ни редактор Георги Атанасов очаква от нас да предложим новини за челото на вестника. Валят различни предложения, включително и голямата вест, че Щутгарт иска да привлече от лятото Красимир Балъков, който по това време е звезда на Спортинг (Лисабон). Жоро обаче нищо не го впечатлява и изнервен пита: „А за Ицо нищо ли няма?”. Някой се обади: „Има, но не е нищо особено – леко е настинал и е пропуснал тренировка на Барселона”. Следва огромна тирада на Георги Атанасов: „Абе, момчета, както всяка молитва започва със: „Отче наш, който си ти горе на небесата”, така и всяка планьорка трябва да започва с новини за Христо Стоичков. „Но, Жоре – опонираме го ние – та Ицо само е настинал”. „Няма значение – отвръща главният – Стоичков кихнал, на първа страница, Стоичков се изкашлял, пак на първа страница, Стоичков вдигнал температура – пак, пак и пак. Няма цял живот да ви уча на журналистика! Не разбрахте ли, че Ицо е светиня!”.

Няколко дни по-късно Стоичков отива в президентството, за да връчи на д-р Желю Желев копие от „Златната топка”. Отвън го чакат много хора, повечето от които искат да се снимат с него и да му вземат автограф. Някакъв човек без да иска се бута в Камата, а той го посича с думите: „По-леко бе, тюфлек, да не съм стара мома, че да се търкаш така в мене!”.

Юли 1995 година. Стоичков е пред напускане на Барса. Вариантите са няколко, но накрая се свиват до два – Парма или Интер. По същото време Ицо е на почивка в Шведския хотел край Варна с жена си. Георги Атанасов ни изстрелва в командировка на морето – аз и Васко Колев. И преди да тръгнем, отсича: „Искам първи да хванете новината за новия му отбор. Първи! Иначе затварям вестника! Заключвам го и край!”. Пристигаме във Варна, а там – бъкано с още журналисти. Включително и фотографът Митко Дилков, който тогава работеше за агенция „Ройтерс”. Става ясно, че Ицо преминава в Парма. Той слиза, казва няколко думи пред нас и се прибира в апартамента си. Дилков обаче изпуска Стоичков и иска да го снима. Ама на всяка цена. Благодарение на готвача бате Нейчо е уредена среща между Ицо и фотографа. Христо слиза намръщен, въпреки че преди малко официално е сменил отбора. И вика: „Кой е тоя мераклия, дето иска да ме снима? Ти ли си? Айде щракай и марш оттука!”. Дилков снима, снима, а Стоичков изведнъж си сменя настроението и отсича: „Я чакай и Мариана да снимаш. Мариано, я ела тука ма, ела да ни щракнат, на Ройтера ще ни покажат”. След новата порция снимки Ицо отсича: „Я да извикам едно приятелско семейство и с него да ни щракнеш”. Вика приятелското си семейство и готово. Снимките са факт.

Пролетта на 1996 година. Във вестник „Спорт тото” излизат съставите от мач на Парма. Срещу №8 вместо Стоичков пише... Кюрда. Цялата редакция в „Меридиан Мач” се смеем с глас и се чудим как е възможен такъв гаф. А то ето каква била истината. Колега от „Спорт тото” бил същия ден в почивка и от вкъщи продиктувал на стенографката стартовите единайсет, виждайки ги от телетекста (тогава все още нямаше интернет). И вместо Стоичков и казал Кюрда. Тя така го записала – Кюрда. После предала материала на дежурния, той не видял и хоп – гафът се пръкна във вестника!

Преди световното във Франция през 1998 година отивам да направя интервю със Стоичков. Срещаме се на националния стадион „Васил Левски”. Преди да започнем, Ицо ми вика: „Слушай сега, да не ми задаваш някакви тъпи въпроси, че мозъкът им съвсем ще затъпее от такива като вас!”.

Няколко дни по-късно националите имат тренировка на Националния стадион. След нейния край тръгват към автобуса. Мой колега, чието име ще запазя в тайна, преследва Мариян Христов за интервю. А Мариян е муден, муден, хич не иска да си отваря устата. Ама с триста зора се съгласява. Почват да говорят, но автобусът вече ще тръгва. Колегата – хоп, качва се вътре и сядат с Мариян на последната седалка. Разговорът продължава. Да, ама Стоичков, който е седнал най-отпред, вижда, че отзад има някакъв чужд елемент. Става рязко и тръгва към журналиста: „Ей, цървул, ти какво правиш тука бе?!”. „Ами аз, таковата, интервю с Мариян, таковата...”, обяснява се колегата, чупейки пръсти. „Ей сега ще те таковам аз. Ей, шофер, спирай веднага, а ти на секундата да си изчезнал оттука!”. Рейсът веднага дава десен мигач и спира на улицата. Колегата слиза от автобуса, а навън вали като из ведро. Стоичков весело му маха от прозореца и даже му праща въздушни целувки. Интервюто впоследствие е довършено на друго място...

На световното във Франция Ицо и Любо Пенев изчезват за едно денонощие от хотела, където националите са настанени. Това се случва преди последния ни мач в групата – срещу Испания. На базата на нашите сме се събрали много журналисти. По едно време двамата „бегълци” се появяват, а Стоичков уж говори на Любо, ама на висок глас, за да го чуят всички: „Ей къде са лешоядите. Дай да им хвърлим по някоя троха, че ще изпукат от глад!”.

След тренировка на Панчарево млада журналистка се запътва към Стоичков, искайки интервю от него. Ицо се заглежда в огромния й бюст и вика: „Друсаш ли ги, а? Друсаш ли ги?!”.

Подобен случай. Пак млада колежка иска да говори с Ицо. Той я бъзика: „Дошла си за интервю, ама нещо ти го няма микрофона. Аз ще ти подам един, кожен, лъскав, може да го пробваш!”.

Това са само част от случаите. Стоичков е просто... Стоичков!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ