Националният отбор на България по баскетбол за жени записа две тежки загуби в европейските квалификации. В първия мач нашите отстъпиха на Русия с 39:72, а във втората среща вчера паднаха от Гърция в Русе с 40:74. Консултант в щаба на треньора Георги Божков е легендарният Петко Маринов. Ето какво каза великанът, който всички наричаха "Петко, Майсторе" пред агенция БЛИЦ:

-Господин Маринов, очаквали ли сте подобни загуби?

-Изклюително сме разочаровани. Нямаме обяснение какво се случва в последните няколко седмици. С този отбор работим вече три години. Бяхме много обнадеждени. Бихме престижни отбри макар и в контроли. Помните, че един кош не ни стигна в Израел да отидем на Европейско. И сега изведнъж - пълен срив. До полунощ сме мислили на какво се дължи всичко това. Според нас момичетата имат голям потенциал, но изключително слаба психика.

-Статистиката в двата мача с Русия и Гърция е стряскаща. Имаме по 12 успешни опита от почти 60 стрелби към противниковия кош.
-Точната дума е стряскащи цифри. Наистина не знаем на какво се дължи всичко това. Истината е, че момичетата вкарват в клубните си отбори. И Радостина се представя добре, и Цуми Шаренкапова - те могат да реализират. За мен има някакъв психически стрес. Вероятно и ние треньорите бъркаме някъде. Не искам да звучи като оправдение, но Стефка Митева бе с надут глезен и стисна зъби, за да играе. Милена Томова също не е на нужното ниво. Но наистина, най-разочаровани сме от нападението. Ако в първия мач с Русия бяхме пътували 14 часа, пълната зала в Екатеринбург стресира момичетата, в Русе нямаме никакво оправдание. А и Гърция не е някакъв колос.

-Липсата на висока състезателка голям проблем ли е за този отбор?
-Оказва се, че да. Видяхте вчера какво се случи. Постоянна стрелба от тройката. Когато на "външните" състезателки не им върви далечната стрелба, ти е нужна висока, за да вкараш топката под коша за няколко атаки. За съжаление нямаме такава. Има и друга истина - американките в последните години с нищо не ни помагат. По-добра е била идеята да се натурализира център.

-Отчитате ли и ваши грешки, има ли момичета, които не сте повикали, а щяха да помогнат?
-Със сигурност и ние грешим. Оставаше да кажем, че сме безгрешни при такива резултати. Но вижте, има още 3-4 момичета, които дори и да ги бяхме взели, нямаше да паднем от Гърция с 34 точки, а с 28. Няма такива състезателки, които с магическа пръчка да променят нещата кардинално, за да стигнем до победи.

-Не изглеждахте никак добре и по време на двата мача - в Русия, и вчера в Русе. Какво му е на човек от вашия ранг, постигнал велики победи в кариерата си, да бъде част от отбор, който пада с подобни резултати?
-Ако искате ми вярвайте, но вчера плаках след мача. Ревах, това е. Скрих се, не поздравих никой и се прибрах в съблекалнята. По време на мача ми стана лошо, не можех да стана от скамейката. не съм очаквал такъв срив на този отбор. Жоро Божков и Стефан Михайлов ме поканиха, заработихме заедно, бях толкова щастлив тези две години. Сега за нас това е уникален стрес. Да, може да загубиш, но падни с прилични резултати, а не по този начин.

-Много се говори за присъствието на чужденките във вътрешното първенство. Не са ли прекалено много и не пречат ли на българските баскетболистки?
-Моето мнение е, че дори трябва да се взимат още чужденки, но наистина класни. За да може те да дърпат нашите напред. Ако няма чужденки, българките са си спокойни и вали, гърми - те си знаят, че си имат договори и ще си играят. А те трябва да се борят за местата си в отборите, за да израстват.

-Силни чужденки, но за тях трябват повече пари...
-И това е така. А в клубовете няма пари. Всеки едва крета, т.е. правим от нищо нещо, изнемогваме. Залъгваме се, че правим нещо, защото като се изправим срещу останалите в Европа и става ясно къде сме. В последните 4-5 години първенството при жените е интересно, има интрига, по-непредвидимо е отвсякога.

-Това обаче не означава, че е класно...
-Прав сте. Интригата се завърна за сметка на класата. Да, има 4-5 отбора, които могат да се победят побежду си и не е ясно кой кого ще надвие. Но за съжаление отстъпихме в класата, а тя е водещата в случая.

-Какво трябва да се промени кардинално?
-О-о, ние винаги говорим за кардинални промени. Допреди мача с Гърция вчера си мислех, че малко ни трябва, за да се доближим до останалите. Имам предвид в женското направление. Сега съм толкова разочарован, че каквото и да кажа, не знам дали ще бъде правилно. Крайно време е и момичетата да разберат, че и те носят отговорност, а не само да го отнасят треньорите. Финансите им са съвсем други в сравнение с нашето време. Сега взимат пари, и то добри пари. На всяка тренировка и лагер говорим за самочувствие. Какво самочувствие, бе, ние навремето бяхме аборигени. Но излизахме на игрището и играехме до последната капка кръв. Не знам откъде имахме това самочувствие... Сега сякаш децата са смачкани.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ