"Левски" чества 50-годишен юбилей от първото си участие в евротурнирите. "Сините" отбелязаха повода с емоционален празник и с мач с първия си съперник на евросцената - Юргорден. Контролата с шведите в събота на "Васил Левски" завърши 2:2.

Една от емблематичните фигури на "Левски" за всички времена - Наско Сираков, не успя да присъсва на празника, но за сметка на това даде интервю за сайта Levski50.eu, където върна лентата назад и припомни някои от най-паметните мачове на тима в Европа с негово участие.

„През 1982 година в първия кръг трябваше да играем срещу Севиля. Аз мисля, че изнесохме отличен мач в Испания, но изпуснахме шансовете си. Поведохме в резултата, а най-странното беше, че когато се прегръщахме, съдията свири център и те ни изравниха, секунди след нашето попадение. Това до голяма степен ни пречупи и така се стиган до загубата. В реванша за един препълнен стадион „Васил Левски“ мисля, че не играхме добре. Това ни един от най-слабите мачове.

За Щутгарт, беше незабравимо. Бяха с големи звезди. Аз трябваше да играя като централен защитник срещу един здрав централен нападател. На първия мач се справих добре, а отборът като цяло отлично, изпуснахме доста шансове там завършихме 1:1, но това сякаш ни напомпа самочувствието, за да успеем. На базата на отличната ни игра в първата среща в нас се създаде убеждение, че лесно ще преодолеем Щутгарт. На реванша стадионът беше претъпкан, а тогава „Васил Левски“ събираше повече хора от сега. Тогава бяхме пометени от Щутгарт особено първото полувреме. Тогава не важеше правилото, че не мога да се връща топката на вратаря, аз играх на същата позиция. Сигурно съм направил с Боби Михайлов над 50 връщания и подавания, само и само да минава времето и да не бъде топката в немците. Мисля, че това правило бе сменено, заради мача Италия – Бразилия на Световното. Докато се стигна до последната  минута и отбелязахме победния гол. Радостта бе неописуема. Целият стадион бе във факли. Така че, 1983 година бяхме доволни“, започна подробния си разказ Сираков.

„Следващата година пак се изправихме срещу Щутгарт, но аз не можах да играя. Хепатитът ме повтори. Играх срещу Днепър. Имах късмета да отбележа един от головете на Герена. Няма да забравя разочарованието от съдийството тук на Герена, защото реално след като те ни поведоха с 1:0, ние ги обърнахме до 3:1 за нас. Мисля, че румънец беше съдията, той не ни позволи да спечелим по най-убедителния начин. И някои наши пропуски си казаха думата. Но 3:1 е един отличен резултата в евротурнирите, но за жалост ние не спяхме да го оползотворим там.

На реванша губехме с 0:2 от рано. Ние изпуснахме златния си шанс 5 минути преди края. Получихме право да изпълним дузпа. Аз взех топката, но ни наредиха Емо Спасов да я изпълни. Нямаше гаранция, че и аз щях да вкарам. Така изпуснахме страхотен шанс да минем напред. Но така е във футбола“.

„За мачовете с Вележ Мостар - създаде се голямо напрежение още преди двубоя. Те бяха отличен отбор с отлични футболисти. Янкович мисля, че беше централен нападател, той след това отиде в Испания. Имаха двама-трима национали. Те идваха с голяма кошница в България. Изиграхме много силен мач, не им позволихме да си помислят за каквото и да е. Головете дойдоха късно, но и на време. Мисля, че открихме от дузпа. Имахме много сериозна битка и закачка. Аз вече бях централен нападател. Много лакти, юмруци, едва ли не бой, приказки, даже и на историческа основа, което предположи и посрещането в Мостар. Там 24 часа под прозорците на хотела имаше оркестър, който не спря да свири, на тренировката изпочупиха автобуса техни фенове, трудно бе да се приберем в автобуса. Обстановката бе много напрегната. На другия ден, мачът започна тежко за нас. Бяха ни заградили много сериозно. Съдията беше поляк, толкова почервенял съдия не бях виждал. Имах чувството, че всяко докосване до техен футболист се свири. Но малко преди края на полувремето с Искренов направихме една магическа комбинация и той отбеляза. И след това отсъдиха дузпа за тях. Изравниха. Второто полувреме знаехме, че сме напред. За мой късмет имах щастието в рамките на 2-3 минути да ги закова с две попадения и стана 3:1 за нас. След втория гол ме удариха два-три камъка от трибуните и им казах на моите съотборници повече голове да не вкарваме, че едва ли ще си тръгнем живи. И типично по български допуснахме 3 гола в нашата врата в последните минути. Това ни попречи да се поздравим със заслужен успех, въпреки че продължихме напред, и даде възможност на хората, които не обичат "Левски", да злорадстват", разказа още Сираков.