Много е тъжно, когато емоциите и радостта от победите липсват. Когато са останали назад във времето. Много е тъжно, виждайки как у съседите (да речем Сърбия) спортът е успех, щастие, триумф и национална гордост.
 
Но все пак при нас има светлина в тунела. Може да е мъничка, да мъждука, но съществува. Светлината, наречена мъжки национален отбор по волейбол. След като футболът ни е зле, след като в борбата се провалихме, след като боксът ни го няма никакъв, а щангите ни съвсем са притиснати от гадния му допинг, след като Гришо също тръгна устремно надолу, ни останаха само те – волейболистите.
 
Всъщност, волейболните национали ни радват в последните години. Но нека през тази да не са на пустото четвърто място, а малко по-нагоре. Медалът, па макар и бронзов да е той, ще им отива и ще стопли сърцата ни, които изпитват въпиюща нужда от национална радост. Успех, момчета!
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ

Следете с БЛИЦ: Евроволей 2015