*Симфонията е музикален жанр, в който се изразява пълнотата на възможностите на оркестъра. За разлика от други жанрове, тук няма един строго определен водещ инструмент, а се набляга на сработването в музикално и оркестрационно отношение на отделните музикални инструменти или групи от тях.

След снощната победа над Литекс с 2:1, която бе четвърта поредна в „А” група, можем спокойно да заявим: „Левски” е симфония! „Сините” си имат своя диригент до страничната линия, своя оркестър на терена и невероятна публика на трибуните.

Диригентът на „синята” симфония е Стойчо Стоев. С много труд и малко приказки симпатичният и скромен специалист направи така, че „Левски” отново да играе футбол. Футбол в истинския смисъл на думата. На терена вече се вижда разнообразието от оръжия, с които „Левски” пронизва съперниците. Атаки по фланга, атаки през центъра. Топки по земята, топки по въздух. И нещо, което рядко можем да забележим в България – заучени положения. С напредването на сезона Стоев научи играчите да ги използват максимално добре и това се видя снощи в Ловеч. Още в първия кръг на „А” група „Левски” вкара гол от перфектно заучено положение и тогава се забелязаха наченките от това, което диригентът Стоев иска. Снощи „Левски” матира Литекс и показа колко добре се работи в този аспект.

„..За разлика от други жанрове, тук няма един строго определен водещ инструмент, а се набляга на сработването в музикално и оркестрационно отношение..”.

Така е и в „синята симфония. Футболистите свирят сработени в „музикално и оркестрационно отношение”.

Както в симфонията, така и в „Левски” няма строго определен водещ инструмент (играч). Днес е Прохазка, утре е Гаджев, вдругиден е Костадинов. Стойчо Стоев не разчита само на един футболист да води, организира и движи играта, а разполага с няколко в средата на терена, които могат всеки един момент да променят хода на събитията.

Но какво е музиката и футболът без публика? Нищо! След снощи едва ли ще има думи, които да могат да опишат какво направиха онези близо 2000 момчета на трибуните в Ловеч. Пред тях можем просто да се преклоним и да мълчим! Защото те показаха, че са последната и може би най-важна част от симфонията „Левски”. Защото с тях „Левски” лети и вече е там, където му е мястото – на върха!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ