Трифон Иванов навърши 50 години на 27 юли. Легендарният Туньо даде интервю пред Красимир Минев за предаване “Спорт +” на ТV+:

- Трифоне, как се чувстваш на 50 години?
- На 50, като на 50, малко по-улегнал, помъдрял и по-спокоен.

- Равносметката?
- Малко по-рано я направих равносметката. Човек когато стане на петдесет, или преди това, и погледне назад - какво и как е направил, като остане спокоен и доволен от свършеното, започва да мисли по друг начин, по-улегнало.

- Доволен ли си от постигнатото до тук?
- Доволен съм, в общи линии нещата, които съм постигнал, съм ги постигнал с много труд и благодарение на това, че никога не съм подценявал нещата и съм успявал да се справя. Доволен съм, че двете ми дъщери са на Запад, имат си работа, доволни са от живота. Това е едно от нещата, които ми вдъхват доверие, че мога да продължа спокойно.

- Не е ли тъжно, че всички млади хора избират пътя към Европа?
- Така е, аз съм живял 18 години в Европа. Бил съм в много страни, но съм решил, че ще се прибера в България, докато съм виждал някаква алтернатива за по-добро бъдеще, но виждаме в каква позиция е страната ни и народа ни, това е отчайващо, за това и младите хора избират да работят и учат в чужбина.

- Добре, какво у нас е наред?
- Аз бих бих задал пък един контра въпрос - кое е доброто? Какво добро виждаме? Ставаш и отиваш на работа, бачкаш, но не е това което трябва да е. Няма закони, няма правила, нищо не е в границите на нормалното.

- Съжаляваш ли, че се върна в България, че остана тук?
- Не, не съжалявам, защото България си я обичам и винаги съм се гордял, и съм го заявявал, но времената, в които ние се върнахме, изглеждаха малко по-оптимистични. Тогава изглеждаше, че може нещо да се случи, да се направи, но след като се сблъсках с доста неща, усетих, че няма смисъл.

- Съжаляваш ли, че инвестира в България?
- Не мога да кажа, че съжалявам, но донякъде, да. Но животът си продължава, а ние започнахме да гледаме по друг начин на него. Не всичко, което си мислиш, че ще стане, ще стане. Има неща, които тръгнеш да ги правиш, а други трима тръгват да ти пречат. Такава е ситуацията в България, обвиняваме футбола, че не върви, ами как да върви при положение, че всичко е на такова ниво, ниско ниво.

- Очакваше ли отпадането на ЦСКА до "В" група?
- Това не само очаквал, никой не е, да бъдем реалисти. Вижте, на ЦСКА президенти станаха хора, които нямаха нищо общо със футбола и мислиха, че от него само се печели и залагаха на пари, не футбол. Футболът на първо място е призвание. Обичаш ли футбола, ти се занимаваш с него.

- Но в Европа футболът е бизнес?
- Бизнес, да, но на Запад. В България всички мислят, че е бизнес, а той е някакви такива шашмантагории. Както става в ЦСКА - едни комисионни се взимат, едни чудеса... не би трябвало да така.

- Какъв е изходът според теб?
- Време е вече в България да се повярва в младите треньори. Не да въртим едни и същи наставници, а да се доверим на младите, които имат образование и искат да се развиват, на тях трябва да дадем път. И най-важното - да се обърне внимание на школите. Трябва да се изградят детско-юношески школи, за да стъпим на нещо здраво. В момента има три школи силно казано, Литекс, Разрад и Благоевргад, хайде и Славия също, но до някъде, и там всичко стига до някъде и няма развитие нататък. Най-важно е президентите, които дават пари да спрат да се месят във футбола. Това трябва да стане табу. Всеки, който дава пари, си мисли, че след година почва да разбира от футбол. Не става така, трябва да минеш, да се очупиш, трябва време. Трябва и да спрем да се изказваме толкова, да правим анализи на треньори, на съдии...

- Не трябва ли да престанем да очакваме, че нашият национален отбор ще се класира на голям световен форум?
- Може би, да. Ето виждаме какви съперници имаме сега... Пак казвам, не се ли обърне внимание на децата, не се ли изградят школи, нищо няма да направим в бъдеще. Единици излизат, това не е нормално. В България има много таланти, така че когато наблегнем на развитието на ДЮШ-овете ще има и резултати. Резултатите се чакат след 3-4-5 години, това е периодът, в който израства един футболист. Не може да очакваме, че изведнъж ще станат някакви фантастични неща, няма как да стане.

- Продължаваш ли все така да се шегуваш с хората?
- Е, да, аз съм си такъв човек. Хубаво е човек да се смее. Когато трябва да си сериозен, си сериозен, но смехът е здраве, казали са хората.

- Разкажи ни някоя интересна история от “онези години” на националния ни отбор?
- Ето нещо интересно. В отборът ни имаше малко борба за капитанската лента и решихме да я взема аз. Съотборниците ми гласуваха доверие, но за някои беше по-трудно да го приемат. В един момент започнаха сплетните в национала, върна се Ицо, върна се Любо, върна се Наско, абе върнаха се няколко човека и тогава започнаха сплетни и интриги. В един момент Любо се беше скарал с някого, събрал си багажа и изчезнал, няма го. А, да, беше се скарал с Бонев, кой пък го беше сложил него, голяма грешка. И в един момент Любо го няма, обаче никой не знаеше и аз питам журналистите, защото пишат постоянно за нас, а, какви ли неща не пишеха за нас тогава, аз съм им се карал, ама както и да е. Та, поставям им задача да видят кой го няма и те почват, тоя е тука , онзи е тука, не могат да открият кой липсва. Чак на другия ден откриха, че Любо го няма, е той се върна след няколко дни. А, да, и Ицо го нямаше... ей такива неща.

- Казваш, че е имало сплетни и интриги, но въпреки това играехте добре, на терена не си личеше нищо подобно.
- Винаги съм давал за пример, и ще продължавам, старши треньора Димитър Пенев. С него е имало такива забавни случки, например, преди мача с Нигерия, Пенев влиза в съблекалнята и ми казва: “Трифоне, ще пазиш оня черния!”, а, те всичките черни...
Но, той успяваше да направи от всички звезди, от 11 човека бяхме 11 звезди. Той направи колектив и отбор. Извън терена не си приказвахме един с един, но когато излезнехме на терена давахме всичко от себе си, това го беше постигнал, беше концентриран не толкова в играта, колкото в самия колектив и отношението на футболистите един към друг, което може би изигра много определяща роля.

- Нещо позитивно за финал?
- Да сме живи и здрави, аз се надявам така искрено, че рано или късно, някой ще обърне внимание на спорта и на футбола, защото както и той, така и другите спортове, страдат в страната ни. Надявям се, някой да им обърне необходимото внимание, за да можем един ден отново да се радваме на постижения в леката атлетика, във волейбола. Всъщност, в момента само волейбола ни носи радост, обединява ни. Колкото по-бързо държавата обърне внимание на спорта, толкова по-лесно ще се излезе от кризите, в които сме попаднали.
Красимир Минев/ТV+