Футболистът на Бдин (Видин) Ангел Цолов спаси давещо се дете във водите на река Дунав. Агенция БЛИЦ се свърза с играча, който разказа историята. След уникалната простотия на Благой Георгиев, който дълбаеше по Колизеума, смятаме, че е редно да обърнем внимание на човешката история.

"Случайно отидох на плаж, видях възрастен човек с момиченце, видях и дюшек на около десет метра на брега. Имаше вятър, а ако не знаете, в Дунава има силно течение. Дюшекът беше обемист, а момиченцето беше много малко и вятърът го буташе навътре. По едно време видях, че и двамата започват да се отдалечават все по-навътре. Тръгнах и питах по брега: "Какво става, дядото изтърва детето ли?!".

Започнах да тичам, за да я пресрещна, тичах поне около 600 метра. След това се пуснах към детето. Покрай мен имаше и рибари. Един от тях, по-възрастен, започна да плува, но нямаше как да хване дюшека. В един момент дядото на момиченцето се отказа, възрастният рибар обаче все още плуваше. Но той не можеше да плува с такава бързина", заяви Ангел пред БЛИЦ.

"Не се уплаших, дано има такива хора, да не им пука. В този момент не мислиш, а спокойно можеше да потъна. Беше ме страх детето да не скочи от дюшека. Мислиш вече като е приключила историята. Спомням си, че бях много уморен, изкарах го един километър по-надолу. През цялото време момиченцето плачеше и викаше: "дядо, дядо, искам при теб. Докато стигна на някакво определено разстояние обаче и ме видя, спря да плаче", допълни още спасителят от Видин.

"Знаете ли кое ме ядоса най-много?! Не може целият плаж да гледа какво става, не може да си на 20 години, пък да скочи 60-годишен. Срамна работа е. Лошото е, че имаше доста млади хора, които само гледаха какво става. Радвам се, че направих добро."

"След това дойде гранична полиция. Дядото също дойде при мен, благодари ми, говорихме си. Казах им обаче някои неща, не е нормално да правят безрасъдни неща, а знаят колко народ се е издавил в Дунава."

"Всъщност, това ми е втори случай да спасявам човек в реката. Преди 5-6 години се давеше мъж на около 35-40 години. Явно не можеше да плува добре и се уплаши, тогава паниката е най-голяма. Изкарах го до стената и всичко свърши добре", допълни Ангел Цолов.

"Ние сме хората, ако не си помагаме, няма кой да ни помогне. Ние сме в такава държава, в която не сме задружни. Има нации, които са много задружни. Не може да гледаш един човек как се дави или е безпомощен и да не си помагаме. Нямаш ли сърце, нищо не става. Може да имаш всчко, но нямаш ли сърце - не става.Не съм имал много в този живот, мъчил съм се, но имам голямо сърце", каза още футболистът.

"Във Видин отборът не е много добре, но донякъде вървим. Местни футболисти сме. Ако съберем футболистите от Видин, много малко отбори може да ни победят. Но всеки избира парите и си тръгва. Аз без футобл не мога, с това се изхранвам.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ