Благой Георгиев винаги е бил странна птица. Сега птицата взе, та кацна върху Колизеума и се такова..., изсра се, с извинение, върху историческата светиня. Такова се и върху себе си, и върху имиджа на България. Ама имало и други като него, които си оставяли инициалите на древноримския амфитеатър. Тия другите обаче го правят вечер, щото са тарикати и щото няма никой да ги види.

 

А наш Ганя, пардон – Благо, тръгнал посред бял ден да си показва косматия си, пардон – татуирания, шкембак. И вместо инициалите си остави глупостта.

 

Преди години в едно интервю Благой си изля голямата болка и посочи детската си мечта – един ден да стане голям футболист я в Италия, я в Испания или Англия. Е, Благо вече е популярен на Ботуша и в Рим – ама не с футболните си качества, а с простотията си. Рим е в ръцете му. Или по-скоро ръцете му изцапаха Рим.

 

Джизъса, както го наричат, наистина е странна птица. Девет дъски, осем гвоздея. Едната му дъска винаги хлопа. Той е някаква странна симбиоза между Дон Жуан, Бай Ганьо и грешник. Съдира се да сваля жени, да им съсипва живота и същевременно се съдира да прави идиотия след идиотия. Било с визията си, било с безкрайните си татуировки, било с цялостната си философия за живота. Постоянно се тупа в гърдите, крещейки колко е набожен, а греховете му са повече от стотиците татуси, цъфнали на тялото му.

 

Навремето Благой бе футболен талант. Голям талант. Днес никой вече не свързва името му с топката, а с.. топките между краката му. Защото там някъде отдолу се е преселил мозъкът му, обвит от нарцисизъм...

 

Но наш Благо не пада по гръб. Неговият пиар от няколко часа се опитва да ни внуши, че Благой Георгиев се намира в Русия, че не е бил в Рим и не е посягал на Колизеума. Точно така, г-н пиар! Не е бил Благой, бил е... Джизъса.