Аржентина не показа потенциала си в пореден финал. Главно капитанът Лионел Меси, който разхождаше фланелката по терена. И обърнете внимание: насреща ни не бе могъщата Германия, а Чили. „Това е карма, същинско мъчение“, каза Хавиер Масчерано. Докога?!
 
Стига вече оправдания! Стига, моля! Проявете малко уважение към онези хора, които прегръщаха телевизорите си или намериха начин да отидат до Чили с последните си пари, за да гледат финала седнали между хиляди чилийци на Националния стадион в Сантиаго. Стига! Трябва да се поиска извинение от тях, да се наведат глави (както идеално умее Меси) и да се продължи напред, да се стиснат зъби следващия път, за да прилича отборът на Масчерано.
 Chuguna_1.jpg
Капитанската лента е зле поставена. Да приключим с този въпрос. Най-добрият футболист на света не ни представлява в най-важните моменти. Представянето му във финала бе направо възмутително. Понякога се играе добре, друг път – зле, но никой няма оправдание за това да разхожда фланелката и да се крие, докато съотборниците му се бият до кръв. Да си най-добрият дава не само права, а и задължения.
 
Това бе големият шанс за реванш за загубения финал на Мондиала в Бразилия, където поне паднахме от гигантската Германия. Този път загубата дойде болезнено след дузпи срещу Чили, но не това е най-тежкото. Повече боли оставеното от националния ни отбор горчиво усещане.
 
Масчерано, Билия и защитниците играха на ниво, но напред куцахме. Хей, да престанем да увъртаме: напред Меси ни куцаше. А без Меси и без идеи, защото във финала нямахме каква и да е идея, за разлика от мачовете преди него, Аржентина много приличаше на онзи отбор, който Алехандро Сабейя опита да вдигне за Мондиала.
 
Защитавахме се здраво, Чили търсеше гола, ала не ни застраши. Така че не там е проблемът, а по-напред. Идеята на Херардо Мартино може да е много интересна, ала тези са моментите, в които трябва да покаже, че държи на нея и тя работи. Защото ако ще се огъваме в трудните времена, това значи, че убежденията ни не са толкоз дълбоки. Идеите се осъществяват от мъже, а има мъже, които скачат смело във финали, и други подобия, които не го правят.
 Chuguna_3.jpg
Аржентина почти не държа топката под свой контрол и не направляваше хода на мача, а показа смелост само колкото да си свърши работата в защита и да не пусне гол. Не демонстрира убеждение в своето превъзходство и желание да спечели финала. Тази загуба мирише по-различно от онази на Мондиала. Разбира се, не е толкова значима, но в онзи случай поне бяхме тъжни, защото един голям успех ни се изплъзна от ръцете само заради липсата на ефикасност в създадените голови положения. Този път ни се случи най-лошото, което може да се случи на един аржентински отбор: не показахме характер.
 
Не изиграхме финала със самочувствието, с което биха го изиграли тимовете, които са убедени в победата. Ако толкова тежи липсата на спечелени купи, моля ви да обърнете страницата и да погледнете с радост на живота, който живеете. Целият психически натиск, респект и страх, които казвахме, че внушаваме на чилийците, и усещахме по улиците, смени цвета на фланелката още с първия съдийски сигнал. Затова трябва да се иска извинение от хората, както го стори, преглъщайки сълзите си, Масчерано. Извинението обаче може да бъде прието само за хора като него, които са оставили всичко от себе си на терена.
 
Поредно разочарование, поредна мъка превзема Ла Селексион. Отново удряме гредата и оставаме със сълзите, докато други полудяват от щастие. Този финал е немислимо жесток. Карма, проклятие – използвайте каквато дума искате. Така става обаче, когато твоят най-добър играч, най-добрият в света, сведе поглед и иска земята да го погълне, да се скрие под земята на някое далечно място; така става, когато слиза в движение на безименна гара и остава спрял с вперен поглед към подминаващия го за пореден път влак...
 
Влакът го подмина за пореден път във финал. Дойде мигът да приемем проблема и да вземем тежки решения. Поздравления, Чили! Друг път, Аржентина. Дано!
ЛЕО ФАРИНЕЛА, „ОЛЕ“
(превод на Спортал.бг)
Chuguna_2.jpg