Тодор Костадинов Батков се оттегли от „Левски”. Една ера приключи. 17 години той бе част от управата на „синия” клуб, а 11 години го управляваше еднолично. Напусна като мъж, като голям човек. Сълзите в очите не са признак на слабост, а признак на достойнство, признак на любов към „Левски”. Застана пред широката общественост и като голям човек си призна грешките. Призна, че повече не може и постъпи логично, предоставяйки акциите си напълно безвъзмездно на трима души.

С Тодор Батков са свързани едни от най-хубавите и най-лошите мигове на клуба. Под неговото управление „Левски” влезе в груповата фаза на Шампионската лига (историческо постижение за България), достигна и до четвъртфинал в Лига Европа. Под негово ръководство обаче „сините” записаха най-лошия сезон в своята история и втора поредна година са извън евротурнирите. Титлата отдавна е мираж, Купата на България - също, а прословутата "казанската афера" се превърна в един от най-големите гафове. 

Самият Батков също премина през редица катаклизми. През триумфалните обиколки под овациите на пълния стадион, до обидите, атаките, лозунгите на агитката и невъзможността да посещава мачовете на клуба. Батков обаче винаги следваше интересите на клуба.

Той е от онези специални хора, към които не можеш да бъдеш безразличен. Или го обичаш или го мразиш. А понякога и двете едновременно.

Лафовете му остават завинаги във фолклора, а в някои случаи привържениците се молеха той да не излезе да говори, защото всичко се объркваше след някое негово изказване.

Тодор Батков направи изключително много грешки като шеф в „Левски”, но направи и множество хубави неща, за които няма как, дори на интернет нинджите, да не им излезе едно „благодарим” за изпроводяк.

Затова, добър или лош, мразен или обичан, всички, които по някакъв начин симпатизират на „Левски”, трябва да кажат едно последно „благодаря” на Батков. За хубавите мигове, за Шампионската лига, за четвъртфинала в Лига Европа, за титлите, за купите, за победите, за” дис бритиш хомусекшуъл” и останалите незабравими лафове. За сълзите в очите при емоционалното сбогуване и достойнството, с което си тръгна. Радвахме се и плакахме с него, а следата му в „Левски” ще остане завинаги.

Човешко е да се греши, божествено е да се прощава!

Довиждане, Батков, и благодарим!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ