И сега, нека да посрещнем вашите Балкан (Ботевград)...№7 Радослав Кочев, №10 Иван Лилов, №11 Павел Маринов. Така един от най-големите фенове на баскетбола в Ботевград Стальо взривява залата преди всеки мач на любимия отбор. Публиката е на крака и аплодира "зелените". Направи го и вчера по време на петия финален мач срещу Лукойл Академик в Правец. Въпреки поредните удари от страна на домакините. Явно някой се стресна, че агитката на Балкан е сериозна заплаха, взеха на момчетата знамената, тъпана, тромбите...Взеха им оръжията, с които те могат и знаят как да подкрепят любимия си отбор. Кой го е страх и защо го направи, оставаме на съвестта на Лукойл Академик.

14.jpgТрябва да станеш свидетел на това, което се случи, за да направиш разликата. Единият отбор стана шампион, другият остана втори. Играчите на втория бяха посрещнати като герои. Стотици хора изпълниха площада в Ботевград и приветстваха тези, които оставиха сърцата си на паркета през целия сезон. "Това не може да се купи с пари", отбеляза Николай Върбанов по повод феновете на Балкан. Точно така, на едното място има фенове и любов, а на другото - фирма и задължение. Това е голямата разлика на иначе отстоящите на десетина километра Ботевград и Правец. Никога играчите на Лукойл Академик няма да се почувстват като тези на Балкан, сигурен съм. Дори да вземат не 12, а 22 поредни титли. Просто такава е съдбата, на едните е дала най-важното - фенската любов, а на другите пари, за да постигат победи.

След загубения финал "зелените" бяха тъжни. Съжаляваха, че са изпуснали титлата, която докосваха, след като поведоха с 2:1 победи и имаха решителен четвърти мач в "Арена Ботевград". Съдбата обаче им обърна гръб, не само веднъж, а няколко пъти. Съдбата обаче ги срещна с тези хора, за които те са шампиони. Уморени, едва стоящи на краката си, баскетболистите на Балкан превзеха центъра на града. А сред тях море от хора, което искаше да се докосне до любимците си. Десетки дечица жадуваха за снимки и автографи, никой не им отказа. "Балканци, юнаци", "Тук се пее само Балкан" и "Балкан, обичаме те" огласяше центъра на града. Феновете пееха с пълно гърло и се покланяха на вицешампионите.

9.jpg"Тъй като капитанът го няма, аз трябва да иззема неговите функции. Благодаря ви, без вас ние сме нищо", каза звездата на тима Иван Лилов. Ако има човек, който да мина през какво ли не този сезон, това е именно Иван Лилов. Само той знае какво му костваше да бъде на ниво. Един по един всички казаха по няколко думи, като преди това чуваха имената си, скандирани от привържениците. По реда си минаха местният любимец и торпедо от зоната за три точки Мартин Маринов. "Аз съм от Ботевград и знам какво означава този отбор за вас. Благодарим ви за подкрепата, дадохме всичко от себе си", каза №24 в отбора на Балкан. След него дойде ред на Николай Върбанов, Цветослав Острев, Милан Милованович, Педжа Стаменкович, Вукота Павич, Радослав Кочев и един от местните любимци - Николай Маринов. С известно забавяне към купона се присъедини и Павел Маринов. "Пожелавам ви титла, заслужавате я", каза Павката, който едва се държеше на краката си от умора. А той наистина изигра един от най-добрите си сезони и беше душата и сърцето на отбора. "Вие сте истинските шампиони", добави треньорът Влада Вукойчич.

Духовата музика на града приветства баскетболистите, които не пропуснаха да се забавляват. Най-големият шегаджия Иван Лилов веднага направи опит да стане част от оркестъра, но се оказа, че е по-лесно да пронизва противниковия кош. По-късно обаче гардът се справи с лекота с барабана и чинелите и партнираше с лекота на музикантите. "Искаме ви всичките догодина заедно и с едно място по-нагоре в класирането", призоваха част от феновете.

Бутилки шампанско и заря приключи празника. Героите бяха уморени. Но и още веднъж усетиха любовта на феновете. Тя не се купува с пари. Нея или я има, или не се ражда със заповеди и по задължение.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ