Баскетболният треньор Георги Божков даде обширно интервю пред Красимир Минев за предаване “Спорт +” на ТV+, в което говори за успехите си начело на женския тим на Дунав (Русе), както и връща лентата назад, когато водеше ЦСКА, докато благодетел на "армейците" беше покойният Емил Коен.

- Жоро, трудно ли спечели четвъртата поредна титла с Дунав, от общо пет?
- Мисля, че 3:0 над Нефтохимик не изглежда трудно, а фактически това беше най-трудният сезон, защото не стартирахме много добре, минахме през втора, трета позиция, докато накрая станахме първи. Въпреки, че 3:0 изглежда най-лесното ни първенство, не беше така.

- Не намалява ли конкуренцията в женския ни баскетбол?
- Смятам, че всяка година за първото място се борят все повече и повече отбори. Тази година пет отбора стартират с голяма амбиция за титла и медали. По-скоро липсват останалите отбори, които са от долната страна на таблицата, там липсват отбори изградени от по млади играчи, които да чакат своя момент да атакуват първите места.

- Какво се оказа решаващо, за да може Дунав отново да ликува със златните медали?
- Ами смятам, че на плейофната серия ние бяхме най-добрия отбор, победихме лидера Хасково през първия полусезон на полуфинала с 3:0, победихме и на финала с 3:0, моментната спортна форма бе на наша страна, направихме силен финален спринт и силна колективна игра. Ние сме отбора с най-много асистенции, което говори за това, колко силен е колективът.

- Провал ли беше участието ви в Купата на България?
- Ние винаги тръгваме с амбиция да спечелим нещо, мисля, че не е провал, но и нищо не постигнахме. В Купата винаги се случват такива неща, в един мач може да не уцелиш деня, да не направиш най-добрия си мач, и ние логино загубихме възможността да играем финал. А в първенството е различно, там серията е по-дълга, плейофната фаза е измислена така, че случайности да няма.

- Как подейства това на отбора, това, че не успяхте да се класирате на финал и да спечелите Купата на България?
- Трудно го преживяхме, доста нерви ни костваше, доста разправии, особено аз съм много тежък когато загубим важен мач. Бях дълго време под напрежение, бях много ядосан и това се отрази на отбора. Смятам, че взехме най-правилните решения от тази ситуация - какво трябваше да коригираме, как да го направим, успяхме да задържим колектива здрав, интереса към отбора силен. Имаше много публика по време на всички наши мачовете ни и това ме радва много.

- Не се нуждаеш от ново предизвикателство, четири титли, четири купи на България?
- Точно това е най голямото предизвикателство, да продължаваш да искаш да побеждаваш и отново да се бориш за първото място. Толкова много сме постигнали, че всеки казва, че това е върхът и максимумът на този отбор, но за мен предизвикателството е да покажа, че можем още.

- Не е тайна, че в спорта има сериозна криза относно финансирането. Как това се отразява на отбора на Дунав, спокойни ли сте, бюджетът, който имате, осигурява ли ви една нормална работа, на теб, на момичетата? Спомена за Купа Европа, ще успеете ли да се справите с тези средства, които имате?
- Бюджетът въобще не е достатъчен за това, което искаме, но смятам, че с това, което имаме постигаме много. Изградили сме една система и една мого добра организация на клуба, имам добра подкрепа от фирмите и общината в Русе. Модела на спонсорство е такъв, че дори една фирма да се откаже, това няма да се отрази толкова много на отбора. Това е един европейски модел, а и ние имаме собствен приход от билети. Знаете при нас биетите се продават, имаме и абонаментни карти. Успяваме, далеч сме от стандартите в Европа, но искаме да се сравняваме с тях като игра.

- Отрази ли се на баскетбола кризата в "Левски"?
- Един много силен отбор, който игра финал миналата година, се загуби като дразнител за всички отбори. Въпреки това, адмирации, че той продължава да съществува, и като име той продължава да бъде дразнител за всеки един тим. Когато играем с Левски залата винаги се пълни, називисимо от състава.

- Защо толкова трудно се намират спонсори, които да издържат един от най-аткративните спортове – баскетбола?
- Смятам, че трябва да се намерят точните хора, президенти и мениджъри, които да организират работата в един клуб, или треньор, ако ги няма тези точни хора, няма как да привлечеш спонсори и интерес към твоя отбор. Може би на базата на личности се крепи баскетболът в България, крепи се на отделни личности, които имат авторитета, и на които хората вярват. При нас това е примерът, няколко човека с много добра репутация и публично доверие стоят зад отбора.

- Като пример мога да ти дам клубовете, които водеше преди това - Славия и ЦСКА. Къде са те сега?
- За съжаление изчезнаха, особено Славия, отбор, който има традиции в женския баскетбол, и в близко, и далечно минало, а в момента нямат отбор. Знам, че се работи над това, чакат удобния момент, за да направят отбор. При ЦСКА е по-особено, там имаше един мениджър, който беше изключителен човек, за съжаление вече го няма и няма как да се организират нещата.

- Вярваш ли, понеже спомена за този човек, че Емил Коен е загинал в онази автомобилна катастрофа, която предизвика толкова много коментари?
- Вярвам в това. Далеч съм от слуховете за него. Смятам, че такава инсценировка в центъра на Франция, в центъра на Европа, не може да се направи и е невъзможно да бъде реализирана.

- Докато беше треньор при "червените", имаше ли съмнения, че това е един балон, който може да се спука всеки един момент?
- Имахме доста големи проекти, имахме готов отбор за следващата година и искахме да играем Купа Европа. Имаше много хора в залата, имаше доста спонсори покрай Емил Коен, така че нямаше индикации в края на сезона за такова нещо.

- Кога разбра, че всичко това е една измама?
- Разбрах, когато той вече спря да се появява в България. Беше за дълго, за повече от месец и половина, извън страната и тогава вече нещо започна да не ми харесва.

- Поддържахте ли връзка тогава?
- Поддържахме връзка непрекъснато.

- Какво си говорихте?
- За проекти за следващия сезон.

- Прилича ли ти малко на случая в Цветан Василев и със спонсорството му на баскетболния "Левски"?
- Не зная дали Цветан Василев пряко се е месил в организацията на клуба, докато този човек 24 часа в денонощието мислеше само за баскетбола. Идвал е с костюма и вратовръзката в 4:00 часа сутринта, когато тръгваме за някъде с отбора, за да ни донесе банички. Емил беше човек, който обичаше много отбора и страдаше за него, беше направил сериозна организация Аз толкова пълна ложа в зала "Универсиада" не съм виждал, ето това не се пълни с пари, а с контакти.

- Президентът Първанов беше там...
- Да, Първанов, много известни личности бяха дошли да гледат баскетбол, и то женски.

- Имал ли си конфликти с Емил Коен през времето, когато водеше ЦСКА?
- Не, аз, за разлика от мъжете, имах неговото пълно доверие и той одобряваше всяко едно мое действие. Докато при мъжете имаше неща, които той не харесваше, сменяше треньори, мисля, че се смениха 3-4 треньора по времето на мъжкия отбор, непрексънато се сменяха и играчи. Нещата не вървяха, нещо не се случваше както трябва. Докато при жените нещата бяха по-подредени и той, като че ли имаше повече отношение към женския баскетбол, отколкото към мъжкия.

- Защо баскетболът в София умря?
- Преди само 20 години в София е имало много отбори, много женски отбори. Тук базата изведнъж изчезна, треньорите, които бяха двигателят на тези отбори, спряха да се занимават. Смятам, че треньорът е този човек, от който зависи всичко в един клуб. Няма личности, които да организират нещата, и да тръгне нещо да се прави. Отделните личности са са тези, които крепят един отбор.

- Съжаляваш ли, че дъщеря ти Ана-Мария прекъсна кариерата си в САЩ заради контузия?
- Не, не съжалявам, защото Ана-Мария от спорта и баскетбола взе максимума. Научи се да бъде супер организирана, дисциплинирана получи спортна стипендия, завърши университет в Америка. Смятам, че няма нужния талант, за да играе на високо ниво, така че тя много добре прецени решението си да спре с баскетбола и да продължи с образованието си.

- Като баскетболен треньор, искал ли си дъщеря ти да е водеща баскетболистка, имало ли е такава амбиция у теб?
- Опитвах се, но аз още рано разбрах, че няма големия потенциал, за да бъде такава, каквато на мен ми се иска.

- Вие сте спортно семейство, съпругата ти е волейболистка, ти си баскетболист, ти ли се наложи над Ани?
- Не, тя тренираше на Славия. Тук, близо до нас, бяха двете зали - едната волейболна, другата баскетболна. Чудихме се в коя ще влезе. Един ден една бивша баскетболистка, Гергана Славчева, донесе един сак с екипи от Италия, и тя като ги облече беше ясно, че ще тръгне към баскетбола.

- Разкажи ми за годините в Гърция. Съжаляваш ли, че в момента не си треньор там?
- Не съжалявам. През годините, през които бях в Гърция жена ми играеше волейбол и бяха трудни за нас. Нямам добри спомени, но имам много добри приятели. Шест години ми дойдоха повече в чужбина, след това бях и в Саудитска Арабия. Чужбина не ме привлича, ама въобще.

- Защо българските специалисти не успяват да се реализират в чужбина, особено специалистите ни в баскетбола? Защо не можем да не наложим, да водим отбори във Франция, Италия, Испания?
- Трудно е да се реализира един чужденец някъде, с изключение на сърбите и някое голямо име. Ние нямаме шанса да постигнем високи успехи на клубно ниво и на ниво национални отбори, които да фокусират вниманието върху даден треньор, който да се реализира. Сега има млади момчета, които се опитват да направя нещо, но е трудно. Тези наши баскетболистки, които останах във Франция, продължават да се занимават с баскетбол, но трудно може да стигнат до ниво Лига, да водят отбор.

- Нещо за финал на разговора ни?
- За финал... Искам добър късмет през новия сезон, хората да продължат да идват, за да гледат баскетбол. Надявам се и да вкараме няколко нови имена в отбора. 
Красимир Минев/ТV+